Учените се опитват да разберат как хищната венерина мухоловка затваря капана си толкова бързо поне от 1875 г., когато Чарлз Дарвин я обявява за едно от най-удивителните растения в света. Растенията обикновено не се славят с бързината си, но венерината мухоловка (Dionaea muscipula) затваря „челюстите“ си за по-малко от секунда.
Сега изследователски екип разкри важна подробност, свързана с тази загадка. Експериментите показват, че след като насекомо влезе в капана, клетките по външната повърхност на съчленения лист, който образува „устата“ на растението, омекват. Именно това позволява на листа да промени формата си.
„Това е изумително, изключително елегантно изследване“, казва Симон Попинга, изследовател по биомеханика и директор на Ботаническата градина към Техническия университет в Дармщат. За да растат, растенията могат да отпускат твърдите външни стени на клетките си, но този процес протича много по-бавно от затварянето на мухоловката, обяснява Попинга, който не е участвал в изследването. Досега учените не са наблюдавали омекване на клетките с установената при мухоловката скорост. Откритието може да помогне за по-доброто разбиране на основни процеси при растенията и да вдъхнови създаването на усъвършенствани меки роботи, които се задействат при промяна в твърдостта на някой от материалите им, допълва ученият.
Венерината мухоловка крие множество загадки, които изследователите разкриват една по една. Проучванията показват, че когато насекомите докоснат власинките по специализирания лист, по него преминава електрически импулс, който подтиква растението да улови и смели плячката си. През 2005 г. физикът Йоел Фортер, който тогава работи във Франция в един от университетите, предшествали днешния университет „Екс-Марсилия“, и неговите колеги съобщават, че когато съчлененият лист, образуващ устата на растението, е отворен, двата му дяла са извити навън и се намират под напрежение. Екипът установява, че при появата на насекомо напрежението внезапно се освобождава, дяловете се извиват навътре и капанът се затваря само за една десета от секундата.
Двадесет и една години по-късно Фортер разрешава още една загадка. Учените отдавна търсят обяснение как се освобождава напрежението в капана. Според една от теориите вода преминава от вътрешната повърхност на капана към епидермалните клетки от външната му страна, което ги кара да набъбнат и предизвиква промяната. Друга теория предполага, че твърдите стени на външните епидермални клетки внезапно омекват и така освобождават напрежението.
Неотдавна Фортер и колегите му доказаха чрез поредица от експерименти, че втората теория е вярна. В един от опитите те изследват твърдостта на външните епидермални клетки по устата на мухоловката и установяват, че след задействането на капана клетките омекват. Друга поредица от измервания и изчисления показва, че на водата биха ѝ били необходими между 30 и 150 секунди, за да премине през листа до външните епидермални клетки — твърде бавно, за да предизвика рязкото затваряне.
Макар Фортер да се радва, че е успял да изясни механизма, според него историята не приключва дотук. Изследователите все още не знаят какво точно омекотява клетъчните стени на растението. След дълги години експерименти с над 100 венерини мухоловки това е доста разочароващо, казва Фортер. Разговорите със специалисти по растенията обаче са му дали няколко нови идеи. Растителните клетъчни стени се състоят от мека, гелообразна матрица и мрежа от твърди влакна. Според една от хипотезите, след като насекомо кацне върху нея, венерината мухоловка отделя коктейл от ензими, който отслабва връзките между влакната и матрицата.
Изследването е доста убедително, казва Попинга, който няма търпение да разбере по-добре как работи този механизъм. Въпреки че тези загадъчни растения се изучават вече повече от 150 години след първите наблюдения на Дарвин, все още има какво да научим, допълва ученият. Например как растенията променят формата на съчленените дялове на листата си, за да образуват храносмилателна камера, когато уловят едра плячка. Именно заради такива въпроси отиваме сутрин в лабораторията, казва Попинга.






























