Експериментът за изследване на неутрино SNO+ се крие дълбоко в канадската мина Creighton, където се намира лабораторията Snolab. В сърцето на съоръжението, разположено на 2 километра под земята, има акрилна сфера с диаметър 12 метра, заобиколена от близо 10 хиляди чувствителни фотодетектора. Те улавят проблясъците в съдържащите се в сферата 780 тона течен сцинтилатор, когато през него преминават високоенергийни частици. Водата около системата и скалите над нея предпазват детектора от космическото лъчение, което позволява да се регистрират и по-редките взаимодействия между частици.
Експериментът изисква пълен мрак, включително извън видимия спектър. Когато човек се спуска по главната шахта и преминава през скалния тунел към лабораторията, по тялото и дрехите му се отлага малко количество радиоактивен радонов прах. Затова преди влизане в основното лабораторно помещение е необходимо да се изкъпе и преоблече, за да сведе до минимум внесеното замърсяване.
Такива крайни мерки са необходими, за да бъдат уловени призрачните частици, които могат да помогнат за разкриването на тайните на недостъпните области дълбоко във вътрешността на Земята.
Радиоактивна планета
Неутриното е най-разпространеният вид частици с маса, но тя е изключително малка — едва една милионна от масата на електрона. Заради нищожната си маса и нулевия си електрически заряд тези частици почти никога не взаимодействат с друго вещество. Всяка секунда през телата ни преминават трилиони от тях. Въпреки това през последните години с помощта на SNO+ и подобни детектори учените са успели да регистрират едва няколкостотин хиляди ценни проблясъка, които свидетелстват за съществуването на тези частици. Повечето от тях са били неутрино от Слънцето.
Още по-трудно е откриването на геонеутрино — за няколко десетилетия са регистрирани само няколкостотин такива частици. Те възникват при процесите, които нагряват вътрешността на планетата. Тази топлина играе важна роля за поддържането на движението на скалното вещество в мантията, което влияе на всичко — от тектониката на плочите до магнитното поле на Земята. Топлината има два основни източника: остатъчната топлина от образуването на планетата и топлината от разпадането на уран, торий и калий в скалите на мантията и земната кора. Без втория източник Земята отдавна щеше да е изстинала и да се е превърнала в тектонично мъртва планета.
Чрез преброяването на частиците геонеутрино физиците могат да получат пряка информация за жизненоважните топлоотделящи елементи в Земята. „Това е единственото ни изследване, насочено към Земята. Всичко останало, което правим, е съсредоточено по-скоро върху онова, което достига до нас от други части на Вселената“, казва Райън Бейс, специалист по астрофизика на частиците в университета „Куинс“, който работи по проекта SNO+.
Първото регистриране на геонеутрино е дело на японския детектор Kamland и е обявено през 2005 г. През 2009 г. детекторът Borexino в Италия регистрира още няколко десетки такива частици. През ноември 2025 г. изследователите от SNO+ съобщават за първите си успешни наблюдения, с които увеличават броя на регистрираните частици геонеутрино с около 50.
Наблюденията на SNO+ са особени заради местоположението на експеримента: това са първите частици геонеутрино, регистрирани в Западното полукълбо, и те предлагат нова гледна точка към радиоактивната вътрешност на Земята.
Тълкуването на резултатите от експериментите все още е свързано със значителна неопределеност, но според най-добрите оценки на учените всеки детектор измерва различен поток. „Това може да е първият признак, че мантията не е еднородна“, казва Марк Чен, специалист по астрофизика на частиците в университета „Куинс“ и ръководител на сътрудничеството SNO+. Геохимиците традиционно приемат, че радиоактивните елементи са равномерно разпределени в мантията, тъй като всичко се смесва в течното скално вещество. Измерванията на геонеутрино на различни места обаче подсказват, че това не е така.
Областите, от които изглежда идват най-много частици геонеутрино, се намират над струпвания от изключително горещо и плътно вещество с размери приблизително колкото континент. Те са известни като големи области с ниска скорост на напречните сеизмични вълни (LLSVP) и са картографирани от сеизмолозите от двете страни на ядрото. Едната се намира под Африка, а другата — под Тихия океан.
„Възможно е дълбоко в мантията да има структури, които още не познаваме и в които се натрупват определени елементи“
— казва Чен.
Един ден неутриното може да хвърли нова светлина върху все още загадъчния произход на тези дълбоки структури и, в по-широк план, върху закономерностите в мантията, които определят множество аспекти от функционирането на Земята. „Това може да се окаже наистина важен метод за съставяне на химична карта на земните недра“, казва Уилям Макдона, геохимик в Китайската академия на науките, който отдавна има водеща роля в изследванията на геонеутрино.
Как се открива геонеутрино
Остава открит въпросът дали измерванията на геонеутрино действително разкриват разлики между областите на мантията под експерименталните установки, или несъответствията се дължат на различните начини, по които отделните експерименти преброяват частиците. Учените единодушно подчертават, че неопределеността все още е твърде голяма, за да може да се даде отговор.
„Ако съдим по това, което виждаме, бихме могли да кажем, че в Западното полукълбо може би има много повече радиоактивно вещество, отколкото в Източното“, казва Макдона. Но по редица причини към тези оценки трябва да се подхожда предпазливо. „Италианците ли са прави? Или японците? Или всички? А може би нещо не е наред?“, продължава той. Неопределеността в резултатите на отделните детектори произтича от процеса на отсяване на сигналите, чрез който физиците идентифицират геонеутриното, обяснява Бейс. За съжаление частиците не се представят, когато бъдат засечени, отбелязва той.
Изследователите трябва да отстранят сигналите от частици с твърде висока енергия, от частици с неподходяща стойност на спина, както и от онези, за които се предполага, че идват от атомни електроцентрали. Те трябва да изключат и геонеутриното от земната кора, по-голямата част от което произхожда от район в радиус от няколкостотин километра около детектора. След изваждането на всички тези сигнали от общия брой би трябвало да останат само сигналите от геонеутрино, идващо от мантията.
Като цяло потокът от геонеутрино от мантията изглежда много силен при Borexino и много слаб при Kamland, макар неопределеността да е голяма. Подробното геоложко тълкуване на резултатите от SNO+ все още продължава, казва Чен, но засега специалистите виждат под Канада мантия с „доста средни“ стойности.
Особено предизвикателство за изследователите от SNO+ е да разберат произхода на неутриното от района около детектора, включително от басейна, образуван при огромен удар преди 1,8 милиарда години. „В геологията на този район има много неизвестни“, казва Вирджиния Страти, изследователка в университета във Ферара, Италия, която е помогнала за разработването на модел на местната радиоактивност за Snolab.
Неопределеността се дължи и на това, че не знаем точно общото количество радиоактивни вещества, които нагряват мантията. Съдейки по потока от геонеутрино, тези елементи могат да осигуряват както само няколко процента, така и до половината от отделяната топлина — разлика, равностойна на мощността на десетки хиляди атомни електроцентрали.
И двата източника на неопределеност допълнително затрудняват откриването на разлики в химичния състав на отделните части на мантията. Очакваните разлики в потока от геонеутрино при различно разпределение на радиоактивните елементи са много малки и остават скрити в тази неопределеност, казва Страти.
По следите на потока
Регистрирането на геонеутрино от SNO+ идва във вълнуващ момент за тази област на изследване: JUNO, друг огромен експеримент за неутрино, който в момента събира данни в Китай, се очаква да представи първото си измерване на потока от геонеутрино още през 2026 г. Така той ще осигури четвърта гледна точка и значително по-богата картина за изследванията.
Експерименталната установка с над 20 хиляди тона сцинтилатор, разположена под планина извън град Гуанджоу, е толкова голяма, че се очаква още през първата си година да регистрира повече частици геонеутрино, отколкото Kamland, Borexino и SNO+ са засекли общо през последните десетилетия.
По-точни оценки за потока от геонеутрино при всеки експеримент могат да се получат чрез по-подробни геоложки данни и допълнителни преброявания на частиците на всяко място. Според Макдона обаче най-доброто решение би било на океанското дъно да се постави детектор за неутрино. Подобно съоръжение ще бъде далеч от континенталните скали, богати на радиоактивни елементи, а океанската кора е и по-тънка, и по-еднородна. Така неопределеността, свързана със земната кора, ще намалее значително.
Идеята за детектор на океанското дъно, чиято цена се оценява на няколкостотин милиона долара, досега почти не е срещнала отклик сред институциите, отпускащи държавно финансиране. Сега Макдона се надява да успее да осъществи плана в Китай, тъй като страната вече е дала зелена светлина и на други мащабни проекти в областта на науките за Земята.
































