Учените искат да проучат подробно как се развива човешкият мозък и как му влияят различни състояния, но възможностите за такива изследвания при живи хора са силно ограничени. За да преодолее този проблем, изследователска група от Станфорд разработи нов метод, при който човешки мозъчни органоиди — миниатюрни подобия на органи — се имплантират в черепите на мишки.

Изследователите използвали мишки, модифицирани чрез биотехнологични методи, при които липсвала голяма част от мозъчната кора — най-външния слой на мозъка, отговорен за висшите мисловни процеси, паметта, езика и вземането на решения. За целта променили гените им така, че да елиминират клетките, от които обикновено се образуват тези мозъчни области в ранните етапи на развитието. Макар мишките без мозъчна кора да се справяли малко по-слабо със задачите за проверка на паметта и фината моторика, в останалите отношения поведението им било съвсем типично — нещо, което само по себе си е много интересно.

„Тези животни, при които липсват половината от обема на мозъка и 98 процента от кората и хипокампа, функционират изненадващо добре“, казва Sergiu Pașca, автор на изследването, представящо резултатите, и професор по психиатрия и поведенчески науки в Станфорд. „Само по външния вид не бихме могли да различим мишката без мозъчна кора от останалите. Това показва, че ако определени части на нервната система бъдат отстранени на много ранен етап от развитието, останалите проявяват изключителна пластичност и на практика могат да поемат функциите им.“

Отвори галерията

След това изследователите използвали свободното пространство в черепа, за да имплантират хирургически във всеки гризач триизмерно струпване от нервни клетки, отгледано от човешки клетки. Специалистите от известно време използват тези миниатюрни човешки мозъчни органоиди като лабораторен модел за изучаване на истинския мозък, но новият пробив позволява да наблюдават как се държат те в жив, дишащ организъм.

Забележително е, че човешката мозъчна тъкан се развивала много добре в „ксенокортикалните мишки“ и за три месеца обемът ѝ нараснал почти петкратно. Човешкият органоид изградил функционални връзки както с мозъка, така и с гръбначния мозък на мишките. „Човешките клетки се свързват сравнително добре с останалата част от нервната система. Те са електрически активни. Наистина можем да ги изследваме и да наблюдаваме как образуват мрежи“, казва Pașca.

В следващата част на изследването учените проверили дали ксенокортикалните мишки могат да служат като модел за изучаване на влиянието на различни заболявания и нарушения в развитието върху човешкия мозък. Например по време на развитието мозъкът ни е изключително чувствителен към ниските нива на кислород — много повече от мозъка на мишките. Тази уязвимост допринася значително за възникването на състояния като церебралната парализа.

След петчасово излагане на ниски нива на кислород при ксенокортикалните мишки, както се очаквало, били установени значителни увреждания на тъканта на мозъчната кора с човешки произход. Тези мишки, подложени на недостиг на кислород, имали и затруднения в движението и нарушения на равновесието — симптоми на церебрална парализа и при хората. Същевременно ниските нива на кислород почти не засегнали „нормалните“ мишки. „Ако установим на какво се дължи тази разлика, това може да ни насочи към причините за чувствителността на човешката нервна система към недостига на кислород, да хвърли светлина върху механизмите зад церебралната парализа и да осигури основа за изпитване на потенциални терапевтични стратегии“, казва Pașca.

Отвори галерията

Ксенокортикалните миши модели биха могли да се използват и за изследване на произхода на други човешки заболявания или нарушения на невроразвитието, включително шизофрения, епилепсия и аутизъм. Особено интересна изследователска посока е и възможността човешките миниатюрни мозъци, трансплантирани в мишките, да носят ДНК на конкретен човек. Това би позволило на учените на практика да проследят как и защо мозъкът на този човек функционира по съответния начин.

Други специалисти в областта също оценяват високо изследването и го определят като обещаващ нов метод за разкриване на загадките на развитието на човешкия мозък. Същевременно те посочват, че моделът има ограничения. Най-същественото е, че ще бъде трудно да се разграничат нормалното развитие на човешкия мозък и ефектите от растежа в необичайната среда на ксенокортикалния миши мозък.

„Трябва да бъдем предпазливи: функционалното интегриране на мозъчните клетки с човешки произход не означава, че те са функционално равностойни. Трансплантираната човешка мозъчна тъкан няма характеристиките на зрялата човешка мозъчна тъкан. А регистрираното поведение може да е резултат от взаимодействието между човешката кора и запазените подкорови структури на мишката“, казва Adeel Razi, изследовател по изчислителна невронаука в университета „Монаш“, който не е участвал в изследването. „Следователно ограничението на техниката е, че трудно може да се установи дали трансплантираните човешки мозъчни клетки са необходими, или само достатъчни за дадено наблюдавано поведение.“

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата