От изстрелването си преди повече от четири години космическата обсерватория James Webb (JWST) на NASA откри изумително много ярки галактики в ранната Вселена. Но едно малко червено петънце, за което беше съобщено през 2025 г., изглежда необикновено дори сред тях. Според откривателите му това може да е галактика, сияла по-малко от 100 милиона години след Големия взрив — много по-рано, отколкото теоретиците досега смятаха за възможно. Друга изследователска група обаче твърди, че обектът, наречен Capotauro, може да е нещо още по-екзотично: отдавна търсеният взрив на древна звезда от първото поколение.

Изследователите посочват и по-обикновено обяснение: възможно е да са попаднали на необичайно студено кафяво джудже — неуспяла да се превърне в звезда сфера с размерите на Юпитер, която свети слабо в инфрачервения диапазон, докато се движи из Млечния път. И двете възможности са много интересни, казва Andrea Ferrara от Scuola Normale Superiore, водещ автор на съответното изследване, публикувано в Open Journal of Astrophysics.

Откриването на толкова ранна галактика от самото начало на историята на Вселената би имало революционно значение, но според учения вероятността JWST да я засече е практически нулева. Една свръхнова пък би могла да предостави най-убедителното свидетелство за природата на първите звезди във Вселената. А дори обектът да е „само“ кафяво джудже, това би било най-студеното и най-отдалеченото от Земята сред откритите досега. Бъдещите наблюдения могат да покажат кое обяснение е вярно: движението би подкрепило хипотезата за кафяво джудже, намаляващата яркост — за свръхнова, а постоянната светлина — за далечна галактика.

Отвори галерията

Giovanni Gandolfi от Астрономическата обсерватория в Рим ръководи групата, която първа определя Capotauro като кандидат за далечна галактика. Той кръщава небесния обект на планина в родния си регион Емилия-Романя. Последвалите наблюдения с JWST, насочени към точното определяне на червеното отместване, не дават еднозначен резултат. В изследване, публикувано през септември 2025 г., учените посочват, че става дума или за изключително далечна галактика, или за кафяво джудже само на няколкостотин светлинни години от нас, което за един милиард години се е охладило почти до стайна температура.

Ferrara обаче забелязва нещо странно при Capotauro. Между първото изображение от JWST и кадъра, заснет повече от две години по-късно, яркостта на източника е нараснала с 20 % — поведение, което не се очаква нито от галактика, нито от кафяво джудже. Ferrara и колегите му предполагат, че по-скоро става дума за свръхнова с двойкова нестабилност — вид взрив, за който се смята, че възниква само при звезди с много голяма маса. Те се състоят почти изцяло от първичен водород и хелий, без по-тежките елементи, натрупани на по-късен етап от космическата история. В такива звезди високоенергийните гама-лъчи във вътрешността на ядрото могат спонтанно да се превръщат в двойки електрон–позитрон. Така звездата губи лъчистото налягане, което поддържа външните ѝ слоеве, и започва колапс, водещ до гигантски термоядрен взрив.

За да подкрепят обяснението си, изследователите сравняват теоретичните прогнози за кривата на блясъка на свръхнова с двойкова нестабилност с двете измервания на Capotauro. Съвпадението е добро, но за да бъде наистина убедително, на учените им е необходимо трето измерване през юни 2027 г. или по-късно, когато според прогнозите яркостта би трябвало рязко да спадне. „Ако се потвърди, това ще промени представите ни за ранната Вселена“, казва Ferrara. „Но искаме да сме сигурни.“

Отвори галерията

Откриването на свръхнова с двойкова нестабилност в ранната Вселена не само би доказало, че такива взривове са били възможни, но и би дало на астрономите първи поглед към галактика, в която гигантски звезди от първото поколение изгарят газ, останал непосредствено от Големия взрив. Според учените кривата на блясъка, която най-добре съответства на наблюденията, сочи към звезда с маса поне 250 пъти по-голяма от слънчевата, избухнала по-малко от 300 милиона години след Големия взрив.

„Би било чудесно, ако е вярно, а може и да е така“, казва Stan Woosley, физик теоретик от университета в Санта Крус, който има ключова роля в разработването на моделите на свръхнови с двойкова нестабилност. Дори откриването само на един толкова ярък пример, съответстващ на звезда в горния край на този диапазон от маси, би означавало, че може да е имало много повече древни звезди с по-малка маса, добавя той. А ако след избледняването на свръхновата галактиката, в която се намира, остане видима, изследването на свойствата ѝ може да разкрие размерите и яркостта на древните звезди. Но от такова разстояние ще бъде много трудно подобна свръхнова да се различи от други видове изключително ярки взривове, предупреждава Woosley.

Други астрономи са по-склонни да приемат обяснението с кафяво джудже, което съвсем не е толкова далеч. През април 2026 г. Maruša Bradač от Люблянския университет и колегите ѝ съобщиха, че други два обекта, открити с JWST и смятани за кандидати за изключително далечни галактики, всъщност са кафяви джуджета. Това стана ясно, след като беше наблюдавано изместване на позициите им.

Но кафявите джуджета са интересни и сами по себе си, защото запълват празнината между планетите и звездите, казва Bradač. Тъй като са малки и бледи, повечето от тях се откриват в непосредственото обкръжение на Земята. Наблюденията с JWST могат да разкрият множество кафяви джуджета на по-големи разстояния и да покажат в кои части на Млечния път се образуват и се намират, както и — съдейки по температурата им — как стареят.

Подобно на последните две открития, Capotauro също може да се окаже кафяво джудже, но въпросът още не е решен, казва Bradač. През юни 2026 г. се очакваше астрономите да не чакат дълго: JWST имаше възможност да наблюдава Capotauro отново в рамките на следващите няколко месеца. Позицията му може да се е изместила, яркостта му да е намаляла — или да е останала непроменена. И всеки от тези резултати би бил еднакво вълнуващ.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата