Честотата на късогледството сред децата расте в световен мащаб, а изследванията на причините за това изясниха две неща: времето, прекарано на открито, предпазва зрението, докато престоят на закрито увеличава риска от влошаването му. Ново изследване с тупаи обаче дава интересни сведения за явлението и възможното му решение: според резултатите ключът към предотвратяването на късогледството може да се крие в индиговосинята част на слънчевия спектър.
Учените публикуваха наблюденията си в списание Cell Reports Medicine. Според тях добавянето на светлина от тази част на спектъра в средата на гризачите е предотвратило развитието на късогледство. Резултатите все още не са потвърдени при хора, но редица изследователи са предпазливо оптимистични, че по-продължителното излагане на децата на индиговосиня светлина може да предпази развиващото се зрение.
Масово разпространен проблем
„Никой не знае защо светлината на открито е полезна за детските очи“, казва Лиса Острин, изследовател на зрението във Факултета по оптометрия на Щатския университет на Ню Йорк, която не е участвала в проучването. „Ако се окаже, че причината е наличието на определени дължини на вълната, решението би било много лесно: просто бихме ги включили в осветлението и евентуално бихме добавили още светлина с къси дължини на вълната.“ Специалистката обаче подчертава, че са необходими допълнителни изследвания, преди да може да се направи подобен извод.
Късогледството засяга близо 3 милиарда души по света, а според прогнозите до 2050 г. броят им ще нарасне до почти 5 милиарда.
Състоянието се развива, когато в детска възраст очната ябълка се удължи прекомерно, вместо да придобие характерната си приблизително сферична форма. В резултат светлината се фокусира пред ретината, а не директно върху нея — светлочувствителния тъканен слой в задната част на окото. Така образът, предаван към мозъка, е размазан.
Човешката генетика не се променя достатъчно бързо, за да обясни постоянното нарастване на случаите. Мнозина го отдават на увеличеното време за четене или работа пред компютърен екран. Други смятат, че причината може да е по-продължителното излагане на изкуствено осветление на закрито, чийто спектър е по-ограничен от този на светлината навън.
Изследователи вече са изпробвали облъчване на детските очи с червена лазерна светлина, за да компенсират ограничения спектър на осветлението на закрито. Според резултатите лечението може да забави развитието на късогледството при децата, но не го предотвратява, а прилагането му поражда редица опасения за безопасността.
Нов модел
За да разберат по-добре как излагането на различни видове светлина влияе върху развиващото се око и появата на късогледство, изследователят на зрението и инженер Рафаел Гриц от Университета на Алабама, специалистът по зрителната система Ричард Ланг от Медицинския факултет на Университета на Синсинати и техните колеги се насочват към тупаите. Тези дребни бозайници не са примати, но очите им са добър модел за нашите, защото за разлика от често използваните в лабораторни изследвания мишки те спят нощем и разчитат на дневното си зрение.
При естествени условия обаче тупаите не развиват късогледство. Затова 24 дни след отварянето на очите им — възраст, съпоставима с ранното детство при хората — учените поставят на животните миниатюрни очила. Пред едното око специална леща фокусира светлината в точка зад ретината и така кара окото да се удължи, за да компенсира отклонението.
Предишни изследвания с мишки показват, че светлината в диапазона, известен като ултравиолетов А (UVA), може да стимулира светлочувствителен белтък в ретината, наречен OPN5, и да предотврати късогледството. Учените обаче установяват, че подобно на човешкото око, окото на тупаите има леща, която с развитието си филтрира все по-голяма част от UVA светлината. Те откриват, че за активирането на OPN5 при тупаите са необходими малко по-дълги вълни от тези на UVA — между 419 и 446 нанометра. Авторите отбелязват, че светлината с тези дължини на вълната е по-силно представена в естествената слънчева светлина, отколкото в съвременното осветление на закрито.
Увеличаването на дела на индиговосинята светлина в лампите, осветяващи клетките на животните на закрито, предотвратява късогледството, предизвикано от очилата.
Светлината с дължини на вълната извън този диапазон, например виолетовата и синята, осигурява само частична защита срещу късогледство.
OPN5 има ключова роля за развитието на рефракцията на окото, тоест за изграждането на способността му да фокусира светлината в точката, необходима за ясно зрение, казва Ланг. Затова сегашната ни хипотеза е, че толкова много хора развиват късогледство, защото живеем на закрито и не получаваме необходимите за нормалното развитие на рефракцията стимули от светлина с къси дължини на вълната, продължава специалистът.
По-убедителни доказателства за ролята на OPN5 биха могли да дадат изследвания, при които белтъкът или кодиращият го ген се отстраняват от животните, за да се провери дали тогава изчезва и защитният ефект на индиговосинята светлина, отбелязва Хидемаса Тории, офталмолог от Университета Кейо.
Решения и загадки
Изследователската група разработва и нов показател (μ-opic), който измерва доколко ефективно светлината с различни дължини на вълната може да предпазва от късогледство. С помощта на компютърни симулации учените оценяват въздействието на различни системи за осветление на закрито. Ланг работи и в компанията Lumenaros, която разработва осветителни системи за класни стаи, имитиращи по-точно естествената слънчева светлина.
Собствената компания на Гриц, Electric Indigo, използва по-пряк подход: разработва очила със светодиоди в рамката, които излъчват индиговосиня светлина. „Детето може да носи очилата, докато си пише домашните и закусва, така че светлината да достига до очите му около час дневно“, обяснява Гриц. Очилата все още не са изпитвани върху хора, но бъдещи експерименти ще оценят безопасността и ефективността им. Това ще включва проследяване на промените с времето в дебелината на хориоидеята на носещия ги. Този богат на кръвоносни съдове слой от стената на окото често е по-тънък при хората с късогледство.
Развитието на човешкото око приключва едва в началото на двадесетте години, казва Британи Кар, изследовател в областта на офталмологията от Университета на Албърта. Затова може да са необходими по-продължителни проучвания, за да се установи дали редовното излагане на индиговосиня светлина действително води до по-добро зрение в зряла възраст. Като цяло резултатите с тупаите са интересни, казва Острин, но тъй като късогледството при гризачите е предизвикано с очила, те не разкриват непременно защо развиващото се човешко око става късогледо. Специалистката добавя:
„При човешкото око нещо в целия този процес се обърква и все още не знаем къде е проблемът.“































