Според ново изследване, преди появата на ефективни лекарства срещу ХИВ, СПИН е отнел толкова много животи в един регион на Република Южна Африка, че за малко повече от десетилетие е оставил следа в човешкия геном, променяйки честотата на генните варианти, свързани с имунната система. Когато преди две десетилетия достъпът до лекарствата започнал да се подобрява, този еволюционен натиск отслабнал, а генетичните промени се забавили.

Изследването дава впечатляваща възможност да наблюдаваме човешката еволюция в действие. „Фантастично е — ясно показва как действа естественият отбор, а след това и как медикаментозна намеса го спира“, казва Майкъл Уоръби, еволюционен биолог от Университета на Аризона, който не е участвал в работата.

Учените изследвали генетичните промени сред населението на провинция Квазулу-Натал — най-силно засегнатата от епидемията провинция в Южна Африка. В тази страна днес живеят 20 % от приблизително 40,8 милиона души с ХИВ по света. За целите на изследването били анализирани кръвни проби, събрани между 1998 и 2025 г. от 1.600 майки от Квазулу-Натал, със и без ХИВ, както и от над 400 техни бебета.

Отваряне на галерията

Преди антиретровирусните (ARV) лекарства да станат широко достъпни в Квазулу-Натал през 2005 г., съчетанието на няколко необичайни фактора създало своеобразна перфектна буря, казва ръководителят на изследването Филип Гулдър, имунолог от Оксфордския университет. До началото на 90-те години ХИВ бил слабо разпространен в Южна Африка. Тогава обаче избухнала епидемия сред хетеросексуалното население и в Квазулу-Натал се заразили около 40 % от бременните жени. (Този поразително висок дял се запазва и днес.) Поради съчетанието от генетични фактори, ограничен достъп до здравни грижи и вероятно особено агресивен подтип на циркулиращия вирус заразените развивали СПИН изключително бързо — за около 4,5 години. Това означава, че разрушаването на имунната система вече застрашавало живота им. За сравнение, при пациентите в Северна Америка и Европа този срок обикновено бил 10 години.

Други изследвания вече са показали как инфекциозни заболявания, включително маларията и туберкулозата, са променили човешкия геном. Тези промени обаче са настъпили в продължение на хилядолетия. „Точно това е толкова вълнуващо тук: виждаме колко бързо може да действа еволюцията“, казва Гулдър. Подобен еволюционен натиск може да е действал и в Северна Америка и Европа, но там се открива по-трудно и е по-малко вероятно да повлияе на бъдещите поколения. В тези региони делът на хората с ХИВ е под 1 %, а по-голямата част от засегнатите са хомосексуални мъже, които рядко имат потомство, обяснява Уоръби.

В данните от секвенирането на ДНК от кръвните проби от Квазулу-Натал Гулдър и колегите му проследили промените в един от най-сложните и ефективни механизми на имунната система за борба с инфекциите. Когато вирус като ХИВ зарази клетките, молекулите на човешкия левкоцитен антиген (HLA) пренасят фрагменти от вируса до клетъчната повърхност. Там ги „държат“ като ръце, за да ги направят видими. Снайперистите на имунната система, т.нар. цитотоксични Т-лимфоцити (CTL), разпознават тези фрагменти като чужди и унищожават заразените клетки. Изследването се съсредоточило върху вариантите, или алелите, на гените, кодиращи HLA молекулите.

Отваряне на галерията

В организма на човек с ХИВ вирусът бързо образува множество различни мутантни варианти. Някои HLA молекули са по-ефективни от други, защото задържат на клетъчната повърхност фрагменти от ХИВ, общи за всички варианти. Други предпочитат фрагменти от често променящите се части на вируса, което отслабва защитата, осигурявана от CTL. Учените проследили честотата на три HLA алела, които нарекли „защитни“, и на други три, определени като „уязвими“.

Чрез модел, създаден въз основа на събраните данни, те установили, че делът на населението, носещо поне един уязвим алел, е намалял от 28 % през 1990 г. до 25 % през 2004 г. „Когато огромна част от населението умре, тези хора вече не могат да предадат гените си на своите потомци“, обяснява Уоръби. През същия период делът на носителите на поне един защитен алел се увеличил от 23 % на 27 %. Това означава, че по-голяма част от оцелялото население е имала генетичните предпоставки за силен CTL отговор. Промените били скромни, но ясно изразени, казва Мери Карингтън, имунолог от Националната лаборатория за изследване на рака във Фредерик и съавтор на публикацията, представяща резултатите.

Появата на ARV лекарствата, които днес приемат около 80 % от южноафриканците с ХИВ, не спряла тази еволюционна тенденция, но я забавила драстично. Според прогнозата на изследователите до 2035 г. само 22 % от населението ще носят уязвим алел, а 32 % — защитен. Ако населението на Квазулу-Натал никога не беше получило достъп до ARV лекарства, според изследването до 2035 г. честотата на уязвимите алели би намаляла с 10 процента спрямо нивото от 1990 г., а тази на защитните би нараснала с 19 процента, достигайки 42 %.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата