Международен екип от астрономи измери с помощта на космическия телескоп James Webb масата на неактивна свръхмасивна черна дупка в галактика на повече от 10 милиарда светлинни години от нас. Измерването на масата на черните дупки поначало е трудно, но съществуват няколко метода, които позволяват тя да се изчисли по количеството светлина около тях. При неактивните черни дупки обаче тези методи не работят — масата им може да се определи единствено по динамиката на звездите.
Този подход изисква измерване на движението на звездите, които са най-близо до свръхмасивната черна дупка. Затова обикновено той е приложим само за съвсем близки галактики, в които тези звезди могат да се наблюдават с достатъчно висока разделителна способност. Наскоро обаче съчетаването на две техники позволи методът да се приложи към толкова далечна галактика, че светлината ѝ е потеглила към нас едва 3 милиарда години след Големия взрив.
Първата важна стъпка към този резултат е използването на острия поглед на James Webb. Космическият телескоп вижда по-далеч и по-ясно в инфрачервения диапазон от всеки друг инструмент, с който разполагаме. Вторият похват е гравитационното лещиране. Светлината на въпросната галактика, MRG-M0138, се изкривява и увеличава от галактичен куп на преден план, което позволява ядрото на далечния обект да се наблюдава по-подробно.
„Тези две техники ни позволиха да постигнем ъглова разделителна способност, сякаш наблюдаваме монета върху повърхността на Луната“, заяви Ричард Елис, изследовател в University College London и водещ автор на статията, представяща резултатите.
Изследването, ръководено от бившия студент на Елис Андрю Нюман в Научния институт „Карнеги“, предлага важен подход за разбирането на особено критичен период от еволюцията на галактиките. Днешните галактики могат най-общо да се разделят на активни и спокойни. За да разберем произхода на спокойните звездни системи, наричани понякога „червени и мъртви“ галактики, трябва да започнем от епохата, известна като „космическо пладне“. Тогава звездообразуването във Вселената достига своя връх, а свръхмасивните черни дупки се активизират, подхранвани от газ, който се насочва към тях при сблъсъци между галактики.
Активна свръхмасивна черна дупка, превърнала се в квазар, може да породи мощни ветрове, които нагряват и изхвърлят газа, необходим за образуването на звезди. Така, преди да стане неактивна, свръхмасивната черна дупка може напълно да лиши галактиката си от възможността да остане млада и активна. „Изглежда, че тази черна дупка е била причината газът да изчезне около 200–300, а може би 400 милиона години по-рано“, обяснява Елис.
Черната дупка е огромна — масата ѝ е около 6 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето. Това е над 1.000 пъти масата на Sagittarius A*, свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Звездите, които обикалят около нея, се движат със скорост 400 километра в секунда. Сега екипът възнамерява да изследва подобни обекти със същия метод. Такива измервания на звездната динамика, съчетаващи възможностите на James Webb и гравитационното лещиране, могат да ни помогнат да разберем как затихва активността на галактиките и каква роля играят черните дупки в този процес.
„Това отваря пътя към откриването на още такива обекти, след като вече знаем, че е технически възможно. Така можем да изследваме червените и мъртви галактики, в които вече няма млади звезди, да установим кога е спряло звездообразуването в тях и дали има черна дупка, отговорна за това прекъсване“, обясни Елис. „Откри се възможност за нещо, което преди беше напълно невъзможно.“
Очаква се продължаващата мисия Euclid да открие още подобни гравитационно лещирани обекти. Това ще позволи на специалистите да съберат извадка от подходящи кандидати за изследване и да надникнат в един много важен етап от еволюцията на галактиките.































