По време на изследователска експедиция в Индонезия през 2007 г. Йосуке Кайфу успява да види със собствените си очи черепа на „Фло“ — част от скелетните останки, открити четири години по-рано, които доказват съществуването на дребен човешки родственик, наречен Homo floresiensis. Така наречените „хобити“ били високи около 1 метър и обитавали индонезийския остров Флорес допреди около 50 хиляди години. Вниманието на антрополога от Токийския университет привлича най-вече една анатомична особеност: дясната страна на черепа е леко сплескана.

Преди това някои изследователи отдавали тази аномалия на заболяване, а други — на деформация след смъртта. Когато обаче Кайфу я показва на практикуващ лекар в Япония, получава изненадващ отговор: деформацията изглежда точно като едно безобидно състояние при хората, наречено деформационна плагиоцефалия, или сплескване на черепа, което днес се среща при приблизително всяко шесто бебе. С времето черепът отново става симетричен, макар че в някои случаи състоянието може да се запази и в зряла възраст.

Сплескването се получава, защото човешкият череп остава мек през първите месеци от живота, за да позволи бурния растеж на мозъка след раждането. Повтарящият се натиск върху едната страна може да доведе до сплескване, а тъй като бебетата не могат сами да държат главата си изправена, често я отпускат на една и съща страна. Според специалистите безпомощността на новородените е цената за това мозъкът им да може да премине през родовия канал.

Отваряне на галерията

Кайфу стига до извода, че деформационната плагиоцефалия по черепите на древни хоминиди може да бъде добър показател, че и те са били безпомощни в кърмаческа възраст. След изследване на стотици черепи той и колегите му съобщават в проучване, публикувано в списание Proceedings of the Royal Society B, че поне още две еволюционни линии на човека са споделяли тази наша особеност. Това подсказва, че безпомощността на бебетата има дълбоки еволюционни корени.

Екипът на Кайфу първо изследва 508 черепа на H. sapiens, както и 996 черепа на едри бозайници, сред които шимпанзета, горили, бонобо и орангутани. Извадката включва индивиди от различен пол и на различна възраст, а при H. sapiens са анализирани както съвременни черепи, така и по-стари находки, например от японски погребални обекти на 1.000 години. При всички видове се наблюдават значителни вариации, но сплескването е много по-често при H. sapiens.

След това изследователите проучват черепите на пет възрастни индивида от вида H. erectus. Мозъкът на този далечен предшественик на съвременните хора и неандерталците е бил с обем около две трети от нашия. Черепите са на възраст между 100 хиляди и 300 хиляди години и са открити в Индонезия. По два от тях са намерени признаци на сплескване, като нито един от двата не показва изкривяванията, които изследователите биха очаквали, ако костите са били увредени при погребването и фосилизацията. Това подсказва, че H. erectus също може да е бил безпомощен в кърмаческа възраст.

Отваряне на галерията

Фактът, че подобно сплескване се наблюдава при три различни еволюционни линии — съвременния човек, H. floresiensis и H. erectus — подсказва, че явлението има дълбоки еволюционни корени, отбелязват авторите. Предишните изследвания на развитието на H. erectus в кърмаческа възраст се основават на фосилизирани черепи на новородени, които обаче са редки и непълни. Новото проучване предлага находчив алтернативен подход. Изследването на измененията по черепите на още по-древни хоминиди може да помогне на учените да определят точно кога предците ни са започнали да раждат бебета с недоразвит мозък.

Херберт Ренц-Полстер, педиатър в Университетската болница в Дюселдорф, споделя, че е изненадан да види такива деформации по толкова древни черепи. Днес те са често срещани, защото бебетата спят по гръб и прекарват значително време в столчета за кола, обяснява той. Но преди стотици хиляди години бебетата по-скоро са били носени на ръце и положението им е било сменяно често. Това вероятно не е създавало продължителния натиск, необходим за появата на подобни асиметрии.

Според Джереми ДеСилва, антрополог от Dartmouth College, доказателствата за безпомощността на древните бебета се трупат отдавна и „при липса на машина на времето“ данните, които предоставя новият подход, са убедителни. Това показва също, че бебетата се нуждаят от непрекъснат надзор от много отдавна. „Цялото това явление е вкоренено много дълбоко в еволюционното ни минало“, казва изследователят.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата