Наркотиците са изключително широко разпространени в околната среда. Кокаинът и продуктите от разграждането му например се срещат в реки и езера по целия свят. И подобно на децата, изложени на тютюнев дим при пасивно пушене, дивите животни в замърсените води — включително дребни ракообразни, риби и дори акули — неволно поемат тези вещества.
Въпреки мащабите на проблема обаче знаем малко за последиците. При лабораторни изследвания дребни ракообразни, изложени на кокаин, плуват по-бързо, а други видове напускат укритията си — поведение, което е рисковано в природата. Наскоро обаче изследователски екип проведе първото подобно проучване с риби в естествена среда. Резултатите са публикувани в Current Biology и показват, че сьомгите, изложени на кокаин и основния продукт от разграждането му, изглежда, се придвижват на по-големи разстояния. „Това е важно и много интересно проучване“, казва Марк Сървос, екотоксиколог от Университета на Ватерло, който не е участвал в изследването.
За да възпроизведат въздействието на замърсената вода, изследователите имплантирали по хирургичен път малки устройства в двегодишни атлантически сьомги от рибовъдна ферма. Имплантите бавно освобождавали химически вещества в дози, съответстващи на тези, на които рибите биха били изложени във вода със сравнително високо съдържание на наркотици.
Една група от 35 риби получила импланти с кокаин, а на друга бил подаван бензоилекгонин — основният продукт от разграждането на кокаина, който често се среща в големи количества във водите. Третата група получила контролни импланти без наркотични вещества. Всички риби били снабдени с миниатюрни предаватели, така че екипът, ръководен от поведенческите еколози Джак Бранд и Майкъл Бертрам от Шведския университет за селскостопански науки, да може да проследява движенията им в езерото Ветерн в продължение на 2 месеца.
След пускането им на свобода младите сьомги, отгледани във ферми, обикновено тръгват да изследват околността, но с опознаването на новата среда започват да се движат все по-малко. Изследователите наблюдавали това и през двата месеца на проучването, но с една особеност. Сьомгите с импланти, съдържащи наркотични вещества, запазвали в по-голяма степен приключенския си дух. Рибите, изложени на метаболита бензоилекгонин, изминавали за седмица до 1,9 пъти по-голямо разстояние от тези в контролната група.
До края на експеримента рибите от контролната група се установили предимно в южната част на езерото, на около 20 километра от мястото на пускането им. Рибите, изложени на кокаин, се намирали малко по-далеч, а тези, изложени на бензоилекгонин, достигнали на около 32 километра от мястото на пускане. По-силното въздействие на метаболита върху поведението в сравнение с кокаина е в съответствие с предишни лабораторни изследвания, според които бензоилекгонинът се задържа по-дълго в организма на рибите. Засега обаче не е известно как точно променя поведението им.
Не е ясно и какви са дългосрочните последици от тези промени в поведението за сьомгите. Според специалистите те може да влияят върху начина, по който рибите ловуват и стават плячка на хищници, но това трябва да бъде потвърдено с допълнителни изследвания. Друг важен въпрос е дали изводите важат и за рибите, родени в природата. За сьомгите, отгледани във ферми, например вече е известно, че са по-малко предпазливи. Сигурно е обаче, че наркотиците и другите замърсители заслужават по-задълбочено проучване в естествените местообитания.






























