Както често се случва с наградите Ig Nobel, Ilona Croy първоначално помислила, че съобщението за отличието е шега. Невроучената от Йенския университет „Фридрих Шилер“ научила, че е спечелила наградата за изследване на обонянието с проучването си защо родителите смятат, че децата им в тийнейджърска възраст миришат много по-лошо, отколкото като бебета. В крайна сметка тя решила да приеме наградата и получила полагащата ѝ се банкнота от 10 трилиона зимбабвийски долара, на практика напълно без стойност, както и ръчно изработен трофей с гъбена тематика. Всичко това е обичайна част от най-шантавата церемония за научни награди – с тази разлика, че през 2026 г. събитието се проведе извън Съединените щати.
За първи път в 36-годишната история на Ig Nobel победителите получиха наградите си в Цюрих, вместо в района на Бостън. Croy е сред отличените, които подкрепят новото място. По думите ѝ решението да пътува от Германия до Швейцария е било лесно. Ако обаче церемонията се беше състояла в САЩ, както обикновено, щяла да се замисли сериозно – както заради политическата обстановка, така и заради разстоянието. „Имам чувството, че културата там вече не е особено гостоприемна“, добавя Croy.
До решението се стигна, след като церемонията през 2025 г. беше сериозно помрачена от отсъствието на почти половината от десетте наградени екипа. Сред причините бяха визовите ограничения и политиката на американския президент Donald Trump по отношение на научните изследвания и граничния контрол. Затова през март 2026 г. организаторите на Ig Nobel, чието мото е „първо да разсмеем хората, а после да ги накараме да се замислят“, взеха трудното решение да преместят събитието за неопределено време. „За да можем да проведем церемонията и същевременно да запазим смисъла, който тя винаги е носила, трябваше да се преместим на по-гостоприемно място“, казва Marc Abrahams, основател и водещ на наградите и редактор на научното хумористично списание Annals of Improbable Research.
За щастие Цюрих с радост пое домакинството, макар че според Abrahams за тази чест са се състезавали също Париж, Берлин, Амстердам и Атина. Цюрихският университет (UZH), ETH и други институции предложили и институционална подкрепа – нещо, което предишните американски домакини, като Harvard и MIT, никога не са правили. Организаторите вече обявиха, че церемонията през 2027 г. ще бъде в Антверпен. Засега планът е събитието да се връща в Цюрих на всеки две години, а през останалите години домакинството да се редува между други европейски държави.
Matilda Brindle, еволюционна биоложка от Оксфордския университет, спечелила наградата за биомеханика за разработването на точна дефиниция на целувките при птици, мравки и полярни мечки, смята, че преместването в чужбина е чудесен начин организаторите да отразят международния характер на науката. Новото място е и по-централно за победителите от Европа и Азия, а визовите ограничения са значително по-малко. „Мисля, че в момента вероятно е по-лесно да дойдеш в Европа, отколкото в Съединените щати“, казва изследователката.
Това важи и за Tadd Truscott, инженер по хидродинамика в Университета за наука и технологии „Крал Абдула“ в Саудитска Арабия, който спечели наградата за физика за проектирането на писоар без пръски. По думите му от неговия международен изследователски екип от 20 души, включващ учени от Узбекистан, Индия и Нигерия, в момента само двама биха могли да влязат в САЩ заради забраните за пътуване и визовите затруднения. А един от студентите му наскоро бил задържан на границата за 10 часа без храна и вода, въпреки че имал виза. „За съжаление Съединените щати в момента не изглеждат като място, отворено към света“, казва Truscott, който сам прекарва там част от годината. В пет от останалите девет наградени екипа също има изследователи, работещи в САЩ.
Един от колегите на Truscott, Kaveeshan Thurairajah, докторант по механика на флуидите в Университета на Ватерло, добавя, че свободата и финансирането на университетите в САЩ са сериозно застрашени: „Не е лесно да се изправиш пред посегателство срещу автономията.“
За победителя в категорията за биология João Miguel Alves Nunes, докторант по зоология в Университета на Сао Пауло, участието в церемонията е израз на професионална позиция, а също и важен личен момент. „Като бразилски учен се гордея, че мога да участвам в първата церемония по връчването на наградите извън Съединените щати“, казва Nunes, който спечели отличието, като настъпваше отровни змии, за да установи кога хапят. (Впоследствие обаче публикацията беше оттеглена заради опасения относно метода с настъпването.)
„Когато визите или политическите проблеми пречат на изследователите да се срещат, науката губи важни гласове. Преместването на Ig Nobel в чужбина ни напомня, че науката принадлежи на целия свят, а не на една държава“
– казва той. Наградата му даде възможност и за първото му пътуване в чужбина, както и за първия му полет със самолет.
Макар промяната на мястото да предизвика смесени чувства, тя вдъхна и нов живот на церемонията, разказва Abrahams. Билетите за залата с 1.500 места се разпродали за няколко дни, доброволци имало предостатъчно, а към застаряващия организационен екип се присъединили нови ентусиазирани членове. Организаторите се забавлявали много и с разработването на нови елементи, отразяващи швейцарското домакинство. Имало например йодлерско изпълнение и университетски ректори в костюми на банани, които предупреждавали участниците, когато речите им се проточвали. „Усещането беше почти като в самото начало“, казва Abrahams.
Можете да гледате цялата церемония по-долу, но преди това – накратко за победителите:
Наградата за биомеханика получиха Matilda Brindle, Catherine Talbot и Stuart West (Великобритания, Съединените щати), защото формулираха по-точна от всякога дефиниция на целувката при мравки, птици, полярни мечки и хора. Според нея целувките са „неагонистични взаимодействия, включващи насочен контакт уста в уста между индивиди от един и същи вид, с известно движение на устата/устните органи и без предаване на храна“.
Наградата за публична администрация получиха Paul Piff, Daniel Stancato, Stéphane Côté, Rodolfo Mendoza-Denton и Dacher Keltner (Съединените щати, Мексико, Канада), защото събраха доказателства, че хората от висшите обществени прослойки са по-склонни да крадат сладкиши от запасите на децата си и да проявяват други форми на неетично поведение.
Наградата за химия получиха Sanchari Banerjee, Nathan Coussens, François-Xavier Gallat, Nitish Sathyanarayanan, Jandhyam Srikanth, Koichiro Yagi, James Gray, Stephen Tobe, Barbara Stay, Leonard Chavas и Subramanian Ramaswamy (Индия, Франция, Япония, Съединените щати), защото откриха, че млечните белтъци на живораждащите хлебарки съдържат три пъти повече енергия от млечните белтъци на кравите.
Наградата за медицина беше присъдена на покойния Tokuji Unno (Япония) за неговото изследване „Как да си издухваме носа – аеродинамично изследване на издухването на носа“.
Наградата за биология спечелиха João Miguel Alves-Nunes, Adriano Fellone, Selma Maria Almeida-Santos, Carlos Roberto de Medeiros, Ivan Sazima и Otavio Augusto Vuolo Marques (Бразилия, Австралия). Те притискаха леко различни части от телата на отровни змии при различни температури и по различно време на денонощието, за да се опитат да установят какво кара и какво не кара змиите да хапят хора.
Наградата за физика спечелиха Randy Hurd, Zhao Pan, Tadd Truscott и Kaveeshan Thurairajah (Канада, Съединените щати, Китай, Саудитска Арабия), които чрез теоретични изследвания и експерименти се опитаха да разработят писоар без пръски.
Наградата за технологии получиха Justin Puma, Zhen Yang, Evan Johnston, Zixin Zhang, Xiaoyi Lan, Lingzhi Zhang, Hongyu Hou, Zixin He, Ali Afify, Megan Creighton, Jianyu Li и Changhong Cao (Китай, Канада, Съединените щати, Египет) за пионерската си работа по използването на устните органи на комари като дюзи в 3D принтери с висока резолюция. Те нарекоха процеса „Necroprinting“.
Наградата за изследване на обонянието спечелиха Ilona Croy, Tomasz Frackowiak, Thomas Hummel и Agnieszka Sorokowska (Полша, Германия, Швеция), защото събраха доказателства, че според родителите бебетата ухаят прекрасно, а тийнейджърите – не.
Наградата за почвознание спечелиха Franz Bender, Marcel van der Heijden, Atlant Bieri и Pia Viviani (Швейцария, Нидерландия, Германия), които в рамките на своето изследване заровиха 1.000 еднакви чифта долно бельо в над 25 държави, а след два месеца ги изровиха.
Накрая, наградата за мир отиде при Jaimie Arona Krems, Rebecka Hahnel-Peeters, Laureon Merrie, Keelah Williams и Daniel Sznycer (Съединените щати, Аржентина, Австралия), защото документираха, че най-много ценим приятелите, които се държат зле с хората, които не харесваме.
































