След 20 години, 58 поколения и повече от 30 000 опита за клониране изследователи достигнаха границата, отвъд която една мишка вече не може да бъде клонирана. Резултатите, публикувани в Nature Communications, показват, че безполовото размножаване в крайна сметка е неустойчиво при мишките, а потенциално и при други бозайници. Дълго време клонингите изглеждали нормални и живеели толкова дълго, колкото обикновените мишки. В клонираната линия обаче с нарастваща честота се натрупвали значителни мутации, включително загуба на цяла хромозома.
Според авторите тези промени в ДНК може да са причината за провала на по-късните опити за клониране. „Това вероятно важи за клонирането на всички гръбначни, което има сериозни последици за селското стопанство“, казва Майкъл Линч, еволюционен биолог от Университета на щата Аризона, който не е участвал в изследването. „При развъждането на каквито и да било животни, щом веднъж разполагате с оптималния геном, най-добрият начин да го запазите е чрез клониране — ако не беше този проблем с мутациите.“
През 1997 г. японски изследователи първи клонират мишка, използвайки неполови клетки от възрастно животно. За целта те заменят ядрото на едноклетъчен ембрион с ядро от неполова, или соматична, клетка.
Оттогава Терухико Вакаяма и колегите му непрекъснато изследват границите на възможното при клонирането на мишки. За процедурата вече са използвали клетъчни ядра от живи мишки, от мъртви мишки, от мъртви мишки, съхранявани замразени в продължение на 16 години, от лиофилизирани клетки и от клетки в миша урина. В момента се опитват да клонират мишки от клетки, открити в изпражненията им. Вакаяма и колегите му са използвали успешно за оплождане и лиофилизирани сперматозоиди, които преди това са прекарали почти шест години в орбита около Земята на Международната космическа станция.
Преди десетилетия те започват и друг интересен експеримент, за да проучат колко дълго може да се запази генетичният материал на една мишка единствено чрез клониране. През 2013 г. съобщават, че са създали линия от 25 поколения. Тогава резултатите все още подсказват, че клонирането може би е възможно до безкрайност.
Скоро след това обаче започват проблемите. Въпреки усилията на изследователите да поддържат еднакви експериментални условия, след 27-ото поколение клонирането на мишките става все по-трудно. При 58-ото поколение те вече изобщо не успяват да клонират своите клонинги. Изследователите търсят възможни обяснения, например промени в химичните маркери върху ДНК, които влияят на генната активност. Най-големите различия обаче откриват в самата ДНК последователност.
По оценка на Терухико Вакаяма честотата на мутациите при клонингите е била около три пъти по-висока, отколкото при обикновените мишки. Особено в по-късните поколения започват да се натрупват значителни промени в ДНК: участъци от хромозоми се заличават, разменят местата си или се прехвърлят от една хромозома на друга. Изчезва дори цяла X хромозома. В крайна сметка този генетичен хаос прави създаването на нови клонинги невъзможно.
„Това изследване дава първото експериментално доказателство, че при безполово размножаване на бозайници мутациите се натрупват от поколение на поколение, което накрая води до прекъсване на родословната линия“, казва Ацуо Огура, специалист по репродуктивна биология в RIKEN BioResource Research Center.
Според специалистите резултатите може да имат отражение върху усилията в селското стопанство за съхраняване на ценни животни, получени чрез селекция или генно редактиране. Ако целта е елитни разплодни животни да бъдат запазени чрез клониране, препоръчително е предварително да се съхранят големи количества соматични клетки за тази цел и да се избягва последователното клониране през множество поколения, казва Огура.






























