Новооткритите имунни клетки, наречени „руптобласти“, експлодират при получаване на съответния сигнал и изхвърлят токсични вещества, които унищожават околните клетки за броени минути. Според откривателите им този процес, наречен руптоза, изглежда е непозната досега форма на клетъчна смърт, която се различава съществено от останалите известни видове.

Откритието, описано в списание Cell, е много интересно и дава повод за размисъл, казва Кристофър Саросиек, изследовател на клетъчната смърт в Харвард. Макар да съществуват други подобни форми на клетъчна смърт, нито една не съвпада с тази, затова руптозата се смята за ново явление, допълва специалистът.

Авторите попаднали на експлодиращите клетки, докато изучавали вид плосък червей (Schmidtea mediterranea). Плоските червеи отдавна привличат интереса на учените с впечатляващите си способности за регенерация — частите на нарязан на парчета плосък червей могат да се развият в нови червеи. Тези животни нямат имунни молекули, наречени антитела, но по време на регенерацията реагират със силен имунен отговор на наличието на патогени. Биологът от Станфорд Бо Уанг и колегите му започнали да проучват как тези червеи се справят с предизвикателствата пред имунната си система, като ги изследвали на клетъчно ниво.

Отваряне на галерията

Още при първите наблюдения изследователите били изненадани от видяното под микроскопа: забелязали клетки, които сякаш бързо изчезвали, оставяйки след себе си опустошени участъци, осеяни с мъртви клетки. След като се убедили, че наблюдаваното не е експериментален артефакт, учените нарекли изчезващите клетки „руптобласти“ и се заели да изяснят характеристиките им.

Установили, че руптозата се задейства от белтъка активин — широко изследван хормон, свързан с клетъчната диференциация и имунната сигнализация. Когато руптобластът засече активин, калцият от вътрешните клетъчни депа бързо се натрупва по протежение на цитоскелета. Това създава голяма разлика в концентрацията на калций между вътрешността на клетката и външната среда, която може да доведе до взривяването на руптобластите за по-малко от две минути след засичането на активина.

В условия in vitro руптозата на една-единствена клетка унищожила до 70 околни клетки, сред които бактериални, клетки от плоски червеи и от бозайници, включително човешки. „Скоростта и мащабът на клетъчната смърт бяха много изненадващи“, казва Уанг.

Отваряне на галерията

Известни са множество начини, по които клетките умират, но руптозата изглежда се различава от тях. Например при предварително програмирания процес, наречен апоптоза, клетките постепенно се разграждат, което помага за поддържането на здрави тъкани. Други клетки загиват поради натрупване на желязо в тях при процес, наречен фероптоза. За разлика от руптозата, тези процеси обикновено изискват пряк контакт между клетките или са нужни часове, за да се задействат. Същевременно руптозата има известни сходства с клетъчната смърт, наречена пироптоза, при която имунните клетки разпознават патогени или увреждане, след което се разпукват и освобождават вещества, предизвикващи възпаление.

Все още не е изяснено какво е съединението в руптобластите, което убива клетките, макар предварителните данни да сочат, че вероятно става дума за белтък със среден размер. Когато учените разрушили клетките механично в среда без активин, околните клетки не загинали. Това подсказва, че активинът променя нещо във вътрешността на руптобластите.

Освен че се опитват да идентифицират токсичното вещество, учените търсят следи от руптобласти и в други организми. При други двустранносиметрични животни — например други плоски червеи и прешленести червеи — вече са открили генетични маркери, които подсказват наличието на клетки, подобни на руптобластите. Резултатите сочат, че руптобластите имат древен произход и са се запазили при базалните двустранносиметрични животни — група, която включва множество видове с отлични регенеративни способности.

„Смятаме, че плоските червеи и другите животни с добри регенеративни способности могат да понасят тези клетки, защото могат да си позволят подобен механизъм“, казва Уанг. „За тях е лесно да ги използват, а след това да поправят нанесените щети, като бързо създадат нови клетки.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата