На сутринта на 11 април астронавтите от Artemis II се завърнаха благополучно на Земята, с което приключи една изключително успешна мисия. Подробният анализ на данните, събрани от тях и от бордовите инструменти, тепърва предстоеше, но още тогава беше ясно, че всичко по време на полета се е представило отлично, на моменти дори над очакванията: ракетата, космическият кораб и екипажът.

Най-важният резултат е, че при първия си полет с хора на борда космическият кораб Orion работеше според очакванията, с изключение на няколко дребни проблема. Нито един симулатор не би могъл да потвърди това. Астронавтите пък вършеха работата си изключително професионално и с много чувство за хумор, докато огромна публика следеше всяко тяхно движение в непрекъснатото предаване на живо.

Artemis II постигна успех, но големият въпрос остава: реалистична ли е целта на NASA да осъществи кацане на Луната през 2028 г.?

Първите изводи

Няколко дни след като ракетата Space Launch System (SLS) на NASA достигна стартовата си площадка в космическия център Kennedy, едно нещо стана ясно. След като отделни технически проблеми наложиха отлагане на изстрелването и през февруари, и през март, директорът на NASA Jared Isaacman заяви, че ако толкова важна и сложна ракета като SLS може да се изстрелва само веднъж на три години, това със сигурност не е пътят към успеха.

Предишната мисия Artemis I, без екипаж, започна през ноември 2022 г. NASA трябва да престане да се отнася към всяка ракета като към „произведение на изкуството“ и да започне да ги изстрелва с честотата на редовна стопанска дейност, каза Isaacman. Така, наред с други ползи, няма да се налага на всеки три години отново да се усвояват практическите тънкости.

Отваряне на галерията

Това поставя всичко, случило се след тези думи, в съвсем друга перспектива. Ако изходим от тази амбиция, какво ни показа мисията, откакто Reid Wiseman, Victor Glover, Christina Koch и Jeremy Hansen поеха към Луната на 1 април? Краткият отговор е: много повече, отколкото дори оптимистите смееха да се надяват, но далеч не всичко, което бихме искали да знаем.

При излитането SLS разви тяга от 39,1 милиона нютона и изпълни планираното по всички показатели, важни за инженерите. Всички етапи от извеждането в космоса протекоха „в номинален режим“: преминаването през максималното динамично налягане, изключването на основните двигатели и отделянето на ускорителите.

Изстрелването премина толкова добре, че две от трите планирани корекции на траекторията по пътя към Луната бяха отменени: траекторията беше толкова точна, че те се оказаха ненужни.

Първият критичен момент настъпи ден след изстрелването. Основният двигател на Orion беше включен за пет минути и петдесет и пет секунди — това беше маневрата за навлизане в орбита около Луната. Тя насочи кораба по траектория с обиколка около Луната, без да са необходими други големи маневри. Според ръководителката на програмата Artemis Lori Glaze и тази операция е преминала безупречно.

Човекът в машината

Официалната цел на мисията беше в Orion да се качат хора и да се види какво ще се случи — както със самия кораб, така и при взаимодействието между екипажа и машините. Именно това не може да се моделира в земни условия, както показа и полетът. Още от началото например имаше проблеми с тоалетната, а известни затруднения създаде и дозаторът за вода, заради което екипажът трябваше да задели запас от вода като предпазна мярка. На една от първите пресконференции беше споменато и за малък теч в една от хелиевите системи, който беше отстранен без много шум.

През първите дни в кабината беше прекалено студено, а спалните чували се оказаха твърде тънки. След това обаче проблем създаде горещината: астронавтите бяха принудени да закриват прозорците с тениски вместо с вградените щори, тъй като се опасяваха, че щорите ще прегреят от силната слънчева светлина.

С прозорците възникнаха и други затруднения, които също се проявиха едва по време на полета. Първоначално имаше известно объркване в ориентацията, докато астронавтите и наземният контрол разработят система за обозначаването им, така че при приближаването към Луната да е ясно за кой точно прозорец става дума. Бързо се оказа, че понятията „ляво“ и „дясно“ там горе не вършат работа. Освен това от интензивната употреба прозорците бързо се замърсиха — още един проблем, за който трябваше да се търси решение в движение.

Както обобщи Simeon Barber, изследовател в областта на космическите науки в Open University:

„Целта беше в процеса да се включат хора — тези досадни живи същества, които натискат бутони, издишват въглероден диоксид, искат климатизация и имат нужда от тоалетна. Всичко това трябваше да покаже как работи системата с хора на борда.“

Резултатите са обещаващи, защото въпреки възникналите дребни проблеми корабът изглежда достатъчно безопасен и пригоден за живот, за да превозва хора до лунната повърхност. Barber обобщи: „Самият Orion работеше съвсем добре — особено при маневрите с двигателите, което е от решаващо значение.“

Голяма наука или нещо друго?

NASA говореше с гръмки думи и за научното значение на мисията. Екипажът извърши обширни наблюдения по време на полета: астронавтите описаха в реално време поне 35 геоложки особености, включително цветови различия, които може да са свързани с минералния състав. Те показват и разликите между детайлите, които възприема човешкото око, и онези, които улавя техниката. Астронавтите наблюдаваха и слънчево затъмнение от дълбокия космос — преживяване, което пилотът Victor Glover описа като напълно сюрреалистично.

Освен тях два резултата се откроиха сред останалите. Единият беше наблюдението на басейна Orientale — кратер с диаметър 1.000 километра на обратната страна на Луната, който за първи път беше видян в своята цялост от човешко око. Другият забележителен момент от мисията беше наблюдението в реално време на метеоритни удари по Луната.

Научният принос обаче в този случай може би не е най-същественото. Както се изрази оксфордският професор Chris Lintott, водещ на предаването The Sky at Night: „Художествената стойност на изображенията, изпратени от Artemis и нейния екипаж, е значителна, но научната им важност е ограничена.“ Индийският апарат Chandrayaan-3 кацна близо до южния полюс на Луната през 2023 г., а китайският Chang’e-6 донесе проби от обратната ѝ страна през 2024 г. По време на мисиите си роботизираните сонди картографираха тази област изключително подробно.

Отваряне на галерията

Може би най-силният момент от мисията Artemis II беше свързан с дълбоко човешкия облик на екипажа. Когато астронавтите подобриха рекорда за най-далечен пилотиран космически полет, поставен през 1970 г., Jeremy Hansen се свърза с контролния център в Хюстън. Той съобщи, че на границата между видимата и обратната страна на Луната се вижда кратер, който биха искали да нарекат Carroll в памет на покойната съпруга на Reid Wiseman. Вероятно малцина от свидетелите на този момент са успели да сдържат сълзите си.

Значението му надхвърля чистата емоция. Космическите програми, които не успяват да предизвикат истински, спонтанни човешки чувства, не оцеляват дълго. Програмата Apollo продължава да живее в културната памет както с инженерните си постижения, така и с човешкия стремеж и смелостта, които въплъщаваше. Artemis II предаде нещо много подобно — от трогателните моменти и осезаемия ентусиазъм на астронавтите до свободно носещия се из кабината буркан с Nutella. Тези хора изглеждат едновременно героични и съвсем обикновени, което несъмнено им спечели много симпатии. А обществената подкрепа е изключително важна за толкова скъп и опасен проект.

Последното изпитание

Мисията приключи на 11 април, когато Orion се приводни в Тихия океан. Завръщането в атмосферата беше съпроводено с известно безпокойство, тъй като при същата операция топлинният щит на Artemis I се повреди, а последвалото разследване отложи сегашната мисия с повече от година. Капсулата Orion навлезе в атмосферата със скорост около 40.000 км/ч — условия, които също не могат да бъдат изпитани в симулатор.

За щастие завръщането също премина отлично и мисията завърши с наистина обещаващи резултати. Ракетата работеше, корабът работеше, а екипажът управляваше системите и се справяше със ситуациите умело и с лекота. NASA най-сетне разработи и убедителен план, който позволява постигнатото с тази мисия да бъде надградено, вместо след три години работата отново да започва почти от нулата.

Отваряне на галерията

Въпреки това кацането на Луната през 2028 г. продължава да изглежда доста смела цел. Според преценката на Barber за осъществяването му по-скоро ще са необходими още три-четири години след Artemis II. Причината е в елементите, които все още не сме видели. Полетът от Земята до приближаването към Луната премина гладко, както и завръщането. Въпросът вече е дали останалите технологии, необходими за кацане на Луната, ще бъдат готови — включително спускаемият модул, който изглежда доста проблематичен. И дали темпото на разработките ще се запази, а политическата воля ще е достатъчна за осъществяването на целта.

Да не говорим за по-далечните цели, които включват редовни пилотирани полети до Луната и изграждане на постоянна база там, а след време и на Марс. Какво ще стане с тези планове, засега не знаем. Когато през юли 1969 г. Neil Armstrong и Buzz Aldrin станаха първите хора, стъпили на Луната, мнозина вярваха, че това е само началото и скоро поне малка част от човечеството ще живее и работи в космоса.

Това не се случи, защото програмата Apollo до голяма степен обслужваше целите на Студената война: да демонстрира превъзходството на Съединените щати над Съветския съюз. „Малката крачка“ на Armstrong постигна този забележителен успех. Само няколко години по-късно устремът се изчерпа, телевизионната аудитория на следващите мисии започна рязко да намалява, а планираните допълнителни полети на Apollo бяха отменени. Все още е неясно как ще се развие американската космическа програма в новата надпревара, вече с Китай, и какво влияние ще окажат върху нея частните космически полети.

Но няма съмнение, че по време на мисията Artemis II космическият кораб и астронавтите направиха необходимото от своя страна, за да стане космосът по-достъпен.

Отваряне на галерията
Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата