Няколко нови изследвания могат да хвърлят светлина върху един от най-важните етапи в историята на живота: появата на сложните клетки преди два милиарда години. В океаните и на сушата учените са открили редки микроорганизми, които представляват преход между простите и сложните клетки.
Разликите между сложните клетки, включително тези в човешкото тяло, и простите микроби като E. coli са очевидни. Сложните клетки са изпълнени с компартменти — обособени отделения като ядрото, в което се съхранява ДНК, и митохондриите, съдържащи ензимите, които осигуряват енергия на клетката. Сложните клетки имат и вътрешна мрежа, която им позволява да се придвижват, като разграждат части от нея и изграждат нови израстъци. Бактериите E. coli нямат нито една от тези структури: нито клетъчен скелет, нито митохондрии, нито обособено ядро.
Тези и много други разлики очертават едно от най-съществените разделения в живия свят. Видовете, изградени от сложни клетки, са еукариотите. Към тях спадат животните, растенията и гъбите, както и някои едноклетъчни организми. А E. coli и подобните на нея прости микроби са прокариоти.
Прокариотите са се появили преди повече от четири милиарда години, а еукариотите са възникнали много по-късно — преди около 2–2,5 милиарда години.
Въпросът как от по-простите прокариоти са се развили сложните еукариоти занимава учените от десетилетия. През 90-те години на миналия век те откриват важна следа при задълбоченото изучаване на митохондриите — енергийните източници на еукариотните клетки. В митохондриите намират малък набор от гени, който изобщо не прилича на ДНК в клетъчното ядро. Вместо това се оказва, че митохондриите имат близко генетично родство с бактерии, които използват кислород за производството на енергия.
Това откритие подсказва, че предците на еукариотите са погълнали бактерии, използващи кислород, и след това са ги впрегнали да произвеждат енергия за тях. Но то оставя много въпроси за еукариотите без отговор. Например какъв организъм е била първоначалната клетка, погълнала митохондриите?
В търсене на Asgard
През 2015 г. изследователите правят още едно важно откритие. Те извличат фрагменти от ДНК от седименти, събрани от морското дъно в Арктика, и с тяхна помощ възстановяват пълните геноми на микробите, живеещи там. Един от тях се оказва невиждан дотогава: прокариот с множество гени, които преди това са откривани само при еукариоти. Сред тези еукариотни гени има такива, които участват в изграждането на клетъчния скелет. Други помагат за образуването на отделенията, в които еукариотните клетки разграждат ненужните вече белтъци.
Учените започват да търсят и други представители на тази еволюционна линия, сходна с еукариотите. В началото търсенето напредва изключително бавно и повечето открития идват от проби от дълбоководни седименти. Необичайната еволюционна линия получава името Asgard — на името на дома на боговете в скандинавската митология.
През последните няколко години Брет Бейкър, микробен еколог от Тексаския университет, работи за ускоряване на търсенето. Заедно с колегите си той организира експедиции за издирване на Asgard в дълбоки води край Калифорния и в плитките крайбрежни води на Китай. След това в лабораторията използват нови, ефективни методи за откриване на ДНК от редките микроби.
Търсенето се увенчава с успех, както учените съобщиха наскоро: по време на експедициите си те откриват 404 нови вида Asgard. Установяват също, че базите данни от предишни изследвания съдържат още 30 генома на Asgard, останали дотогава незабелязани. Така само с едно изследване учените почти удвояват броя на познатите видове Asgard.
„Броят на познатите Asgard расте лавинообразно и краят на този процес не се вижда“
— казва Джон Арчибалд, еволюционен биолог от университета „Далхаузи“ в Канада, който не е участвал в новото изследване.
Много от новооткритите микроби Asgard живеят в морските дълбини, а други — в крайбрежните води. Трети се срещат на сушата, в най-различни местообитания — от вечно замръзналата тундра до топли лагуни. Макар да не се срещат често, те са изключително широко разпространени. „Ако излезем в градината и секвенираме ДНК от почвата, ще открием Asgard“, казва Бейкър.
Уловени в действие
Въпреки че учените все по-успешно откриват ДНК на Asgard, изучаването на живите им клетки продължава да е трудно. Криста Шлепер, микробиолог от Виенския университет, и нейните колеги прекарват осем години в търсене на начин да култивират Asgard, открити в безкислородни седименти край бреговете на Словения.
Накрая те поставят няколко живи Asgard върху стъклени пластинки и ги заснемат с видеокамера.
Когато ускоряват записа, виждат как микробите пълзят по стъклото — за първи път някой наблюдава тези организми в движение.
Начинът, по който Asgard се движат, разкрива нови интригуващи следи за произхода на еукариотите. Те пълзят, като преустройват клетъчния си скелет и изграждат дълги „пипала“, с които се протягат и се захващат за стъклото. Прокариотите не се движат така, но еукариотите го правят. Затова видеозаписите подсказват, че Asgard са развили няколко ключови характеристики на еукариотите, например скелет, позволяващ им да пълзят, много преди появата на самите еукариоти.
Предците на митохондриите със сигурност са били микроби, които дишат кислород, и следователно са живели в богата на кислород среда. Затова Asgard, обитаващи безкислородни седименти, не биха могли да се срещнат с тях. Новото изследване на Бейкър обаче дава някои насоки и за това как е могла да се осъществи тази съдбовна среща. Изследователят и колегите му откриват много нови Asgard, които живеят в богати на кислород крайбрежни води. Подробният анализ на гените им показва, че използват кислород в обмяната на веществата си. „Изглежда, че дишат кислород и се хранят с органичен въглерод — нещо много познато за нас, защото и ние правим същото“, казва Бейкър.
Въз основа на всичко това учените смятат, че еукариотите са започнали да се развиват още на ранната Земя, когато не е имало кислород. Ранните микроби Asgard са развили клетъчен скелет, с който са се придвижвали по океанското дъно. Земната атмосфера започва да се променя преди около 2,5 милиарда години.
Кислородът излиза на сцената
Някои бактерии започват да фотосинтезират, което им позволява да използват въглероден диоксид и слънчева светлина, за да растат. При този процес отделят кислород като страничен продукт. Кислородът постепенно се натрупва в атмосферата и навлиза в плитките крайбрежни води.
За много микроби новопоявилият се кислород е отровен. Но някои Asgard, живеещи в крайбрежните води, се приспособяват към него и започват да го използват, за да се изхранват.
„След това са предали тази способност на еукариотите“, предполага Бейкър. Изследователят подозира също, че именно в богатите на кислород крайбрежни води Asgard са се срещнали с бактериите, от които по-късно са се развили митохондриите. По време на морското изследване край бреговете на Китай учените откриват и бактерии, близкородствени на митохондриите, които живеят в същия седиментен слой като Asgard.
След като Asgard се сдобиват с митохондрии, кислородният им метаболизъм се ускорява драстично. Те получават изобилие от енергия, което им позволява да нарастват и да развиват повече способности, например да ловуват прокариоти. Така светът се преобразява из основи.
Както обяснява Катрин Аплер, микробен еколог от института „Пастьор“, която работи с Бейкър по новото изследване, за щастие учените няма нужда да се връщат два милиарда години назад, за да проверят тази хипотеза. Достатъчно е да продължат да изследват днешните крайбрежни води. Възможно е съвременните Asgard да следват същия път като първите еукариоти и да изграждат тесни партньорства с бактерии. „Понякога дори нощем си мисля какво ли се случва в седиментите днес“, казва Аплер.


































