Движението на Слънцето по небето играе важна роля в сверяването на вътрешния часовник на живите организми. Някои видове се събуждат с изгрева и спят през нощта. Други правят точно обратното, а има и такива, които следват съвсем необичаен график. Тези естествено регулирани 24-часови биологични цикли се наричат циркадни ритми и далеч не определят само времето за сън: те регулират хормоните, обмяната на веществата, възстановяването на ДНК и много други процеси. Нарушаването на този ритъм на живот може да има тежки последици за здравето, размножаването и оцеляването.

Без да разполагат с часовник, много видове измерват времето чрез вътрешна система от взаимодействащи гени и техните белтъци. Тя надеждно отчита хода на 24-часовия период и се сверява от слънчевата светлина. Този тип циркаден часовник е широко разпространен и се среща дори при едноклетъчни водорасли. Това подсказва, че тази форма на биологично отчитане на времето е възникнала преди милиарди години. При животните повечето видове разполагат с една и съща генетична система, която използва гените CLOCK, BMAL1 и CRY или техни разпознаваеми хомолози. Този биологичен часовников механизъм присъства дори в древни еволюционни линии, включително при гъбите и някои медузи.

Но дали това е единственият начин за отчитане на времето в биологията? Изглежда, че не е: биолози са установили различен механизъм при медуза с размерите на грахово зърно, обитаваща водите край Япония.

В хода на еволюцията си класът Хидрозои, който включва медузи, хидри и сифонофори, е загубил гените, задвижващи циркадния часовник при останалите животни. Въпреки това новооткрит вид медуза разполага с циркаден часовник, който е съвсем различен и следва 20-часови цикли. Това подсказва, че той се е развил независимо от познатия механизъм. Изследователите публикуваха резултатите си през януари 2026 г. в списание PLOS Biology. Откритията им могат значително да разширят границите на понятието „циркаден“.

Отваряне на галерията

Часовникът, открит при този нов за науката вид медуза, е необичаен не само защото следва 20-часов цикъл вместо 24-часовото земно денонощие. Изглежда, той е свързан и с молекулярен таймер, който от изгрева отброява времето до момента за размножаване на медузата. Съществуването на този изненадващ механизъм подсказва, че и други нетрадиционни циркадни часовници в живия свят може да са убягнали от вниманието на учените.

„Подобни системи може да са много по-разпространени, но досега не сме ги търсили и сме изследвали само определени генетични компоненти“, казва Ецио Розато, хронобиолог от Университета в Лестър, който е написал научен коментар към новото изследване. „Времето може да се измерва с всякакъв молекулярен механизъм. Необходима е само подходящо организирана последователност от реакции“, допълва той.

Изгревът като превключвател

Веднъж на три месеца Рюсаку Дегучи води студентите от Педагогическия университет в Мияги на Изушима, малък остров край североизточното крайбрежие на Япония. Във водите на рибарското пристанище плават безброй прозрачни сфери, по-малки от грахово зърно. Заедно със студентите си той събира проби, за да изследват по-късно в лабораторията представители на повече от дузина видове медузи, като се съсредоточават главно върху размножителните им цикли.

Рука Кицуи се включва в тази работа още като студентка в първи курс. Изследването на развитието на половите клетки при медузите ѝ допада толкова много, че тя се насочва към биологията вместо към физиката и химията. По-късно официално се присъединява към лабораторията на Дегучи, за да изучава развитието на безгръбначните. Посвещава и магистърската си дипломна работа на размножаването на медузите, като се съсредоточава върху една необичайна популация.

Повечето медузи, изследвани в лабораторията, отделят полови клетки всеки ден, обикновено скоро след изгрев, когато изпускат яйцеклетките и сперматозоидите си във водата. Но животните на Кицуи се държат странно: те започват размножаването през нощта.

При видовете, които се размножават чрез масово отделяне на полови клетки, включително някои корали и медузи, точният момент е от решаващо значение. Животните изпускат половите клетки направо във водата, като до голяма степен оставят оплождането на случайността: ако при появата на яйцеклетките във водата няма сперматозоиди, следващо поколение няма да има. Затова тези видове са развили различни молекулярни механизми за синхронизиране на отделянето на полови клетки, често с помощта на белтъци, които улавят светлинни сигнали и реагират на тях.

Отваряне на галерията

Кицуи знае, че зад нощната активност на изследвания от нея вид също трябва да стои някакъв молекулярен механизъм. Но изглежда очевидно, че светлината не може да го задейства, поне не като непосредствен стимул. Затова изследователката започва с поредица от експерименти с осветлението. Първо държи женските 12 часа на изкуствена светлина, а след това 12 часа на тъмно — условия, които приблизително възпроизвеждат естествената смяна на деня и нощта. Всеки път животните отделят яйцеклетките си във водата точно два часа след „здрач“. Първоначално Кицуи и Дегучи предполагат, че преходът от светлина към тъмнина подава сигнала за това.

Когато обаче включват осветлението два часа по-рано, така че „изгревът“ настъпва по-рано, а часът на „здрача“ остава същият, медузите отделят половите си клетки с два часа по-рано.

Как биха се държали медузите при непрекъсната дневна светлина? За изненада на Кицуи при тези условия те отделят полови клетки на всеки 20 часа дори без светлинен сигнал. Това подсказва, че непознатият дотогава вид медуза, обозначаван като Clytia sp. IZ-D до официалното му наименуване, притежава някакъв вътрешен циркаден ритъм. Кицуи знае, че часовникът на C. sp. IZ-D не е изграден от обичайните за животните циркадни гени, тъй като тази еволюционна линия на хидрозоите ги е загубила. Въпреки това той отговаря на почти всички изисквания, които хронобиолозите са определили за циркадните часовници.

Обратното броене започва

Циркадният часовник трябва да е самоподдържащ се и да се управлява отвътре — точно както 20-часовият цикъл на отделяне на полови клетки при медузите. Освен това той трябва да се регулира от сигнали от околната среда, например светлина. Докато при постоянно осветление в лабораторията размножителният часовник на медузите работи в 20-часов цикъл, в природата той се рестартира всеки ден. При „обичаен“ циркаден ритъм като нашия температурата също не би трябвало да влияе на вътрешния часовник, поне на денонощния. В опитите на Кицуи обаче по-топлата вода ускорява 20-часовия часовник, а по-студената го забавя.

Следователно това наистина е молекулярен биологичен часовник, но той не съответства напълно на досегашното определение на учените за циркаден часовник.

„Любопитно ми е как ще бъде прието това в хронобиологията“, казва Кристин Тесмар-Райбле, хронобиолог от Института „Алфред Вегенер“ и Виенския университет, която не е участвала в изследването. Може ли да говорим за истински циркаден ритъм, ако той нарушава някое от трите правила? Или трябва да го смятаме за нещо друго?

Отваряне на галерията

Освен това 20-часовият циркаден часовник не може напълно да обясни защо медузите отделят половите си клетки след залез. Изследователите стигат до извода, че системата за отчитане на времето трябва да има и друг компонент. За да разберат по-добре какво се случва при новия вид, Дегучи и Кицуи се обръщат към негов близък родственик — Clytia hemisphaerica. На външен вид C. hemisphaerica е неразличима от C. sp. IZ-D, но е добре проучен моделен организъм, при който подробностите за отделянето на полови клетки и размножаването са добре известни.

C. hemisphaerica отделя полови клетки всеки ден два часа след изгрев. Процесът започва с първата дневна светлина, когато светлочувствителни белтъци, наречени опсини, в половите жлези улавят слънчевата светлина. Това задейства производството на хормон, който предизвиква узряването на развиващите се полови клетки.

Изследователите подозират, че новият вид C. sp. IZ-D разполага с леко изменена версия на този механизъм, при която хормонът се освобождава бавно и удължава съзряването на гаметите до около 14 часа.

Щом се натрупа достатъчно количество хормон и гаметите узреят напълно, медузите едновременно отделят половите си клетки — приблизително два часа след залез.

„Като хронобиолог ми е много интересно да виждам как една система достига друго ниво на организация с вече познати средства или с много сходни на тях“, казва Розато. Една малка промяна — по-бавното натрупване на хормона и съответно по-бавното съзряване на гаметите — води до много по-сложно ниво на организация, обяснява изследователят.

Дегучи и Кицуи планират да сравнят геномите на C. hemisphaerica и C. sp. IZ-D, за да разкрият молекулярните механизми, участващи в работата на 20-часовия квазициркаден часовник и на 14-часовия таймер за обратно броене. Междувременно през април 2026 г. Кицуи започна докторантура в Университета Тохоку, където продължава да изучава особеностите в развитието на безгръбначните, съсредоточавайки се върху размножаването на мидите. А необичайният часовник, на който тя първа се натъква, вече оказва влияние върху научната област. Резултатите могат да вдъхновят множество нови изследвания, тъй като показват колко различни решения може да съществуват дори за явления, които смятаме за добре познати.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата