Козите прекарват немалко време в блъскане с глава в различни неща. Резултатите от тези „състезания по блъскане“ показват на останалите в стадото кой командва. Блъскането обаче е и игра, и начин за опознаване на нови предмети. Затова специалистите дълго време предполагаха, че формата на черепа и силните вратни мускули предпазват козите от травми на главата.

Ново изследване поставя това предположение под въпрос: учените са открили признаци на ранна дегенерация на нервната тъкан дори при едногодишни кози. Според резултатите козите биха могли да бъдат полезен животински модел за изследване на връзката между травмите на главата и уврежданията на нервната тъкан при хората.

„Смятам, че общите заключения са доста убедителни“, казва Рамон Диас-Арастия, невролог от Пенсилванския университет, който не е участвал в изследването. Традиционно учените използват плъхове и мишки като животински модели при изучаването на мозъчни травми. Така тази научна област се е превърнала в своеобразна „монокултура от гризачи“, посочва специалистът. Мозъкът на гризачите обаче се различава значително от човешкия. Това може отчасти да обясни защо резултатите от предклиничните изследвания трудно намират приложение в проучванията при хора.

През 2022 г. Никол Акерманс, невроучен от Университета на Алабама, за първи път установява признаци на невродегенерация при диви животни, които се блъскат с глава. Тя открива анормална форма на тау протеина в мозъците на мъртви мускусни бикове. При хората тези заплетени тау протеини се свързват с невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и могат да се появят и след травми на главата. Въз основа на тези открития изследователката решава, че явлението заслужава по-задълбочено проучване. При дивите животни обаче е невъзможно да се проследи как уврежданията се натрупват с времето. Тук на помощ идват козите.

Отваряне на галерията

Изследователският екип се сдобива с три шестмесечни мъжки козлета — Алвин, Саймън и Тео — и ги наблюдава с камери в продължение на шест месеца във фермата на земеделски колеж, за да проследи ударите по главите им. Всеки месец учените вземат проби от кръв, слюнка и гръбначномозъчна течност, в които търсят биомаркери за мозъчни увреждания. В началото и в края на изследването сканират мозъците на животните с образни методи, за да установят евентуални структурни увреждания.

През шестте месеца трите животни извършват общо средно по 227 блъскания с глава на ден. В края на изследването прегледите не показват значителни мозъчни увреждания при козлетата, които тогава са едва на една година. При ориентиране в лабиринт също не са установени нарушения на паметта. Изглежда обаче, че са настъпили леки мозъчни увреждания: нивата на някои биомаркери надвишават нормалните концентрации при здрави хора. Това важи особено за GFAP — протеин, който имунните клетки в мозъка отделят в отговор на увреждане или заболяване.

След като евтаназира животните и изследва мозъците им, екипът открива и активирани имунни клетки — типична реакция при увреждане — както и анормални тау протеини, които липсват при по-младите кози. Не е ясно дали тези маркери могат да се сравняват пряко между различните видове, но изглежда, че настъпва някаква травма, казва Акерманс.

Леките увреждания при толкова млади животни са логични, смята Акерманс. Тя очаква те постепенно да натрупват увреждания с времето, подобно на спортистите, подложени на редовни удари по главата. При тях пораженията също се увеличават с напредването на кариерата, а последиците за когнитивните способности се проявяват едва на по-късен етап от живота.

Отваряне на галерията

Според Диас-Арастия ще бъде изключително важно да се разбере как мозъчните увреждания влияят върху поведението на козите в дългосрочен план. Холи Викъри, изследователка на поведението и хуманното отношение към животните в Университета „Харпър Адамс“, казва, че не ѝ е известно при млечни кози и кози за разплод да се наблюдават симптоми, подобни на деменция. Тези животни могат да живеят малко над десет години. Възможно е обаче те да не получават толкова травми на главата, колкото животните в изследването или живеещите в дивата природа.

Според Акерманс следващата ѝ задача може да бъде да определи прага, отвъд който мозъчните увреждания при козите прерастват в същинско невродегенеративно заболяване. „Сто хиляди блъскания ли са границата? Или повече?“, пита тя. Възможно е също козите да трябва да се блъскат много силно, за да настъпят увреждания, а онези, които не го правят с такава сила, да не получават по-сериозни поражения, допълва изследователката.

Тези изследвания могат да помогнат да се изясни как мозъчната травма прераства в заболяване при хората. За разлика от гризачите, козите естествено произвеждат протеини като тау и бета-амилоид, като последният също играе ключова роля в невродегенеративните процеси при човека. Структурата на мозъка им също е по-близка до човешката. Това е важно, казва Диас-Арастия, защото ударите въздействат по различен начин върху по-големите мозъци с по-сложна структура, отколкото върху по-малките мозъци на гризачите, които имат по-малко гънки. А тъй като козите сами си причиняват уврежданията, изследователите дори не се налага да ги нараняват.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата