Преди десетилетие физиците за първи път регистрираха миниатюрните вълни, разпространяващи се в пространството, породени от две черни дупки, докато се приближават една към друга преди сблъсък, разтърсил космоса. Сега може би най-сетне сме по-близо до разрешаването на загадка, която оттогава озадачава специалистите: как се образуват тези двойки черни дупки? Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни LIGO с двете си огромни оптични съоръжения в щатите Луизиана и Вашингтон, заедно с детектора Virgo в Италия, е регистрирала над 300 такива сливания. Статистическите анализи на данните през последните месеци показаха, че противно на първоначалните очаквания двойките черни дупки се разделят на три типа, които възникват по три различни начина.
„Дори преди две години нямахме цялостна представа за случващото се. Сега нещата започват да си идват на мястото“, казва Вики Калогера, астрофизик от Северозападния университет и съавтор на едно от новите изследвания. Даниел Холц, теоретичен астрофизик от Чикагския университет, който не е участвал в изследванията, смята, че резултатите потвърждават силата на статистическите методи. Те позволяват да се открият „подпопулации“ сред сливанията, въпреки че измерванията на почти всяко отделно сливане са твърде неточни, за да бъде то класифицирано самостоятелно.
Космическа хореография
Черната дупка е област с изключително силно гравитационно поле, която остава след колапса на ядрото на масивна звезда в изключително малък обем. Когато две черни дупки образуват двойка и се устремят една към друга със скорост, достигаща значителна част от скоростта на светлината, те излъчват спираловидни гравитационни вълни. LIGO и Virgo измерват временните разтягания и свивания на пространството и регистрират тези вълни като кратки трептящи сигнали, чиято честота и амплитуда нарастват преди самото сливане на черните дупки.
Преди резултатите на LIGO физиците теоретици смятаха за вероятни два основни механизма за образуване на двойки черни дупки. Те могат да произлязат от две звезди, образували се от един и същ завихрен газов облак и обикаляли една около друга — това са т.нар. „двойни системи в полето“. Другата възможност е черните дупки да се образуват поотделно и впоследствие да се свържат чрез гравитационно взаимодействие, при което трети обект бива изхвърлен от системата. Най-вероятните места за такива динамични сливания са плътните звездни купове, богати на черни дупки.
За да разграничат отделните механизми за образуване на двойки, изследователите от LIGO и Virgo, заедно с японските си колеги от детектора за гравитационни вълни в Камиока (KAGRA), анализираха посоките на въртене на черните дупки.
Черните дупки, произлезли от двойна система в полето, би трябвало да се въртят около осите си в същата посока, в която обикалят една около друга. Когато обаче черните дупки се свържат след образуването си, посоките на въртенето им ще бъдат случайни.
Определянето на посоката на въртене на черните дупки по сигналите от гравитационни вълни не е лесна задача. Ако двата обекта се въртят приблизително в една и съща посока, ъгловият момент, дължащ се на въртенето им, удължава вълновия сигнал. Ако посоките им на въртене са приблизително противоположни, сигналът е по-кратък. А ако осите на въртене лежат в орбиталната равнина, тя може да прецесира, тоест да се поклаща, което може да направи сигнала нестабилен.
Нов каталог
Изобщо не беше сигурно, че двата механизма създават двойки със сходни темпове, затова специалистите предполагаха, че единият от тях ще доминира, казва Шаран Банагири, астрофизик в областта на гравитационните вълни от университета „Монаш“. Това предположение обаче се оказа напълно погрешно, допълва той.
С регистрирането на всяко следващо събитие така и не се очертаваше ясна закономерност. Междувременно физиците теоретици осъзнаха, че сигналите също не позволяват толкова еднозначно тълкуване, колкото се смяташе първоначално. Двойките, образували се динамично в диска около свръхмасивната черна дупка в центъра на галактика, може да проявяват склонност да се въртят в една и съща посока, имитирайки двойните системи в полето. При двойните системи в полето пък взривът на свръхнова, който превръща първата звезда в черна дупка, може драстично да промени ориентацията на оста и въртенето на другата звезда.
Най-новите статистически анализи на публичните данни от LIGO-Virgo-KAGRA показват, че двойките черни дупки могат да бъдат разделени на поне три типа.
При двойките с малка маса, в които по-голямата черна дупка е с маса под около 10 слънчеви маси, осите на въртене обикновено са успоредни на орбиталната ос, а масите на двата обекта не са непременно еднакви. Това съответства на произход от двойна система в полето. Ако по-тежката черна дупка е с маса между 10 и 30 слънчеви маси, посоките на въртене в двойката обикновено са случайно разпределени, а масите на двата обекта са сходни. Това съответства на динамичния механизъм, който по-ефективно свързва черни дупки с приблизително еднакви маси.
Ако масата на по-тежката черна дупка надхвърля 30 слънчеви маси, скоростта на въртене на черните дупки може да се доближава до теоретичния максимум, определен от масите им, а по-леката черна дупка обикновено е с около два пъти по-малка маса от по-тежката. Тези характеристики сочат към т.нар. йерархично сливане — динамично сливане, при което по-тежката черна дупка сама по себе си е резултат от предишно сливане. В този случай по-голямата черна дупка се върти бързо, защото е наследила ъглов момент от орбиталното движение на предшествениците си.
Модели и вероятности
При статистическите анализи са използвани различни подходи. Банагири, Пол Ласки и колегите им от „Монаш“ разглеждат броя на типовете черни дупки като променлива и прилагат байесова статистика, за да покажат, че данните подкрепят съществуването на три типа, но не и на повече. Те съобщиха за това в началото на август 2026 г. в списание Physical Review Letters. Силвия Бисковеану, астрофизик от Принстънския университет, и колегите ѝ използват сходен подход в своето изследване, качено на сървъра за предпечатни публикации arXiv. За разлика от тях Анаря Рей, Калогера и колегите им от Северозападния университет изхождат от предположението, че съществуват три типа двойки черни дупки. След това показват, че за да съответства моделът на данните, трябва да съществуват и трите. Те представят резултатите в изследване, чието публикуване в The Astrophysical Journal Letters се очакваше скоро към момента на написването на оригиналната статия.
Изследователите предупреждават, че заключенията, направени въз основа на едва 300 изследвани сливания, все още са предварителни.
„В момента тази област преминава през много шумен период — и в буквалния, и в преносния смисъл“
— казва Рей. С натрупването на повече данни и изграждането на още по-големи и чувствителни детектори за гравитационни вълни типовете двойки черни дупки може да се променят и да станат повече. „Бих се обзаложил, че природата използва някаква комбинация от тези механизми, но не бих заложил голяма сума, че вече сме открили точния отговор“, казва Томас Калистър, астроном в областта на гравитационните вълни от колежа „Уилямс“.
За да имаме по-голяма сигурност по този въпрос, ще са необходими и други видове данни, казва Мая Фишбах, астрофизик от Университета в Торонто. „Трябва да се обърнем към наблюденията на масивни звезди, двойни звезди, звезди в звездни купове, както и на свръхновите, които създават тези черни дупки. Всичко това трябва да се съчетае в една цялостна картина“, казва тя.
Ако двойките черни дупки действително се образуват по различни начини и на различни места, сливанията им могат да ни дадат поглед към тези кътчета на космоса, отбелязва Холц. Тази перспектива може да смекчи разочарованието на теоретиците, че първоначалното им предположение за един доминиращ механизъм не се е потвърдило. „Човек винаги иска собственият му модел да надделее и да обясни всичко, но всъщност за цялата научна общност е много по-добре да има малко объркване, защото така научаваме много повече“, казва изследователят.
































