Преди близо година астрономи от почти всички краища на света насочиха телескопите си към една и съща ярка точка: кометата с каталожно обозначение 3I/ATLAS беше третият междузвезден обект, откриван някога в нашето космическо съседство. През месеците след откриването ѝ изследователите установиха, че обектът с диаметър 2,6 километра прекосява Слънчевата система със скорост от 221 000 километра в час.
Един ключов въпрос обаче оставаше без отговор досега: къде точно и кога се е образувало това небесно тяло? Ново изследване, публикувано в списание Nature, дава отговор: възрастта на кометата може да достига 12 милиарда години. С помощта на космическия телескоп James Webb на NASA учените анализираха кометата и нейния химичен състав. Те стигнаха до извода, че тя се е формирала в област на звездообразуване в Млечния път, в ранната история на Вселената. Резултатите дават представа за процесите в други планетни системи и за това как те се съпоставят със Слънчевата система.
Да определим подробно химичния състав на междузвезден обект е нещо, за което мечтаем от години, казва Дарил Селигман, планетолог от Мичиганския държавен университет, който не е участвал в изследването. Ако разполагахме с подобни наблюдения за повече обекти, това би променило из основи познанията ни не само за междузвездните комети, но и за образуването на звезди и планети като цяло, добавя той.
Когато прахът и газът около новородените звезди се събират, за да образуват планети, останалите отломки могат да бъдат изхвърлени с висока скорост. 3I/ATLAS, засечена за първи път от Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System (ATLAS), не е първият междузвезден странник, привлякъл интереса на учените. Тя обаче е далеч по-голяма и по-ярка от всички известни досега. Предшествениците ѝ, 1I/‘Oumuamua и 2I/Borisov, открити съответно през 2017 и 2019 г., бяха слабо светещи обекти с диаметър под 1 километър.
Необичайната яркост на 3I/ATLAS я превърна в идеална цел за наблюдение с телескоп, казва Мартин Кординър, астрохимик от Центъра за космически полети „Годард“ на NASA. През два дни през декември 2025 г. Кординър и колегите му насочиха James Webb към кометата и събраха данни от общо 71 минути наблюдения. Като разложи инфрачервената светлина от газовата ѝ обвивка на хиляди дължини на вълната, телескопът разкри нейния химичен отпечатък. „Всъщност не знаехме какво ще видим“, казва Кординър. Скоро стана ясно, че в сравнение с типичните комети и астероиди в Слънчевата система 3I/ATLAS не просто се различава леко, а е съвсем различна, продължава изследователят.
Докато слънчевата светлина я нагряваше, 3I/ATLAS отделяше водни пари, въглероден оксид, въглероден диоксид, както и метали като никел и желязо. Двете основни химични особености, които издават екзотичния ѝ произход, обаче се проявиха в изотопите на въглерода и водорода. Съотношението въглерод-12/въглерод-13 в тази комета беше значително по-високо, отколкото при небесните тела в Слънчевата система. Тъй като въглерод-13 се натрупва във Вселената вследствие на мощни звездни експлозии, относителният му недостиг в 3I/ATLAS подсказва, че кометата се е образувала в много ранен етап от историята на Вселената, преди повечето звезди да са достигнали възраст, в която да избухнат. Освен това 3I/ATLAS съдържа голямо количество полутежка вода, в която част от водородните атоми имат по един допълнителен неутрон. Тя се образува по-лесно в среда с интензивно лъчение — условия, често срещани в ранната Вселена около студени области на звездообразуване с голяма маса.
Преди новия анализ изследователите оценяваха възрастта на 3I/ATLAS на между 3 и 11 милиарда години въз основа на орбитата и скоростта ѝ, казва Мишел Банистър, астроном, специализиран в планетните изследвания, от Кентърбърийския университет, която не е участвала в проучването. Новите независими доказателства на практика потвърждават по-древния ѝ произход. „Това небесно тяло е по-старо от Слънчевата система. Това е най-старата комета, която някога сме виждали“, казва изследователката.
Древната възраст на кометата показва също, че градивните елементи на планетите вече са съществували в рамките на първите 2 милиарда години след Големия взрив, добавя Сузане Пфалцнер, астрофизик от Суперкомпютърния център в Юлих, която също не е участвала в новото изследване. Дори най-мощните телескопи не могат да различат тела с размерите на комета в древните звездни системи. Затова междузвездните обекти, които достигат до нас, предлагат единствената възможност да изследваме този период, продължава Пфалцнер.
Макар досега учените да са идентифицирали само три междузвездни обекта, всичко сочи, че в Слънчевата система има множество такива тела, казва Селигман. Изследователите очакват, че когато обсерваторията Vera C. Rubin започне десетгодишното си изследване на небето, тя може да открие 50 или повече междузвездни посетители. Мисията Near-Earth Object Surveyor на NASA, която ще бъде изстреляна още през 2027 г., също може да открие нови възможности за наблюдение на тези посетители в небето, продължава Селигман.
Дотогава новите знания за 3I/ATLAS ни дават най-добрата досега представа от какво са изградени другите планетни системи и при какви условия може да са се образували. „Смятаме собствената си Слънчева система за уникална в галактиката и тя все още е единствената планетна система, за която знаем, че е обитаема. Но с всеки междузвезден обект разбираме все по-добре какви са шансовете и другаде да се образуват небесни тела с благоприятни условия за възникване на живот“, казва Кординър.































