Целият скелет, известен като „човека от Rødhals“, е открит през 1956 г. в натрупване от черупки на миди на датския остров Sejerø. В ново изследване археолози разглеждат костите и мястото на погребението от нов ъгъл. Те стигат до извода, че находката е уникална, защото този наш предшественик е живял на границата между две важни епохи.

Радиовъглеродното датиране показва, че мъжът е починал около 3900 г. пр.н.е., когато земеделието вече се е наложило в тази част на Северна Европа. Животът му отразява прехода от лов и събирачество към уседнал начин на живот, основан на земеделието.

Неолитната революция, известна и като земеделската революция, започва преди 12 000 години, когато хората започват да култивират растения и да опитомяват животни. Така възниква селското стопанство, което позволява да се издържат по-големи селища и по-сложно устроени общества. Промяната обаче отнема време. Новият начин на живот вероятно се появява около 10 000 г. пр.н.е. сред няколко различни групи в Плодородния полумесец в Западна Азия. През следващите хилядолетия той бавно се разпространява в други части на Евразия и Африка.

Отвори галерията

Дори в рамките на един и същ район хората не преминават към земеделие изведнъж. Преходът често е постепенен, хаотичен и сложен. Земеделци и събирачи живеят едни до други, а други групи съчетават ранните форми на земеделие с лов, риболов и събирачество.

Човекът от Rødhals изглежда е отличен пример за този преходен период. Анализът на древната му ДНК показва, че е имал тъмна кожа, а вероятността очите му да са били сини е 85 %. Генетичният му произход е изцяло местен и е типичен за западните ловци-събирачи в Европа. Генетичните му особености се различават значително от тези на „земеделците“, дошли в района от юг.

Храната му обаче не се е различавала толкова от тази на новодошлите. Изотопният анализ на останките сочи, че през юношеството и зрелите си години се е хранил с месо от сухоземни животни, както е било характерно за уседналите земеделци. Като дете обаче е разчитал почти изцяло на риба, морски бозайници и миди, традиционната храна на ловците-събирачи на острова. Според авторите на новото изследване, в което са представени резултатите, това подсказва, че той е бил от първото поколение мезолитни събирачи, живели редом с новозаселилите се неолитни земеделци. Самият той постепенно е възприел техни обичаи и част от културата им.

„Човекът от Rødhals е изключително рядка находка. Това е целият скелет на човек, станал свидетел на едно от най-важните преобразувания в праисторията – прехода от лов и събирачество към земеделие. Той нито е възприел изцяло начина на живот на земеделците, нито го е отхвърлил. Възприел е някои елементи от тяхната култура и същевременно е запазил начина на живот на предците си“ – казва Джон Медоус, изследовател в Археологическия център „Лайбниц“ и съавтор на изследването.

Отвори галерията

„Това е историята само на един човек и на едно поколение. Съчетаването на анализ на древна ДНК, вземане на проби с висока резолюция и многоизотопна екология вече ни позволява да надникнем в поведението на хората от онова време. Това ни дава надежда, че някой ден ще разберем какви решения са взели децата и внуците на човека от Rødhals или каква е била съдбата им“ – добавя Андерс Фишер, изследовател в Гьотеборгския университет и водещ автор на изследването.

Резултатите сочат, че при погребението на човека от Rødhals обичаите на новата култура са били спазени. Гробът му е бил ограден с камъни, а в него е имало и предпазител за китка при стрелба с лък. Тези белези са по-характерни за погребалните обичаи на ранните земеделци, отколкото за типично мезолитно погребение. Човекът от Rødhals обаче изглежда е бил един от последните хора с такъв произход и начин на живот. Според изследователите той е най-късният известен човек на територията на днешна Дания, чиито предци са били изцяло западни ловци-събирачи и който поне в един ранен период от живота си се е хранил като събирач.

Днес е невъзможно да разберем напълно как хората са преживели неолитната революция. Останките на човека от Rødhals обаче дават забележителен пример за това как са могли да живеят на границата между две епохи, насред коренна промяна.

„Събирачите сякаш внезапно изчезват от археологическите свидетелства точно когато пристигат първите земеделци“ – добавя Фишер. „Какво ли е било да преживееш толкова значим и необратим преход и да видиш как архипелагът, където предците ти векове наред са се издържали с риболов, се променя с идването на нова група хора?“

„Дали това е било заплаха, или по-скоро възможност? Какви рискове е криел контактът с новодошлите и каква цена е имало избягването им? Имало ли е изобщо друг избор?“ – пита Медоус.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата