Слънчевата система е пълна с големи небесни тела: планети, планети джуджета и големи луни. Ако включим астероидите и другите космически скали, става дума за милиони обекти. Тези скални късове подсказват, че някога в Слънчевата система е съществувала поне още една сравнително голяма скалиста планета.
Днес познаваме четири скалисти планети в нашата система: Меркурий, Венера, Марс и Земята. Знаем, че в ранната история на Слънчевата система е съществувало и друго голямо небесно тяло, наречено Тея. Тази планета с размери, близки до тези на Марс, се е сблъскала със Земята и така се е образувала Луната. Според специалистите обаче трябва да е съществувал поне още един подобен обект.
Ангритите са рядък вид метеорити: сред над 80 000 метеорита в колекциите са известни едва 68 такива образеца. Те съдържат малко силициев диоксид, който е основна съставка на Земята, Марс и скалистите планети. По-рано това е довело специалистите до извода, че ангритите може да произхождат от сравнително малък астероид, вероятно с радиус около 200 километра. Новите резултати обаче карат изследователите да смятат този произход за доста малко вероятен.
Астрономи анализирали ангритния метеорит Northwest Africa (NWA) 12774, открит в Сахара, когато се натъкнали на нещо изключително. Те установили наличието на клинопироксен — минерал, който се среща в земната мантия и кора. Оказва се, че този необичаен минерал има невероятно високо съдържание на алуминий. Изследователите възстановили условията на налягане, при които той би могъл да се образува, и изчислили стойност от 17,5 килобара — около 17,5 пъти повече от налягането на дъното на Марианската падина.
Такова налягане е възможно само ако родителското небесно тяло е имало диаметър поне 2 000 километра. Това е значително повече от размерите на планетата джудже Церера, най-голямото тяло в астероидния пояс. „Невероятно е да си представим, че някога е съществувал толкова огромен свят“, казва Аарон Бел, професор изследовател в катедрата по геонауки на CU Boulder. „Знаем, че е съществувал, само защото няколко негови къса случайно са паднали на Земята. Тези метеорити пазят свидетелства за съвсем различен път, по който ранните планети са могли да се развиват.“
Планетата, от която произхожда метеоритът, може да е била дори по-голяма. Допълнителните химични данни разкриват наличието на кристали, които не биха могли да се образуват твърде дълбоко във вътрешността на планета. Съчетанието от малка дълбочина и умерено високо налягане предполага, че радиусът на „изгубената“ планета може да е бил 1 800 километра. Това е сравнимо с радиуса на Луната, но е далеч от размерите на Марс, чийто радиус е 3 300 километра. Не е известно какво е станало с този обект. Единственото доказателство за съществуването му са шепа метеорити.
„В чекмеджетата лежат много метеорити, които все още не са подробно изследвани, така че вероятно са съществували и други подобни протопланети, за които не знаем“, казва Бел. Въпросното небесно тяло наистина е изгубено: възможно е да се е разпаднало още в началото и само малки части от него да са се включили в състава на скалистите планети при тяхното образуване. Възможно е и самото то да се е формирало по различен начин, което би обяснило различния състав на ангритите. „Материалите, от които са изградени ангритите, се различават съществено от съставките на Земята и Марс. Това сочи към отделен и различен еволюционен път на планетното формиране в ранната история на нашата Слънчева система“, допълва специалистът.






























