Два загадъчни астрономически обекта, които самите са бели джуджета, може да са възникнали при сливането на бели джуджета с по-малка маса. Тези небесни тела притежават интересни свойства, които подсказват, че представляват нов клас звезди. Едното дори е заобиколено от странен полупръстен, а двата обекта показват нагледно, че със звездите могат да се случват интересни неща и след „смъртта“ им.

По време на постдокторантските си изследвания Илария Каяцо, асистент-професор в Института за наука и технологии в Австрия, открива обект, наречен ZTF J2008+4449, който излъчва рентгенови лъчи. Продължителното късовълново излъчване от бели джуджета обикновено се дължи на материя, падаща върху мъртвата звезда. Тази материя обаче трябва да идва отнякъде.

„Първоначално смятахме, че това е двойна система“, казва Андрей Кристеа, който в момента е докторант под ръководството на Каяцо. Белите джуджета в двойни системи често отнемат материя от своите спътници — звезди от главната последователност. Най-зрелищното последствие е избухването на бялото джудже като нова, но понякога вместо това тези небесни тела произвеждат рентгенови избухвания.

Отваряне на галерията

Изследователите обаче не откриват признаци за звезда спътник. Нещо повече, всичко сочи, че в системата няма такава. За да може материята да преминава от едната звезда към другата, двете трябва да са много близо една до друга, което означава, че въртенето им обикновено е синхронизирано с орбиталното движение. Това е особено очаквано, когато бялото джудже има толкова силно магнитно поле, колкото ZTF J2008+4449. ZTF J2008+4449 обаче се завърта около оста си на всеки 6,6 минути, така че евентуалният му спътник би трябвало да е невъобразимо близо.

Кристеа нарича ZTF J2008+4449 Гандалф заради навика на магьосника да говори със загадки. „Ако Гандалф беше част от двойна система, тя щеше да е изключително асинхронна, което би я направило още по-загадъчна, отколкото е и без това“, казва изследователят.

Вместо това подробното изследване на Гандалф разкрива сигнал, подобен на наблюдавания при бяло джудже, заобиколено от диск от материя. В този случай обаче сигналът показва два пика в рамките на шестминутния период на въртене на звездата. „Никога досега не сме виждали подобно нещо при нито едно бяло джудже“, казва Кристеа. Сигналът подсказва, че около Гандалф обикаля полупръстен от йонизиран газ, задържан в магнитното поле на звездата.

Все още не е ясно как подобен полупръстен може да се образува и да се запази. Полезна отправна точка за сравнение обаче може да бъде друго бяло джудже, открито през 2021 г. — ZTF J1901+1458. То е наречено „Moon-Sized“, тоест „с размерите на Луната“, защото е най-малкото откривано досега небесно тяло от този тип. По размер то прилича повече на Луната, отколкото на обичайните звездни останки с размерите на планета. Въпреки това масата на Moon-Sized е много близка до максималната, която едно бяло джудже може да достигне, без да избухне — с 30 процента по-голяма от масата на Слънцето.

Отваряне на галерията

Подобно на Гандалф, Moon-Sized също има силно магнитно поле и се върти бързо, така че и при него наличието на спътник е малко вероятно. Същевременно тази звезда също излъчва интензивно в рентгеновия диапазон. Според наблюдателните данни около Moon-Sized няма пръстен или полупръстен, но възрастта му е доста озадачаваща: докато Гандалф може да е придобил сегашния си вид в резултат на сблъсък преди около 60–70 милиона години, Moon-Sized вероятно се е образувал преди приблизително 500 милиона години.

Тъй като магнитното поле обикновено отслабва с времето, това означава, че Moon-Sized или по някакъв начин е избегнал стареенето, или първоначално е притежавал още по-невероятно силно магнитно поле. Друга важна особеност на Moon-Sized е, че изглежда не е замърсен с веществата, които белите джуджета често натрупват от погълнати астероиди или планети.

Въпреки разликите сходствата между двете небесни тела са толкова много, че специалистите ги разглеждат като представители на нов клас бели джуджета. Интересно е също, че обектите не са далеч: Moon-Sized се намира само на 130 светлинни години, а Гандалф — на около 1100 светлинни години. Това подсказва, че вероятно ще открием много повече подобни небесни тела, ако погледнем по-надалеч.

Изследователите смятат за възможни три сценария за образуването на такива звезди. Според първия те възникват от звезда със силно магнитно поле, която се върти достатъчно бързо, за да изхвърли част от собствената си материя. Вторият вариант е да са резултат от сливането на две бели джуджета, след което е останало известно количество материя. Тя обикаля около новия обект по силно ексцентрична орбита и затова пада върху него много бавно. Третата възможност е обикалящата материя да идва от независим източник, но също да пада бавно върху небесното тяло.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата