Група астрономи планирали да наблюдават комета с космическия телескоп Hubble. Получили необходимото наблюдателно време, но когато дошъл моментът за наблюденията, се оказало, че определени ограничения не позволяват на орбиталната обсерватория да заснеме избрания обект. Затова потърсили нова цел — кометата C/2025 K1 (ATLAS), а изборът се оказал по-сполучлив дори от очакваното. Когато получили данните от наблюденията, с огромна изненада установили, че кометата се е разпаднала на поне пет части.

Снимките са направени през интервали от един ден между 8 и 10 ноември 2025 г. Астрономите очаквали да видят едно ядро, но с изумление установили, че то е на няколко части. Промените били ясно забележими дори от ден на ден. През първия ден се виждали четири части, но при второто наблюдение най-ярката се разделила на две, а при третото един от фрагментите избледнял.

Отваряне на галерията

Кометите по същество са струпвания от скални късове и прах, свързани от лед — например замръзнала вода, въглероден диоксид и други вещества. Когато се приближат до Слънцето, ледът в твърдото ядро преминава в газообразно състояние чрез процес, наречен сублимация. Така се образуват размитата газова обвивка около ядрото, известна като кома, и дългата опашка. Но тъй като ледът е спойката, която държи ядрото цяло, при сублимацията му могат да се отделят скални късове. Понякога, когато комета се приближи твърде много до Слънцето, изчезва толкова много лед, че ядрото на практика се разпада. Това обикновено се случва при преминаването през перихелия или близо до него — точката, в която кометата е най-близо до нашата звезда. В случая K1 е преминала през тази точка около месец преди разпадането си. Когато се е разпаднала, тя е била приблизително на разстоянието на орбитата на Меркурий и все още е била подложена на силно нагряване.

Друга интересна особеност на небесното тяло е, че става дума за хиперболична комета. Това означава, че орбитата ѝ има формата на хипербола: тя се движи твърде бързо, за да бъде задържана от гравитацията на Слънцето, и ще отлети в междузвездното пространство. Вероятно е обикаляла около Слънцето в продължение на милиарди години, но наскоро е получила тласък, който я е ускорил достатъчно, за да надхвърли скоростта на освобождаване.

Отваряне на галерията

Подобно случайно наблюдение може да бъде много полезно. Hubble обикновено вижда разпадащи се комети доста след самото събитие, тъй като пренасочването на телескопа към нова цел отнема време. В този случай обаче кометата е започнала да се разпада само няколко дни по-рано, така че моментът е бил идеален. Астрономите са наблюдавали дори повишавания на яркостта, съпътстващи разпадането. Те се дължат на оголването на по-светлия лед под повърхността и на внезапното освобождаване на големи количества прах, които отразяват повече слънчева светлина.

Освен това веществото на кометата съдържа много по-малко въглерод, отколкото това на повечето комети в Слънчевата система. Това е интересно, защото ниско съдържание на въглерод обикновено се наблюдава при междузвездните комети. В съчетание с хиперболичната орбита тази особеност допуска възможността небесното тяло първоначално да е обикаляло около друга звезда, да е било изхвърлено оттам и оттогава да странства из междузвездното пространство. Странно е обаче, че орбитата му не е свръххиперболична, както би се очаквало в подобен случай. Същевременно досега сме идентифицирали със сигурност едва трима такива междузвездни посетители, така че разполагаме с малко данни за действителното им поведение.

Наблюденията обаче във всички случаи са много важни. Като проследят комета по време на избухване и разпадане, специалистите могат да разкрият каква е вътрешността ѝ. А ако това наистина е междузвездна комета, данните ще бъдат още по-вълнуващи.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата