Механизмите, необходими за фотосинтезата, могат да бъдат извлечени от спанак и пренесени в очите на мишки, където превръщат светлината в молекули, пренасящи енергия, и намаляват възпалението. „Откраднахме технологията, която растенията са развивали в продължение на милиарди години, и я пренесохме в животински организъм“, казва Дейвид Тай Леонг, биолог от Националния университет на Сингапур и съавтор на публикацията, представяща резултатите от новото изследване.
Резултатите, публикувани в списание Cell, показват, че пренасянето на клетъчни органели между растения и животни може да доведе до нови познания в биологията и терапевтични приложения. „Всеки подобен експеримент в началото неизбежно изглежда като фокус“, казва Кори Алард, клетъчен биолог от Харвард. Но учените могат да открият възможните приложения само като изпробват техниката и установят ограниченията ѝ — например колко дълго трае ефектът и върху кои клетки може да се въздейства, добавя той.
Куоран Син, специалист по бионанотехнологии от Националния университет на Сингапур, и колегите му се вдъхновили от способността на морските охлюви да крадат фотосинтетичните механизми на водораслите. Така започнали да проучват възможностите за трансплантации между организми от различни биологични царства.
За да установи дали клетките на бозайниците са способни на подобно постижение, Син първо купил различни листни зеленчуци от местния супермаркет. Чрез накисване, прецеждане и центрофугиране той изолирал хлоропластите от листата — двигателите на фотосинтезата, които превръщат светлината в химична енергия. След това накиснал органелите в разтвор, за да разкрие тилакоидните мембрани — подобни на палачинки слоеве, които улавят светлината за реакциите на фотосинтезата.
Обработката на спанака (Spinacia oleraceae) дала повече фотосинтетичен материал, отколкото тази на амаранта (Amaranthus tricolor), водния спанак (Ipomoea aquatica) или градинската салата (Lactuca sativa). След това екипът капсулирал мембраните от спанак в наночастици, наречени LEAF.
В петриева паничка клетките на бозайниците бързо поели частиците LEAF. Попаднали в клетките, те успявали да превръщат светлината в химична енергия в продължение на няколко часа, като произвеждали пренасящите енергия молекули ATP и NADPH. При растенията във втората фаза на фотосинтезата тези молекули се превръщат във въглехидрати — стъпка, която при LEAF (все още) не се осъществява. Следователно поредицата от реакции, възможна благодарение на LEAF, е ограничена форма на фотосинтеза, казва Леонг, но несъмнено е фотосинтеза.
За да проверят дали LEAF могат да имат практическа полза, учените се съсредоточили върху способността на NADPH да неутрализира така наречените реактивни кислородни радикали, които предизвикват възпаление. С помощта на капки за очи, съдържащи LEAF, изследователите успешно облекчили възпалението при мишки със сухота в очите — състояние, характерно с натрупването на реактивни кислородни радикали по очната повърхност.
„Не се наложи да излагаме животните на допълнителна светлина. Просто ги оставихме да си живеят“, добавя Леонг. Частиците LEAF неутрализирали вредните молекули както вътре в клетките на роговицата, така и около тях. Преди това екипът се питал дали бледозелените LEAF няма да оцветят очите на мишките в зелено. Тези молекулярни механизми обаче произвеждат NADPH толкова ефективно, че дори миниатюрни, невидими количества спаначен екстракт били достатъчни за постигане на ефект.
В момента Син и колегите му работят по подготовката на клинични изпитвания на LEAF и при хора с подобни форми на сухота в очите. Според изчисленията на Син от шепа спанак могат да се произведат достатъчно LEAF за лечение на повече от 50 души два пъти дневно в продължение на месец. Екипът проучва също дали растителните органели могат да бъдат пренесени и в други тъкани освен роговицата. „Това наистина разширява границите на медицината. Изключително вълнуващо е, макар че засега изглежда малко налудничаво“, казва Леонг.






























