Китайската мисия Tianwen-2 вече официално достигна Kamoʻoalewa — един от „квазиспътниците“ на Земята, който обикновено се намира няколко десетки пъти по-далеч от нас, отколкото Луната. Знаем за него от десетилетие, но сега най-после можем да го разгледаме отблизо, тъй като Tianwen-2 се намира на около 20 километра от небесното тяло. Диаметърът на Kamoʻoalewa се оценява на 16–20 метра, което го прави най-малкия обект, посещаван досега от космически апарат. От известните квазиспътници на Земята той изглежда най-стабилният: вече от век се задържа около нашата планета и може да остане там още столетия.

Но какво прави едно небесно тяло квазиспътник? Гледан от Земята, Kamoʻoalewa изглежда така, сякаш обикаля около нея, като се намира на разстояние между 38 и 100 пъти това до Луната — достатъчно близо, за да бъде класифициран като близкоземен обект, или NEO. В действителност обаче това разстояние е твърде голямо, за да може гравитационното привличане на нашата планета да му влияе съществено. Така, макар земната гравитация да оказва известно въздействие върху космическата скала, тя всъщност просто обикаля около Слънцето със скорост, близка до тази на Земята. При това е достатъчно близо, за да създава впечатлението, че е обвързана с гравитационното поле на планетата ни. В това отношение тя се различава напълно от Луната, която несъмнено е гравитационно свързана със Земята. Въпреки това Kamoʻoalewa може да има много тясна връзка с истинския ни естествен спътник.

„Въз основа на спектроскопски данни се предполага, че квазиспътникът (469219) Kamo‘oalewa представлява материал, изхвърлен при удар в лунната повърхност. Това се подкрепя и от симулации на орбиталната динамика и образуването на кратери“, обясняват авторите на изследване по темата. „Ако действително съществува популация от близкоземни обекти с лунен произход, тя би дала възможност да се свържат изследванията на Луната и на близкоземните обекти. Това би позволило както да се проучат особеностите на образуването на кратери — какви материали се изхвърлят, в какво състояние и от каква дълбочина — така и да се усъвършенстват моделите за областите, от които произхождат близкоземните обекти. От това биха имали полза както специалистите по планетарна защита, така и учените, които се опитват да определят възрастта на лунната повърхност.“

Отвори галерията

И тук идва ролята на Tianwen-2. По план през месеците след пристигането си втората китайска междупланетна мисия трябва да се доближи още повече до Kamoʻoalewa, преди да кацне на повърхността за вземане на проби. Апаратът ще използва два метода за събиране на материал от повърхността на малкото небесно тяло. Единият е „touch-and-go“ — кратко докосване и отдалечаване — вече използван от OSIRIS-REx и Hayabusa2. Другият е „anchor and attach“ — закотвяне и закрепване. Вторият метод досега не е прилаган на астероид.

След това, през април 2027 г., мисията ще продължи нататък, като изпрати обратно към Земята капсула за навлизане в атмосферата с пробата, която се очаква да тежи около 100 грама. Тя може да потвърди дали това небесно тяло някога е било част от нашата Луна. Междувременно самият Tianwen-2 ще продължи пътя си и се очаква през 2035 г. да достигне 311P/PanSTARRS — малка комета в астероидния пояс. Там апаратът може да помогне за разрешаването на още една важна загадка: 311P/PanSTARRS е една от малкото известни комети, за които има признаци, че притежават собствен миниатюрен спътник.

Отвори галерията
Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата