Малките колебания в продължителността на приблизително 24-часовото земно денонощие могат да бъдат обяснени с противодействието между силите, породени от движението на металното ядро на планетата. Новите резултати, публикувани в списание Nature, показват, че геофизиците може би са на прав път към разгадаването на загадъчните структури дълбоко в Земята. Скоростта на въртене на планетата се изменя почти незабележимо с времето, което води до разлики в продължителността на денонощието от едва няколко милисекунди дори в рамките на десетилетия. Геофизиците измерват тези промени, като наблюдават положението на Земята спрямо далечни космически обекти.
Изследователите отдавна подозират, че тези изменения са свързани с взаимодействията между земното ядро и скалистата мантия, но досега не е било ясно кои сили участват в процеса, казва Матийо Дъмбъри, геофизик от Университета на Алберта. Така специалистите отдавна предполагат, че ядрото е отговорно за тези промени, протичащи в продължение на десетилетия. Но как точно се случва това?
Земното ядро представлява кълбо с размери, близки до тези на Марс, съставено предимно от желязо и разположено в центъра на планетата. Вътрешното ядро е твърдо и се върти независимо в разтопеното външно ядро, в което има течения. Изследователите са предложили няколко възможни механизма, чрез които тези части на ядрото могат да взаимодействат със заобикалящата ги скалиста мантия и така да забавят или ускоряват въртенето на планетата като цяло.
Едната възможност е възникването на механичен въртящ момент — тоест усукващо въздействие. Теченията в разтопеното външно ядро могат да упражняват натиск върху неравностите по границата с мантията, подобно на река, която заобикаля скалите по пътя си. Друга възможност е магнитното поле, генерирано от теченията във външното ядро, да привлича богатите на желязо части на мантията и така да създава електромагнитен въртящ момент. Третата сила може да произтича от гравитацията, която привлича плътните области на вътрешното ядро към особено плътните зони на мантията.
Дъмбъри и колегата му Хуейфън Джан, който също работи в Университета на Алберта, са разработили модел, за да проучат как различни комбинации от тези сили биха променили продължителността на земното денонощие. Ключов елемент в модела е изследване, публикувано през 2023 г., което използва сеизмичните вълни от земетресения, за да проследи скоростта на въртене на вътрешното ядро спрямо останалата част от планетата от 60-те години на XX век насам. Изследването установява, че вътрешното ядро се е въртяло малко по-бързо от останалата част на планетата до около 2010 г., когато е започнало да се върти по-бавно.
Изследователите са установили, че моделът им съответства най-добре на данните за промените в продължителността на земното денонощие, когато гравитационният въртящ момент има водеща роля. Той обаче трябва да бъде уравновесяван от електромагнитни и механични въртящи моменти, действащи в обратната посока, в своеобразно геофизично „дърпане на въже“. „Преди да получим резултата, не знаехме, че тези сили си противодействат“, казва Джан.
Изглежда, че това противоборство влияе и върху скоростта на въртене на вътрешното ядро. Според модела вътрешното ядро се стреми да се подравни с мантията, тъй като плътните му области са привлечени от плътните области в нея, обяснява Дъмбъри. С времето обаче теченията във външното ядро, насочени предимно на запад, го отклоняват от това положение, преди гравитацията бавно да го придърпа обратно на изток.
Близкото съответствие между модела и наблюденията на специалистите върху Земята може да подкрепи и други представи за вътрешния строеж на планетата, казва Паула Кулемайер, сеизмолог от Оксфордския университет. По думите ѝ изследването стеснява възможните стойности на параметри, които все още не са добре определени, като формата на границата между ядрото и мантията.
Моделът например предполага, че в долната мантия на Земята има две огромни структури, разположени от двете страни на ядрото. Изследователите отдавна подозират, че тези големи области с ниска скорост на разпространение на сеизмичните вълни са не само по-горещи от останалата част на мантията, но и се различават от нея по състав. Новият модел също подкрепя тази хипотеза, което може да помогне за установяването на произхода на тези загадъчни структури, казва Кулемайер.
„Изследването изглежда много убедително във всяко отношение“, казва Джон Видейл, сеизмолог от Университета на Южна Калифорния. Той обаче посочва, че моделът не отчита всички фактори, които могат да влияят върху продължителността на денонощието, като океанските течения и въздействието на атмосферата. Добавя, че сеизмолозите също не са напълно единодушни за промените във въртенето на вътрешното ядро в миналото, върху които се основават резултатите. „Това е много добро напомняне, че за да отговорим на който и да е нерешен въпрос за земните дълбини, трябва да обединим усилията на различни научни дисциплини“, казва Кулемайер.































