Сред непрестанното жужене на джунглата ленивецът прилага доста необичайна тактика. Вместо да тича насам-натам и да се опитва да надмине съперниците си с бързина и ловкост в среда на ожесточена конкуренция, той върши всичко с комично бавно темпо. За да установят как се е развила изключителната му бавност, учените изследвали подробно генома му и открили, че тайната се крие в така наречените „скачащи гени“.
Изследването се фокусира върху двупръстия ленивец, който е малко по-едър и малко по-бърз от трипръстия си роднина. (Според най-новите изследвания двупръстите ленивци всъщност са два отделни вида.) ДНК е извлечена от тъканна проба на ленивец, отглеждан в Берлинския зоопарк, и е секвенирана в Института по молекулярна клетъчна биология и генетика „Макс Планк“ в Германия. След това изследователи от Института за изследване на зоопаркови и диви животни „Лайбниц“ и института Wellcome Sanger сравнили генетичния състав на ленивеца с този на други близкородствени бозайници, сред които ехидната и броненосецът.
И трите животни принадлежат към кладата Xenarthra, чието име произлиза от гръцката дума „ксенос“, означаваща „странен“ или „чужд“. Това донякъде остаряло название от XIX век добре показва колко различни са тези южноамерикански бозайници от останалите бозайници на Земята. А ленивците са най-странните сред всички представители на Xenarthra. Генетичният анализ показал, че геномът на ленивеца съдържа повече активни копия на транспозируеми елементи, известни още като транспозони или „скачащи гени“. Това са подвижни генетични елементи, които могат да се копират и да вмъкват копията си на различни места в генома.
Скачащите гени сами по себе си не са рядкост, но представителите на Xenarthra изглежда ги използват по особено полезен начин. При ленивците има и забележително много скорошни вмъквания, а около дузина отдавна са се установили в генома им и са се приспособили да изпълняват полезни биологични функции. Повечето от тези функции са свързани с енергията и обмяната на веществата. Някои имат отношение към митохондриите — енергийните централи на клетките. Като регулират прецизно производството и потреблението на енергия в клетките, тези подвижни генетични елементи могат да подпомагат удивително ленивия начин на живот на ленивеца.
Изследователите установили, че тези транспозони са се появили преди около 30 милиона години при последния общ предшественик на всички съвременни видове ленивци. Тъй като са подпомагали оцеляването им, те са се запазили и до днес. „Еволюцията е провела милиарди експерименти. Когато изучаваме необичайни животни като ленивците, понякога откриваме биологични решения, които никога не са се развили при хората“, заявява Марсела Улиано-Силва, старши биоинформатик в института Wellcome Sanger и съавтор на публикацията, представяща резултатите.
Според изследователите значението на работата им далеч надхвърля изучаването на ленивците и може да обхване и човешкото здраве. Изследването на уникалните генетични особености на ленивеца може да доведе до разработването на нови терапии и лекарства, които предпазват от определени заболявания.
„Много човешки заболявания — включително диабетът, нарушенията, свързани със стареенето, невродегенеративните заболявания и мускулната атрофия — са съпроводени от проблеми с производството на енергия и функциите на митохондриите. Макар да са необходими допълнителни изследвания, клетъчните линии от ленивци предлагат естествен модел, чрез който да разберем как организмите се справят с недостига на енергия и какво се нарушава при заболяване. В дългосрочен план това може да послужи като основа за изследвания в областта на съхраняването на тъкани, интензивните грижи, стареенето, метаболитните заболявания и дори космическите полети“, обяснява Педро Галанте, изследовател в болницата Sírio Libanês в Сао Пауло и друг съавтор на публикацията.































