За първи път бяха извършени преки измервания на времето, необходимо на един типичен протеин да придобие пространствената си структура. Резултатите се оказаха изненадващи: не беше установена връзка между последователността или размера на протеина и времето, необходимо за нагъването му в триизмерна форма. Изглежда, че протеините се нагъват по-ефективно от други биологични молекули, например ДНК, въпреки че са много по-сложни. Резултатите от новото изследване бяха публикувани в списание Physical Review Letters.
Функциите на протеините са тясно свързани с пространствената им структура. Те имат специфични джобове или издатини, които им позволяват да се свързват с клетъчни рецептори и да предават сигнали. Но колкото и сложна да е крайната структура, всеки протеин започва съществуването си като верига от аминокиселини, подобна на дълга спагета, която може да се нагъне по безброй начини, обяснява Hoi Sung Chung, съавтор на изследването и учен в NIDDK в Мериленд. Неправилно или непълно нагънатите протеини могат да доведат до функционални нарушения, заболявания или токсични ефекти, затова учените отдавна се опитват да разберат подробностите на този процес.
Ако в епруветка има еднакви протеинови молекули, всяка от тях достига крайната си пространствена структура в различен момент, като междувременно прави множество неуспешни опити. От предишни изследвания учените вече знаеха колко време обикновено отнема целият процес на нагъване, включително неуспешните опити. Досега обаче беше практически невъзможно да се измери продължителността на самото нагъване, наричана още време на прехода.
Този интервал е изключително кратък, а и трябва да се измери за отделни молекули. Досега учените добиваха представа за процеса на нагъване, като го забавяха изкуствено или наблюдаваха необичайни протеини, които се нагъват бавно. Изследователската група на Chung обаче успя да регистрира пряко времето на прехода с помощта на така наречената едномолекулна флуоресцентна спектроскопия.
Учените прикрепили молекула на червено багрило към единия край на аминокиселинната верига, а към другия — молекула на зелено багрило. Зеленото багрило излъчва светлина самостоятелно, докато червеното се активира само когато получи енергия от зеленото. Затова преди началото на нагъването на аминокиселинната верига се вижда само флуоресценцията на зеленото багрило. Когато веригата започне да се нагъва, двете багрилни молекули се приближават една до друга. Така енергията се прехвърля от зелената молекула към червената, която също започва да свети. Тази светлина обаче била твърде слаба, за да бъде засечена, затова учените използвали устройство с наноразмерни вдлъбнатини, което усилва сигнала. Това им позволило да наблюдават краткия процес на нагъване на осем различни протеина.
„Това е един от най-значимите пробиви в областта през последните години“, казва Dmitrii Makarov, физик от Тексаския университет. За да се наблюдава нагъването, е трябвало да се засече съвсем малък брой фотони, така че успехът е истинско техническо постижение. Особено впечатляващо е, че учените са успели да направят това за осем протеина, което е позволило да бъдат поставени интересни въпроси, допълва той.
Най-краткото време на прехода е било под една микросекунда, а най-бавното нагъване е продължило около четири микросекунди. Скоростта обаче не е зависела от размера, дължината, последователността или нагънатата структура на протеина, а е била свързана с броя на взаимодействията между аминокиселините в нагънатия протеин. Колкото повече са били тези взаимодействия, толкова по-ефективно се е нагъвал протеинът. Според Makarov теоретичните модели също са предсказвали това и е много вълнуващо да се види потвърждение на теорията.
Според Chung изследването показва, че и самото нагъване при протеините протича по-бързо, отколкото при други биологични молекули, например ДНК. Тя е изградена от едва четири основни единици, наречени бази, всяка от които може да се свързва само с една друга база в крайната структура. Протеините, от своя страна, са изградени от 22 различни аминокиселини, между които са възможни много повече видове взаимодействия.































