Епигенетичните терапии могат да дадат нова надежда за излекуване на хроничния хепатит B — продължителна чернодробна инфекция, причинявана от вируса на хепатит B (HBV), която засяга над 250 милиона души по света. Наличните лекарства често не успяват да отстранят напълно вируса от организма.
Като алтернатива вече са проучвани терапии за редактиране на гени, които разрязват ДНК веригите, но при хепатит B те могат да повишат риска от рак. Затова изследователите се насочват към епигенетичното редактиране, което променя маркерите, свързани с ДНК, и така влияе върху включването и изключването на гените.
Изследователи от базираната в Бостън компания nChroma Bio и от институти в Милано наскоро добавиха химични маркери към генома на HBV, за да изключат неговата генна активност и да предотвратят образуването на вирусни частици. Експериментите с човешки чернодробни клетки и мишки дадоха обещаващи резултати, а при изпитванията с маймуни терапията предизвика само минимални и преходни странични ефекти. Резултатите от изследването бяха публикувани в списание Nature Biomedical Engineering.
Интересното е, че дори една инжекция е дала изненадващо добър ефект. Предклиничните резултати потвърждават потенциала на подхода за клинично приложение, казва съавторът на изследването Анджело Ломбардо, молекулярен биолог в Института за генна терапия „Сан Рафаеле — Телетон“ в Милано. nChroma Bio вече е започнала клинично изпитване на лечението в Хонконг и Нова Зеландия. Първият участник е получил терапията чрез венозна инфузия през януари. Изпитването при хора е огромна крачка и резултат от дългогодишна работа, добавя Ломбардо, който е и съосновател на nChroma Bio.
Инфекциите с HBV могат да се превърнат в предизвикателство за цял живот, тъй като вирусът разполага с механизми, които му позволяват да остане в организма и да накара имунната система да не се бори с него. Един от тези механизми е образуването на свободни минихромозоми, които могат да се укриват в чернодробните клетки много дълго време. Тези вериги от вирусна ДНК служат като геномен архив на вируса и му помагат да се размножи, когато пациентите спрат да приемат лекарствата срещу HBV. Това води до тежък рецидив, обяснява Фабиен Зулим, вирусолог и изследовател в областта на клиничната хепатология в Лионския университет.
По-малко от 10 % от хората, лекувани срещу HBV в продължение на поне 10 години, действително могат да прекратят ежедневния прием на лекарства, добавя специалистът. HBV може също да вгради части от генома си в ДНК на гостоприемника и да предизвика производството на белтъци, които променят имунния отговор срещу вируса. Вграждането на вирусната ДНК причинява молекулярни промени в чернодробните клетки, които могат да доведат до рак, казва Зулим.
Терапията на nChroma, наречена CRMA-1001, съдържа вариант на ензима CRISPR Cas9, при който липсва обичайната способност за разрязване на ДНК. Тя съдържа и РНК вериги, които насочват ензима към определена мишена в генома на HBV. Опакована в липидни наночастици, терапията изпълнява двойна задача: чрез добавяне на метилови групи потиска активността както на свободно циркулиращите фрагменти от ДНК на HBV, така и на вградените в генома.
При миши модел на HBV, в който животните носят и двата вида ДНК на вируса, една инжекция CRMA-1001 понижава нивата както на вирусната ДНК, така и на белтъците на HBV, които служат като показатели за активността на вируса. От 60 животни, получили една или три инжекции, при 25 тези нива вече са под границата на откриване след 6 месеца.
Изследователите са изпитали CRMA-1001 и при дългоопашати макаци, като са прилагали три инфузии месечно с постепенно увеличаване на дозата. Установили са, че след най-високата доза нивата на чернодробните ензими в кръвта се повишават, но в рамките на 4 седмици се връщат към нормалните стойности. Изследователите не са наблюдавали вредни странични ефекти.
nChroma, която планира да разшири изпитването и във Великобритания и Франция, не е единствената компания, разработваща епигенетични терапии за хроничен хепатит B. През май базираната в щата Вашингтон Tune Therapeutics публикува предварителни резултати от текущото си клинично изпитване в ранна фаза, в което се тестват различни дози на нейния епигенетичен инхибитор. Според компанията потискането на активността се е запазило до 17 месеца.
И в двете клинични изпитвания предстои да се докаже дали терапиите могат напълно да овладеят вирусната инфекция и да постигнат функционално излекуване, подчертават специалистите. Дори тогава вероятно няма да осигуряват пълно излекуване, но могат да бъдат важна част от действително ефективно комплексно лечение. Защото дори да достигнат до 99,9 % от клетките, останалите могат да произведат нови вирусни частици, които да заразят останалата част от черния дроб.
Клиничните изпитвания трябва да установят и дали новите лечения имат странични ефекти. Освен това трябва да изяснят дали съществува риск от епигенетични промени извън целевите участъци. За тази цел пациентите ще трябва да бъдат проследявани в продължение на много години.































