„Математикът е машина, която превръща кафето в теореми“ — твърди се, че някога е казал математикът Алфред Рени. Кафето е една от най-популярните напитки в света и незаменим източник на бодрост за много учени, но бъдещето му е несигурно. „Кафето е сериозно застрашено от климатичните промени“, казва Касахун Тесфайе, специалист по растителна генетика в университета в Адис Абеба.
Почти всичките 10 милиона тона кафеени зърна, консумирани годишно по света, идват от два растителни вида: силната и често горчива робуста (Coffea canephora) и арабиката (Coffea arabica) с нейния по-мек и балансиран вкус. За съжаление, повишаване на температурата само с няколко градуса е достатъчно, за да увреди или унищожи арабиката. Робустата пък се нуждае от огромни количества вода и добивите ѝ спадат драстично при суша.
Учените се надпреварват с времето, за да поддържат бодри любителите на кафето по света и да запазят поминъка на земеделците, които го отглеждат в страни с ниски доходи. Търсените решения обхващат повишаване на устойчивостта на двата основни вида, опити със сродни видове от рода Coffea и дори находчиви химични похвати, с които да се получава повече кафе от сегашната реколта.
Раждането на арабиката
Етиопците се гордеят, че страната им е родината на кафето арабика, а ритуалите за пиене на кафе сплотяват многобройните културни общности в нея, казва Тесфайе. Етиопското правителство е създало защитени територии, за да съхрани естественото генетично разнообразие на вида. Освен това над 12 хиляди растения арабика се отглеждат в живи колекции, включително в Етиопския институт по биоразнообразие в Адис Абеба и Етиопския институт за селскостопански изследвания в Джима.
Правителството очаква тези растения да осигурят „изходен материал“ за селекция или генетично модифициране на сортове арабика, които да издържат на високи температури и суша. Клетките на растенията имат четири пълни набора хромозоми, вместо двата, характерни за много други видове Coffea и за хората. Това показва, че арабиката е възникнала през последните 50 хиляди години чрез спонтанно кръстосване на два други вида, посочва Тесфайе, който тъкмо затова е оптимист.
„Смятам, че разполагаме с достатъчно богат генофонд, за да се справим с климатичните промени“
— казва специалистът.
С повишаването на температурите отглеждането на арабика трябва да се премества на все по-голяма надморска височина, за да се запазят по-хладните условия. Това не е лесна задача за собствениците на малки кафеени плантации. Друго решение може да бъде отглеждането на видове кафе, които понасят по-добре климатичните промени. Известни са 134 диворастящи вида кафе, а някои от тях, включително C. liberica и C. excelsa, се отглеждат именно заради устойчивостта си към климатичните условия.
От края на 90-те години на миналия век Дейвис ръководи усилията за издирване на всички диворастящи видове Coffea. За целта обикаля Африка и Мадагаскар, а в много случаи търси отдавна забравени видове в историческия хербарий на Кралските ботанически градини в Лондон. По негови оценки той и колегите му са направили научното описание на около една трета от известните на науката видове кафе.
Ексцелса — възможният спасител?
Дейвис посещава районите за отглеждане на кафе по света, за да види къде земеделците се сблъскват с проблеми, застрашаващи поминъка им, и как се справят с тях. Успешните примери винаги са свързани със смяна на отглежданите видове, допълва специалистът. Във влажните райони това може да означава преминаване от арабика към робуста, а на други места — към C. liberica, която издържа на по-високи температури от арабиката и не се нуждае от толкова много вода.
Кафеената индустрия обаче традиционно се отнася скептично към този подход. Рядко се откриват диворастящи растения, които могат да се превърнат в рентабилна земеделска култура, даваща вкусно кафе. В кабинета си в кралския хербарий Дейвис сам експериментира с приготвянето на различни кафета. Две от тях имат доста характерен вкус: C. liberica от Малайския полуостров, където видът традиционно се отглежда и е популярен, има наситени аромати на тропически плодове, включително манго. Зърната на C. racemosa от Западна Африка излъчват силен шоколадов аромат, но при приготвяне се разкриват и нотки на мускус, гъби и билки.
Досегашните опити открояват и две други кафета, които изглеждат неразличими от арабиката по вкус и аромат. Едното е C. excelsa, отглеждана с търговска цел в Южен Судан. Другото е либекс — хибрид между C. liberica и C. excelsa с плодови и бадемови нотки, който Дейвис е купил в Кучинг, в малайзийската част на остров Борнео.
Според Дейвис дори професионалните дегустатори често не могат да различат тези две кафета от арабиката. Именно това е същественото: те идват от устойчиви растения и лесно могат да удовлетворят потребителите, свикнали с арабика.
Той разказва, че е опитал и един „невероятен“ вид кафе — Coffea stenophylla, описан в Западна Африка от шведски ботаник през XVIII век, а след това до голяма степен забравен от науката. „Все още съм изумен: ето едно кафе, което не е сродно с арабиката, расте при екстремни условия и въпреки това има вкус на типична руандийска арабика“, казва Дейвис. Според учения обаче предизвикателството ще бъде да се създадат сортове C. stenophylla, които дават добри добиви и се отглеждат лесно.
Химични хитрини
Междувременно някои учени търсят начини да извлекат повече от намаляващите количества арабика. „Много може да се направи и от страна на потреблението“, казва Кристофър Хендън, специалист по материалознание в Орегонския университет. Хендън и колегите му са установили, че смилането на кафеените зърна при температури под нулата води до получаване на по-дребни частици.
Те обаче са открили също, че по-финото смилане невинаги прави кафето по-вкусно. Под действието на електростатични сили по-малките частици са склонни да се слепват. Така намалява повърхността, която влиза в контакт с водата, а с нея и количеството вещества, преминаващи в разтвора. Усъвършенстването на техниките за смилане, например чрез използване на навлажнени зърна, може да намали слепването. За тяхна изненада при по-едро смилане в еспресото попадат и повече полезни вещества, но само когато смляното кафе се подлага на налягане от едва 7 атмосфери. (Обичайната машина в кафене работи при налягане от около 10 атмосфери.)
Химията има ключова роля и в изследването на алтернативните кафеени растения и начините те да се превърнат в желани продукти, казва Хендън. Науката за кафето е все още млада и изследователите работят по създаването на възпроизводими и обективни методи. „Измерването на състава е голямо предизвикателство, както и описването на вкусовете с числа“, казва Хендън. Една обикновена чаша кафе може да съдържа над 2000 органични съединения, чиито концентрации варират значително според това как и къде е отглеждано растението и как са изпечени зърната.
Според Тесфайе именно учените трябва да са най-загрижени за бъдещето на кафето — не само защото науката е полезна за кафето, но и защото кафето е полезно за науката:
„Много открития и нови знания се раждат след изпиването на чаша кафе.“

































