От стотиците аминокиселини, срещащи се на Земята, животът по някаква причина се нуждае от 20 конкретни вида, които са градивните елементи на всички протеини. Макар някои видове да използват и повече — при определени микроби броят им достига 22 — досега не е открит организъм, който да използва по-малко от въпросните 20 аминокиселини.

Наскоро обаче изследователи се доближиха до създаването на такъв организъм, след като частично премахнаха една от 20-те аминокиселини от бактерията Escherichia coli. В изследването, описано в списание Science, учените използват изкуствен интелект, за да намерят заместители на аминокиселината изолевцин в дузина протеини, изграждащи бактериалните рибозоми. Резултатите дават представа как са живели по-ранните и по-прости форми на живот и предлагат нови подходи за синтезиране на протеини с уникални функции за медицината и биотехнологиите.

„Това е наистина смела и забавна идея“, казва Том Елис, изследовател на синтетични геноми в Imperial College London, който не е участвал в проучването. Самите модифицирани бактерии може и да нямат пряко приложение, но резултатите демонстрират способностите на ИИ да предсказва протеинови структури и могат да улеснят проектирането на протеини.

В предишни изследвания учените вече са променяли генетичния код на бактерии, дрожди и други организми, така че те да включват допълнителни аминокиселини — естествени или синтетични. (Някои лекарствени съединения, например семаглутидът, използван за отслабване и лечение на диабет, също се произвеждат с така наречените неканонични аминокиселини, които повишават стабилността на съединението.)

Харис Уанг, специалист по системна и синтетична биология в Колумбийския университет, обаче отдавна се пита дали организмите могат да се справят и с по-малко градивни елементи — в крайна сметка най-ранните форми на живот едва ли са възникнали с пълния набор. За да преценят кой градивен елемент е най-малко необходим, изследователите проучват колко често отделните аминокиселини естествено се заменят с други в протеините на различни видове бактерии. Те установяват, че изолевцинът често се заменя, обикновено със структурно сходна аминокиселина като валин или левцин.

Отвори галерията

След това изследователите насочват вниманието си към рибозомата. Пълното премахване на една аминокиселина от този механизъм е сред най-трудните задачи, които човек може да си представи, защото това е най-големият и най-сложният протеинов комплекс в клетката, казва Уанг. Първоначално учените се опитват да премахнат изолевцина от всяка от 50-те протеинови субединици на бактериалната рибозома, които съдържат тази аминокиселина. Те създават различни щамове на E. coli, като във всеки променят по един ген, за да заменят ДНК последователностите, кодиращи изолевцин, с такива, кодиращи валин. При повече от една трета от модифицираните протеини — 18 от 50 — този подход сработва и получените бактериални щамове растат нормално.

Инструментите с ИИ, които предсказват структурата на протеина по аминокиселинната му последователност или обратно, позволяват да се планират замените в останалите 32 субединици. Например компютърните инструменти предлагат да се сменят съседните на изолевцина аминокиселини или да се замени отдалечена аминокиселина, която взаимодейства със съответното място в нагънатия протеин. В някои случаи на Уанг и колегите му се налага да заменят всяка отделна аминокиселина в протеина, преди да открият комбинация, която позволява на бактерията да расте.

След като успешно модифицират отделните протеини, изследователите се опитват да съчетаят 21 от преработените рибозомни протеини в една бактерия. Това не сработва веднага, но след допълнителни корекции успяват да създадат щам, който расте, макар и сравнително бавно. По думите на Уанг той и колегите му очакват с нетърпение да приложат метода и към останалата част от генома на E. coli — а може би и да опитат да създадат бактерия, използваща само 18 аминокиселини. Според учените организмите, които зависят по-малко от определени аминокиселини, биха могли да оцеляват по-успешно в неблагоприятна среда или да устояват на вирусни инфекции.

Пълното премахване на една аминокиселина „освобождава“ и специфичните ДНК последователности, които обикновено я кодират. Така те биха могли да бъдат преназначени да кодират други, включително синтетични аминокиселини, за създаване на нови лекарства или други молекули, допълват изследователите. Интересното е, че направените промени в E. coli изглеждат сравнително стабилни: след 450 поколения модифицираните E. coli не се връщат към употребата на изолевцин в променените протеини. Според Елис това подкрепя идеята, че ранният живот вероятно известно време се е справял добре и с по-ограничен набор от аминокиселини.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата