През 2014 г., когато Западна Африка беше поразена от най-голямата регистрирана епидемия от ебола, отнела живота на над 11.000 души, светът си отдъхна с облекчение: клинично изпитване за първи път потвърди, че ваксина може ефективно да предотвратява вирусното заболяване. Не се очаква обаче тази ваксина да осигури съществена защита срещу еболавируса Бундибугио (BDBV), който се появи в Демократична република Конго през април 2026 г. Въпреки това изследователите се надяват с други експериментални ваксини да повторят успеха от 2014 г. и отново да намерят спасително решение.
На 17 май 2026 г. Световната здравна организация (СЗО) обяви епидемията от Бундибугио за извънредна ситуация в областта на общественото здраве от международно значение. След това организацията проведе и среща при закрити врата с експерти по ваксините, за да обсъдят възможните решения.
„Трябва спешно да започнем подходящи клинични изпитвания със съответните кандидат-ваксини.“
– казва Хелън Рийс, изследователка на ваксини от университета „Витватерсранд“, която е участвала в срещата.
Ваксината срещу ебола, доказала ефективността си през 2014 г., оттогава е помогнала за овладяването на няколко епидемии. Тя обаче е показала ефективност само срещу вида Заир от този вирусен род — един от четирите вида, причиняващи заболяване при хората. (Останалите три са BDBV, Судан и Тай Форест.) Първият известен случай от новата епидемия в Демократична република Конго е установен на 24 април 2026 г., а едва в петък, 22 май, изследователите потвърдиха, че причинителят е BDBV. Към онзи момент в рамките на епидемията бяха установени близо 500 предполагаеми случая, включително двама души, пътували до Уганда, и над 130 смъртни случая с възможна връзка с нея.
Участниците в срещата на СЗО обсъдиха няколко ваксини, които в експерименти през последните 15 години са показали различна степен на защита на маймуни срещу BDBV. Тези изследвания обаче са проведени с малък брой животни, а най-обещаващите резултати са постигнати с експериментални ваксини, които все още не са разрешени за употреба при хора.
Шипове и шипове
Всички обсъждани ваксини съдържат повърхностния шипов протеин на еболавирусите. В едно изследване е тествана ранна версия на ваксината срещу еболавируса Заир, при която генът за шиповия протеин е вграден в генома на безвреден вирус на везикуларния стоматит (VSV). Ваксината постига ограничен успех: предпазва от смърт три от четири маймуни, умишлено заразени с BDBV в рамките на т.нар. изпитване с предизвикано заразяване. Всички животни обаче се разболяват, а вирусът присъства и в кръвта им, което означава, че вероятно са останали заразни.
Експертите не са особено изненадани, че тази ваксина срещу Заир осигурява само частична защита: последователностите на гените, кодиращи шиповия протеин на вирусите Заир и Бундибугио, се различават с около 30 %. „В досегашните разговори не съм чула никой да предлага да използваме тази ваксина“, казва Рийс.
В по-късен експеримент е тестван VSV, който е по-подходящ за тази ситуация, тъй като вместо гена за протеина на Заир е използван съответният ген на BDBV. Ваксината успешно предпазва и трите маймуни, заразени с BDBV.
„Както очаквахме, получихме фантастичен резултат: нямаше заболяване, нямаше вирусен товар, нищо.“
– казва вирусологът Томас Гайсбърт от Медицинския филиал на Тексаския университет, който заедно с колегите си представя изследването в статия, публикувана в броя на PLOS Neglected Tropical Diseases от декември 2013 г. Все още обаче няма кандидат-ваксина срещу BDBV, произведена по стандартите за клинични изпитвания, тоест такава, която може да бъде тествана при хора.
Друга възможност е да се комбинират две ваксини, нито една от които не е идеално подходяща за тази ситуация. В същата статия от 2013 г. Гайсбърт и колегите му съобщават за сходен успех срещу BDBV при три маймуни. Първо им е приложен VSV, носещ гена за шиповия протеин на вируса Судан, а две седмици по-късно са получили бустерна доза с VSV, носещ гена за шиповия протеин на вируса Заир.
Комбинирано решение?
Организацията с нестопанска цел IAVI, която разработва ваксини, разполага с количества от една кандидат-ваксина срещу еболавируса Судан, произведени по стандартите за клинични изпитвания. Тя вече е тествана в малки клинични проучвания в САЩ и Уганда. Така на теория държава, засегната от епидемия от BDBV, би могла да повтори при хора експеримента с маймуни от 2013 г.: първо да приложи на населението ваксината срещу вида Судан, а след това тази срещу вируса Заир.
Тази възможност заслужава да бъде проучена предвид сериозността на ситуацията и липсата на медицински средства, насочени конкретно срещу вируса Бундибугио, казва ръководителят на IAVI Марк Файнбърг. По думите му, ако здравните власти поискат кандидат-ваксината на IAVI срещу вируса Судан, организацията ще я предостави.
Сесар Муньос-Фонтела, вирусен имунолог от Института по тропическа медицина „Бернхард Нохт“, който е участвал в заседанието на СЗО, обаче изразява сериозни резерви към тази т.нар. стратегия prime-boost — първична имунизация, последвана от бустерна доза.
„Няма достатъчно доказателства, че тя осигурява защита. Наистина ли смятаме, че три маймуни са достатъчни, за да вземаме такива решения?“
– пита експертът. Той добавя, че в експериментите с маймуни нивата на потенциално защитните антитела са били ниски.
Муньос-Фонтела се опасява също, че ако тази стратегия не сработи при епидемията от Бундибугио, тя може да подкопае доверието във вече одобрените ваксини срещу ебола и при бъдещи епидемии, причинени от вида Заир. „Нужни са изключително убедителни научни данни, за да изпитаме стратегията prime-boost, защото ни отне много години да спечелим доверието на общностите и можем да загубим всичко, ако не подходим правилно“, казва изследователят.
Бет-Ан Колър, която е била директор на глобалната програма за клинична разработка в Merck, когато компанията пуска на пазара ваксината срещу еболавируса Заир, също изпитва притеснения относно идеята. „Толкова ми се иска вече да има готова ваксина срещу BDBV!“, казва Колър, която се пенсионира през 2023 г.
***
Потенциалните ваксини срещу BDBV обаче са още по-далеч от приложение при хора. През януари 2026 г. изследователска група от Оксфордския университет получи финансиране от 26,7 милиона долара от Европейския съюз и организацията с нестопанска цел за борба с епидемиите CEPI за разработването на ваксини срещу BDBV и няколко други филовируса. Изследователите от Оксфорд работят с Moderna по разработването на иРНК ваксина (с информационна РНК). Успоредно с това заедно с индийската компания SII планират да вградят гена за шиповия протеин на BDBV в аденовирус на шимпанзе за провеждане на клинични изпитвания.
Според информацията SII, най-големият производител на ваксини в света, все още не е получила от Оксфорд изходния вирусен материал за производството на продукта. Компанията би се нуждаела от около 30 дни, за да разгърне производството и да достави ваксината. Молекулярният генетик Тереза Ламбе, която ръководи групата в Оксфорд, заяви, че работят възможно най-бързо. Тъй като SII е отлично подготвена за бързо производство, ваксината може да бъде готова съвсем скоро, след като изследователите от Оксфорд приключат своята част от работата.































