Оказва се, че галактика на 12,5 милиарда светлинни години съдържа цели три свръхмасивни черни дупки (SMBH). Две от тях вероятно са на път да се слеят, а присъствието на третата в покрайнините на галактиката се нуждае от допълнително обяснение. И трите активно поглъщат материя и влияят върху развитието на галактиката около тях. Откриването им може да сложи край на редица спорове за еволюцията на ранната Вселена, но същевременно повдига множество нови въпроси.

Свръхмасивните черни дупки са заобиколени от т.нар. активни галактични ядра (AGN). Това са компактни области, които излъчват огромни количества енергия и затова са най-ярките обекти във Вселената. Те позволяват на учените да наблюдават черни дупки от първите няколко милиарда години след Големия взрив. Разделителната способност обаче не е особено добра и много въпроси остават отворени. Сред тях е и защо някои черни дупки изглеждат по-големи, отколкото според теорията би позволила възрастта им.

Едно възможно обяснение на загадката е, че множество по-малки черни дупки се сливат с изненадващо бързи темпове, но доказването на тази хипотеза е трудно. При изследването на галактиката J0148-4214 обаче астрономите откриват признаци за две свръхмасивни черни дупки, които скоро ще се слеят („скоро“ в космологичен смисъл тук означава няколкостотин милиона години). Наличието на трета черна дупка в същата галактика подкрепя и представата, че галактиките може да се развиват по-бързо, отколкото изследователите са очаквали.

Отваряне на галерията

„Това е първото доказателство за съществуването на три активни черни дупки в една галактика в далечната Вселена“, заявява Хана Юблер от Института за извънземна физика „Макс Планк“. J0148-4214 е твърде далеч, за да могат двете черни дупки да бъдат наблюдавани поотделно, но общото им светлинно излъчване е асиметрично, което подсказва наличието на два обекта с различни размери.

В спектъра на светлината от J0148-4214 се наблюдават широки линии, които свидетелстват за много бързо движеща се материя. Макар свръхновите и някои други астрономически явления също да могат да създават подобни широки линии, Юблер и колегите ѝ стигат до извода, че наблюдаваното може да се обясни с акреционни дискове около черните дупки. По-конкретно, данните сочат свръхмасивна черна дупка с маса 80 милиона слънчеви маси, придружавана от черна дупка с маса 0,6 милиона слънчеви маси. Двата обекта се намират на около 620 светлинни години един от друг. По-малкият непрекъснато се приближава към по-големия, тъй като орбитата му се свива заради триенето в облака материя, през който преминава.

Изследователите признават, че оценките на масите са с голяма неопределеност, и заявяват, че точното им определяне не е основната им цел. Те обаче отбелязват, че значително по-малката свръхмасивна черна дупка поглъща материя с феноменални темпове. При това тя надхвърля границата на Едингтън за своя размер, някога смятана за предел на скоростта, с която могат да нарастват черните дупки.

Отваряне на галерията

Общата маса на галактиката е 1,3 милиарда слънчеви маси — сравнително малко за толкова голяма централна черна дупка, дори без да се отчита предстоящото поглъщане на втората свръхмасивна черна дупка. И това не е всичко. В покрайнините на J0148-4214 има и трета свръхмасивна черна дупка с маса около два милиона слънчеви маси, на приблизително 5500 светлинни години от двойката в центъра.

Най-очевидното обяснение за трите свръхмасивни черни дупки е, че J0148-4214 е възникнала при сливането на три галактики, всяка със собствена свръхмасивна черна дупка. Това изглежда много вероятно. Авторите обаче допускат и възможността третата черна дупка да се движи в обратната посока и да напуска галактиката, вместо да е в начален етап на гравитационно улавяне. Причината може да е взаимодействие между три тела, при което единият обект е бил изхвърлен далеч от другите два.

Дали третата черна дупка се приближава, или се отдалечава, е много интересен въпрос, казва Юблер. Данни с по-висока пространствена и спектрална разделителна способност биха позволили по-подробно изследване на движението на газа около черните дупки и биха могли да помогнат за разгадаването на загадката. Като цяло обаче изглежда по-вероятно третата черна дупка да се движи към центъра, допълва изследователката.

Ако все пак третата черна дупка се окаже беглец, учените много биха искали да разберат колко материя отнася със себе си и дали из Вселената бродят и други свръхмасивни черни дупки. Ако е така, те може да са почти неоткриваеми, защото вече са изчерпали целия газ, с който биха могли да се хранят — а това със сигурност няма да причини кошмари на никого.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата