Според резултатите от малко клинично изпитване симптомите на шестнадесет души с множествена склероза или други автоимунни заболявания са се подобрили след лечение, което е създало специфични имунни клетки в организма им. Изследователите определят резултатите като вълнуващи, но подчертават, че лечението трябва да бъде изпитано при още пациенти.
В проучването, публикувано в The New England Journal of Medicine, е използван модифициран вирус, който пренася в имунните клетки на участниците — така наречените Т-клетки — генетичните инструкции за производство на химерни антигенни рецептори (CAR). CAR-T-клетките са насочени срещу автоантителата, произвеждани от В-клетките. В-клетките са друг вид имунни клетки, които при хората с автоимунни заболявания атакуват собствените здрави тъкани на организма.
Това е много вълнуващо проучване, което доказва приложимостта на концепцията за CAR-T-клетъчна терапия in vivo, при която терапевтичните клетки се създават вътре в организма, казва David Simon, клиничен изследовател в берлинската университетска болница Charité. Той добавя, че терапията in vivo е по-евтина и може да бъде подготвена по-бързо от традиционните CAR-T-клетъчни терапии, създавани в лаборатория.
При традиционните CAR-T-клетъчни терапии от кръвта на пациента се извличат Т-клетки, които след това се модифицират в лаборатория, за да произвеждат CAR. После модифицираните клетки се връщат в организма. CAR-T-клетъчните терапии ex vivo се използват за лечение на ракови заболявания на кръвта, а в момента се провеждат клинични изпитвания и при автоимунни заболявания като лупус.
Разработването на CAR-T терапия in vivo за което и да е заболяване е голямо постижение, казва Bing Du, имунолог от Източнокитайския университет в Шанхай. Резултатите са добри и съпоставими с тези от CAR-T-клетъчната терапия ex vivo, добавя специалистът. Неврологът Dai-Shi Tian, един от водещите изследователи в проучването, обяснява: „Отговорът към лечението е обещаващ, но все още не представлява окончателно доказателство за ефикасността му или за трайното възстановяване на имунния толеранс.“
В проучването са участвали хора с множествена склероза и други автоимунни заболявания, включително такива, които причиняват мускулна слабост или възпаление, както и заболявания, при които имунната система атакува мозъка, гръбначния мозък и очите. Участниците са получили вирусния препарат чрез еднократна инжекция в кръвта, след което са били проследявани около шест месеца.
Изследователите са използвали вирус от групата на лентивирусите, разработен от китайската биотехнологична компания Shenzhen Genocury Biotech. През 2025 г. вече е било доказано, че друга CAR-T-клетъчна терапия, която също използва лентивирус, е ефективна при лечението на рак на кръвта. Изследователите съобщават, че след лечението организмите на участниците са произвеждали все повече CAR-T-клетки с течение на времето. Те са допринесли за намаляване на броя на В-клетките, атакуващи здравите тъкани, и на нивата на автоантителата.
Според изследователите новообразуваните В-клетки на участниците не са произвеждали такива автоантитела, което показва, че имунната им система се е върнала към нормалното си състояние. При пациентите с множествена склероза са се подобрили двигателните и когнитивните функции, а умората е намаляла. При участниците с други заболявания, засягащи мускулите, показателите за мускулна сила са се подобрили, а възпалението е намаляло.
По думите на Simon ефикасността изглежда обещаваща, а нежеланите реакции са били овладяеми. При повечето участници е възникнала лека възпалителна реакция, продължила най-много две седмици. При трима е отчетено леко до умерено понижение на броя на белите кръвни клетки, който впоследствие се е върнал в нормалните граници.
Лечението може да се окаже повратна точка, ако резултатите бъдат потвърдени в проучвания с повече пациенти, по-дълъг период на проследяване и контролни групи, които не получават терапията, казва Simon. Според Du участниците трябва да бъдат проследявани поне десет години заради риска от нежелани реакции, например появата на тумори. Тъй като лентивирусите внасят генетичен материал в човешките клетки, съществува риск клетките да станат ракови, ако въведената ДНК мутира. „Нужни са ни още търпение и много време, за да установим дали безопасността е достатъчна за клинично приложение“, добавя специалистът.
Tian потвърждава, че участниците в изпитването ще бъдат наблюдавани в продължение на години за признаци на рак, инфекции, повторна поява на заболяването и други късни нежелани реакции. Изследователите планират и по-големи проучвания, насочени към лечението на отделни заболявания.































