Разработването и изстрелването на космическия телескоп, оборудван с най-голямата инфрачервена цифрова камера, създавана някога, и огромно огледало, струваха 4,3 милиарда долара. Апаратът, кръстен на Нанси Грейс Роман, потегли на 30 август 2026 г. с ракета на SpaceX от космическия център „Кенеди“ на NASA във Флорида. Очаква се обсерваторията да направи множество открития — от разкриването на природата на тъмната енергия, силата, която кара Вселената да се разширява, до изучаването на милиони звезди в Млечния път и обикалящите около тях планети. Нанси Грейс Роман е първият главен астроном на NASA и има ключова роля в редица научни програми на агенцията, включително в проекта за космическия телескоп Hubble.

Космическият телескоп Roman е последният от три нови, взаимно допълващи се обсерватории за картографиране на небето. Той се присъединява към обсерваторията „Вера К. Рубин“, която САЩ експлоатират в Чили от 2025 г., и космическия телескоп Euclid, изведен в орбита от Европейската космическа агенция през 2023 г. Заедно тези обсерватории могат да променят облика на астрономията, като предоставят на учените безпрецедентни количества данни и огромни изображения с невероятна детайлност.

Уникалното при Roman е способността му да заснема дълбоки изображения в инфрачервения диапазон през кратки интервали със своята 300-мегапикселова камера. Това е от ключово значение, тъй като милиардите години космическо разширение са разтеглили светлината от най-далечните обекти във Вселената до по-дълги, „по-червени“ дължини на вълната. Земната атмосфера обаче поглъща голяма част от инфрачервената светлина, затова космосът е подходящото място за инфрачервената астрономия.

Така Roman ще може да надникне в далечното минало на Вселената и да наблюдава галактики с изключително голямо червено отместване, които „Рубин“ или Euclid трудно забелязват, казва Рейчъл Манделбаум, астрофизик от университета „Карнеги Мелън“. Пространственото картографиране на галактиките във Вселената пък ще позволи на космолозите да възстановят историята на нейното разширение.

Освен това Roman може да изиграе ключова роля в откриването на хиляди далечни експлозии на свръхнови. Космолозите ще могат да ги използват като ориентири, за да измерят как се е променял темпът на космическото разширение през милионите години. Това ще помогне на изследователите да разберат дали влиянието на тъмната енергия винаги е било постоянно, или се е променяло в пространството и времето.

По-близо до нас, в Млечния път, телескопът ще картографира 20 милиарда звезди, включително такива в изпълнената с прах централна област на галактиката и отвъд нея, казва Доминик Бенфорд, астрофизик от NASA и един от ръководителите на проекта Roman. Прахът възпрепятства видимата светлина в по-голяма степен, отколкото инфрачервеното излъчване. Благодарение на възможностите на Roman за инфрачервено заснемане ще можем да виждаме през галактиката по начин, непостижим досега за друга мисия, обяснява Бенфорд.

Космическият телескоп James Webb (JWST), който NASA изстреля в края на 2021 г., също наблюдава предимно в инфрачервения диапазон. Зрителното поле на основния инструмент на Roman обаче би обхванало целия лунен диск, докато при JWST то покрива сто пъти по-малка площ. Така Roman ще бъде телескопът, който обикновено пръв открива събития като експлозии на свръхнови, а след това астрономите ще могат да провеждат по-подробни последващи изследвания с JWST и други обсерватории.

Отваряне на галерията

Планирането на новия телескоп започва още през 90-те години на миналия век, когато става ясно, че под въздействието на тъмната енергия разширението на Вселената се ускорява, вместо да се забавя. Един от учените, направили това откритие, е Сол Пърлмутър от Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“, който анализира характеристиките на няколко десетки свръхнови, възникнали през последните седем милиарда години. Пърлмутър и колегата му Майкъл Леви предлагат да бъде разработен спътник с името Supernova Acceleration Probe (SNAP), който да позволи изучаването и на по-ранни свръхнови. Това би дало възможност за по-точно измерване на ефектите на тъмната енергия.

Проектът получава нов тласък през 2012 г. под името WFIRST, когато потайната американска служба NRO се свързва с NASA и предлага два наполовина завършени космически телескопа с главни огледала с диаметър 2,4 метра — приблизително колкото това на космическия телескоп Hubble. В крайна сметка NASA приема едното огледало, след като установява, че широкото му зрително поле — първоначално вероятно предназначено за наблюдение на Земята — отговаря точно на изискванията за изследване на тъмната енергия.

Междувременно проектът става много по-амбициозен и към него е добавен инструмент за търсене на планети извън Слънчевата система. Окончателното одобрение идва в началото на 2020 г., точно преди пандемията. Въпреки това космическият апарат успява да потегли девет месеца по-рано от предвиденото и на по-ниска цена от очакваната, казва Джаки Таунсенд, ръководител на проекта за телескопа в Центъра за космически полети „Годард“ на NASA. Телескопът получава окончателното си име през 2020 г., но дори през 2025 г. мисията все още е застрашена от отмяна заради плановете на Доналд Тръмп за съкращаване на разходите. В крайна сметка Конгресът на САЩ спасява програмата.

Космическият апарат първо влезе в околоземна орбита, разгъна слънчевите си панели и слънцезащитния си щит и премина необходимите проверки. След това пое на тримесечно пътуване, за да се присъедини към JWST във втората точка на Лагранж на системата Земя–Луна. След няколкомесечния етап на въвеждане в експлоатация се очаква първото изображение да бъде публикувано през декември.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата