Отделна ракова клетка се откъсва от първичния тумор и започва да навлиза в околната тъкан. Когато достигне близък кръвоносен съд, тя пробива външната му стена и попада в кръвообращението. След пътуване от няколко секунди до няколко минути слиза на обещаващо място, напуска съдовете и започва да се дели, създавайки нов плацдарм за болестта.

Подобни „екскурзии“ често са фатални за пациентите. До 90 % от смъртните случаи при рак се дължат на метастазите, а не на първичния тумор.

Но образуването на метастази е опасно и за самите пътуващи клетки. Както се изразява Никола Ачето, специалист по биология на рака в ETH Zürich, кръвообращението прилича на буйна река, пълна с пирани. Вероятността туморна клетка да оцелее по пътя и да се засели другаде е нищожна. Въпреки това дълго време преобладаваше схващането, че независимо от рисковете повечето туморни клетки предприемат пътуването сами.

В действителност обаче те често пътуват в компания, образувайки групи от две до над 100 клетки, в които нерядко участват и нетуморни клетки. През последното десетилетие Ачето и други изследователи документират колко голямо предимство дава колективното придвижване на злокачествените клетки. „Групите от ракови клетки образуват метастази много по-ефективно от отделните ракови клетки“, казва Андрю Евалд, специалист по клетъчна биология на рака в университета „Джонс Хопкинс“.

При рака на гърдата например опитите с животни показват, че струпванията, известни като клъстери от циркулиращи туморни клетки (CTC), образуват метастази с 50–100 пъти по-голяма вероятност от единичните клетки. „Наличието на такива групи в кръвта е свързано с много лоша прогноза“, казва Кевин Чунг, специалист по биология на рака в онкологичния център „Фред Хътчинсън“.

Същевременно тези групи предлагат нови възможности за изучаване на метастазите, а може би и за предотвратяването им. Досега процесът беше труден за изследване, но вече е възможно CTC клъстерите да бъдат изолирани от кръвни проби. Това улеснява установяването на причините за тяхната смъртоносност и на начините да бъдат спрени, обяснява Евалд. Изследователите вече са провели и първото клинично изпитване на потенциална терапия, насочена към клъстерите. Те са изпробвали дигоксин — активно вещество за лечение на сърдечни заболявания, което блокира белтъчен канал, подпомагащ свързването на клетките. Лекарството е намалило леко средния размер на клъстерите при пациентки с рак на гърдата, съобщава изследователската група на Ачето през 2025 г. на страниците на Nature Medicine.

Изследователите не са проследявали пациентките достатъчно дълго, за да установят дали дигоксинът е донесъл клинична полза, но според Ачето намаляването на размера е обещаващо. Сега е необходим само по-активен вариант на дигоксина, специфично насочен към рака, казва той.

Компанията PAGE Therapeutics, на която Ачето е съосновател, разработва съединения, които разграждат клъстерите по-ефективно, и планира скоро да ги тества в изпитване за безопасност. Междувременно специалистите търсят и други начини да разделят клъстерите или да предотвратят образуването им. „Установихме тясна връзка между CTC клъстерите и преживяемостта на пациентите“, казва Хуипин Лю, специалист по биология на рака в Северозападния университет. Тя се надява, че въздействието върху клъстерите ще даде на пациентите повече време и ще подобри качеството им на живот.

Отваряне на галерията

Туморни банди

Всеки ден до 1 милиард клетки могат да напуснат първичния тумор, а изследователите отдавна знаят, че понякога те се придвижват заедно в кръвообращението. Патолозите, които изследват тъканни проби, например са установили в капилярите подобни на съсиреци струпвания от ракови клетки, наричани туморни емболи.

През 1953 г. Сатору Ватанабе, патолог в Йейл, е сред първите, които изследват приноса на тези клъстери за образуването на метастази. Той инжектира на едни мишки клъстери от туморни клетки, а на други — разделени ракови клетки в суспензия. Всички животни, получили клъстери, с едно изключение развиват белодробни метастази, докато при мишките, получили разделени клетки, такива не се появяват. По-късни изследвания със сходни методи също показват, че клъстерите увеличават вероятността от образуване на метастази. Въпреки това повечето учени пренебрегват тези резултати и се съсредоточават върху способностите на отделните клетки.

Новите методи за улавяне и проследяване на клъстери обаче правят тези струпвания все по-трудни за пренебрегване. В началото на 2000-те години специалистът по биология на рака Дан Хабер и биоинженерът Мехмет Тонер от Харвард, заедно със свои колеги, създават микрофлуидни чипове. Това са малки устройства, пронизани от тънки като косъм канали, които учените използват за анализ на кръвни проби от пациенти и изолиране на отделни ракови клетки, тъй като смятат, че това може да помогне при диагностицирането. По думите на Хабер обаче от време на време устройствата улавят и групи от клетки. Той решава да разгледа по-внимателно тези редки струпвания. „Нямах представа, че в крайна сметка това ще се окаже толкова увлекателно“, казва той.

Ачето едва не пропуска възможността да се включи в това изследване. След като завършва докторантурата си, той е на път да се откаже от научната работа. Със съпругата му току-що са станали родители за първи път и академичната кариера му изглежда твърде несигурна. В крайна сметка следва увлечението си и през 2012 г. започва работа в лабораторията на Хабер. „Още с пристигането си осъзнах потенциала на CTC клъстерите и насочих цялата си работа към тях“, казва той.

Първото предизвикателство е да разработят метод за маркиране на клъстерите, за да могат да ги проследяват и да установят дали образуват метастази. Ачето и колегите му генетично модифицират човешки клетки от рак на гърдата така, че да произвеждат зелени или червени флуоресцентни белтъци. Когато инжектират сместа от оцветени клетки на мишки, се образуват тумори, в които също присъстват и двата цвята — както и в почти всички клъстери, попаднали от тези тумори в кръвообращението.

След това Ачето и колегите му провеждат решаващия тест: изследват под микроскоп метастазите от белите дробове на животните. Ако туморите са произлезли от една клетка, те би трябвало да са изцяло зелени или изцяло червени. Ако обаче метастазите са се развили от групи клетки, пътували заедно в кръвообращението, те би трябвало да са пъстри. „Видяхме, че повечето метастази бяха многоцветни“, спомня си Ачето.

Изследователите публикуват резултатите си през 2014 г. в списание Cell, а междувременно и други проучвания допринасят за по-доброто разбиране на клъстерите. Специалистите продължават да смятат, че отделните клетки също причиняват много метастази. Но има убедителни доказателства, че клъстерите също играят важна роля в метастазирането, казва Лю.

Освен това учените откриват, че множество други видове клетки могат да се присъединят към туморните и да им помагат по пътя, включително тромбоцити, имунни клетки и фибробласти.

Наред с микрофлуидните чипове изследователите използват и редица други технологии за откриване на CTC клъстери. CellSearch, тест, който се предлага на пазара, разчита на антитела, разпознаващи характерни за епитела белтъци. Тази защитна тъкан покрива или облицова множество части на тялото — включително кожата, червата, устата и белите дробове — и от нея възникват повечето видове рак. С такива методи изследователите откриват групи от туморни клетки при пациенти с различни онкологични заболявания, включително рак на гърдата, простатата, панкреаса, дебелото черво и белия дроб.

Отваряне на галерията

Десетобой за клетки

Клъстерите обаче се появяват само при част от пациентите и са редки. Според повечето проучвания в кръвообращението на онкологичните пациенти се пада по една туморна клетка на 10 милиарда кръвни клетки, а клъстерите са още по-редки. Дейвид Джънкър, биоинженер от университета „Макгил“, смята, че тези резултати подценяват действителната честота на струпванията. Той и колегите му подозират, че използваните методи за откриване, като микрофлуидните чипове, разрушават много от струпванията и така изкривяват данните.

Затова специалистите разработват друг подход: пълнят вертикални тръби с кръв и я оставят да се оттича през филтри. Според Джънкър при този метод на разделяне вероятността струпванията да се разпаднат е по-малка, отколкото при прекарването на течността през чип. С новия метод те откриват клъстери в кръвта на всичките 30 изследвани онкологични пациенти, за което съобщават през 2025 г. в списание Communications Medicine. При 10 от пациентите клъстерите дори са по-чести от отделните туморни клетки.

Наличието на клъстери в кръвта може да показва тежестта на раковото заболяване, тъй като броят на струпванията нараства с напредването му.

Според проучване от 2025 г. в Nature Medicine клетъчните клъстери предвещават и смъртта — или дори могат да я ускоряват чрез механизми, които не са свързани с метастазирането. Ачето и двама негови колеги, Кели Нюкамър и Матео Лигорио от Тексаския университет, измерват циркулиращите клъстери в кръвни проби от пациенти с рак в терминален стадий. В дните преди смъртта на пациентите броят на клъстерите рязко нараства. Не е ясно дали това увеличение е допринесло пряко за смъртта им, или е било отражение на друг смъртоносен процес, казва Лигорио.

За раковите клетки, които образуват метастази, спътниците улесняват пътуването. „Това е като десетобой“, казва Евалд. Както десетобойците трябва да се представят отлично в различни дисциплини като скок на дължина, хвърляне на диск и овчарски скок, така и пътуващите клетки са изправени пред разнообразни предизвикателства: да преминат през извънклетъчния матрикс, да проникнат в кръвоносните съдове и да се делят в нова среда.

Пътуването в кръвообращението е едно от най-големите предизвикателства. Макар клетките, които образуват метастази, да остават в него само за кратко, това време не е никак приятно за тях, казва Хабер. От една страна, течащата в съдовете кръв упражнява сили, които могат да разкъсат туморните клетки. Когато бъдат изолирани от съседите си, раковите клетки често се самоубиват. Освен това самотната туморна клетка е по-лесна плячка за имунните клетки. Присъединяването към клъстер по принцип може да я предпази и от трите опасности.

Клъстерите обаче не са просто клетки, вкопчени една в друга в борба за оцеляване. Изследователите установяват, че клетките си сътрудничат и се приспособяват. Възможно е да променят свойствата си, за да заприличат повече на стволови клетки, чиято способност да се делят и да се диференцират може да им помогне да се заселят на ново място. Клетките дори могат да образуват специфични структури, които да повишат шансовете им за оцеляване.

Ричард Уайт от Оксфордския университет изследва клъстери, откъснали се от меланоми при рибки данио, и установява, че клетките често се подреждат по определен начин. Самите тумори могат да съдържат два типа клетки: едните са особено добри в проникването в тъканите, а другите — в деленето. В клъстерите инвазивните клетки обикновено се разполагат във външния слой, докато делящите се остават скрити отвътре. Тази организация, за която изследователите съобщават през 2021 г. в списание Developmental Cell, може да бъде много полезна, защото инвазивните клетки могат да предпазват останалите от имунната система.

Хабер, Тонер и колегите им установяват, че клетките невинаги остават на едно и също място. Клъстерите могат да променят формата си, когато срещнат препятствие. Много клетъчни струпвания са достатъчно големи, за да заседнат в капилярите. Понякога обаче успяват да преминат и през тесни съдове. За да разберат как го правят, специалистите принуждават струпванията да преминат през микрофлуиден чип с тесни канали. За тяхна изненада клъстерите се издължават във вериги, които се промъкват през каналите. След това възстановяват първоначалната си форма. Изследователите описват това в проучване от 2016 г. в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Отваряне на галерията

Разрушители на клъстери

Понастоящем нито една противоракова терапия не е насочена специално към възпрепятстване на метастазирането. Но откритията за образуването и функционирането на CTC клъстерите подсказват множество подходи, които могат да бъдат изпробвани срещу тези клетъчни струпвания. Засега най-голям напредък в областта са постигнали Ачето и колегите му. Те изпробват близо 2.500 одобрени лекарства, за да установят дали могат да разпаднат клъстерите в лабораторни съдове. Две от най-ефективните потискат натриево-калиевата помпа — трансмембранен белтък. Изследванията показват, че блокирането на помпата отслабва връзките между клетките.

За да проверят дали този механизъм работи и в жив организъм, през 2020 г. Ачето и колегите му започват клинично изпитване от фаза I с участието на пациентки с рак на гърдата. Те използват дигоксин — лекарство срещу сърдечна недостатъчност, което потиска натриево-калиевата помпа. Изследователите вземат кръв от пациентките, лекуват ги с дигоксин в продължение на 7 дни и накрая вземат нови кръвни проби. За една седмица клъстерите в кръвта на пациентките намаляват с около две клетки. Първото изпитване за безопасност на PAGE Therapeutics с по-ефективно съединение за разграждане на струпванията може да започне още през 2027 г., казва Ачето.

Друг възможен начин за разграждане на клъстерите разработват Ан-Лор Папа, биоинженер от университета „Джордж Вашингтон“, и нейните колеги. Докато струпванията преминават през кръвоносната система, в тях може да се натрупа фибрин — белтък, който участва в образуването на кръвни съсиреци и свързва туморните клетки. Освен това струпванията често са прикрити от тромбоцити — клетъчни фрагменти, които участват в съсирването. В поредица от експерименти специалистите създават така наречените тромбоцитни примамки, като накисват клетъчните фрагменти в детергент, който премахва способността им да образуват съсиреци. След това изследователите зареждат примамките с tPA — тромболитично лекарство, което разгражда фибрина и се използва при инфаркт и инсулт — и ги инжектират на мишки, които вече са получили инжекция с клъстери от туморни клетки.

През 2024 г. изследователите съобщават в списание Advanced Healthcare Materials, че в сравнение с животните, получили само tPA, мишките, третирани с тромбоцитните примамки, развиват по-малки метастази и живеят с около 10 % по-дълго. „Преди клинично изпитване е необходима още работа, включително прецизиране на дозировката и графика на инжекциите“, казва Папа.

Самото разделяне на струпванията от туморни клетки може да не е достатъчно. „Остава въпросът: ако ги разделим, с колко ще намалее метастатичният им потенциал?“, казва Чунг. Според Лю за противодействие на клъстерите ще е необходима стратегия с няколко направления. „Иска ми се да беше толкова просто, че едно чудодейно лекарство да реши всичко. В действителност обаче положението е много по-сложно“, продължава изследователката.

Вероятно клъстерите ще трябва да бъдат атакувани с няколко лекарства, включително със съединения, които ги правят по-уязвими за имунната система.

Лю и колегите ѝ установяват, че циркулиращите туморни клъстери при пациентки с рак на гърдата често крият рядък вид имунна клетка, наречена двойноположителна Т-клетка. Тези клетки, които имат рецептори CD4 и CD8, съставляват по-малко от 0,1 % от Т-клетките в кръвта, но над 14 % от имунните клетки в CTC клъстерите на пациентките. Това показва проучване, публикувано през 2025 г. в Journal of Clinical Investigation. Наличието на тези клетки увеличава вероятността един клъстер да образува метастази при мишки. Анализът на изследователската група на Лю потвърждава и че клетките помагат за потискането на имунните реакции срещу клъстерите.

Изследователите установяват, че за да се присъедини към клъстер, двойноположителната Т-клетка се нуждае от още един рецептор на повърхността си — VLA-4, който се свързва със съответния белтък върху туморните клетки. Лю и колегите ѝ откриват, че прилагането на антитяло, блокиращо VLA-4, на мишки с тумори намалява метастазирането и увеличава повече от два пъти вероятността животните да оцелеят поне 6 седмици. Версията на антитялото за хора, натализумаб, вече е одобрена за лечение на множествена склероза и болест на Крон. По думите на Лю тя и колегите ѝ се опитват да организират клинично изпитване на лекарството при пациентки с рак на гърдата. Освен това разработват съединение, което да блокира друг белтък, предпазващ клъстерите от имунната система.

***

Според Чунг най-добрият начин за ограничаване на метастазирането може да е изобщо да се предотврати образуването на клъстери. Когато туморите достигнат определен размер, често настъпва некроза, при която вътрешността на тумора загива. През 2023 г. Чунг и колегите му съобщават на страниците на PNAS, че броят на клъстерите в кръвта на плъхове нараства десетократно с настъпването на некрозата. Когато обаче изследователите имплантират на животните тумори, в които липсва ключов белтък, необходим за некрозата, клъстерите почти напълно изчезват.

„Установихме, че ако предотвратим некрозата, броят на CTC и CTC клъстерите спада до нула“

— казва Чунг. В момента неговата изследователска група разработва антитяло, което да се насочва към този белтък и да спира некрозата.

Принадлежността към клъстер не гарантира на туморната клетка, че ще намери нов дом. Но груповото придвижване изглежда осигурява достатъчно предимства, за да могат някои клетки да довършат смъртоносния си поход. Сега изследователите на рака се надяват да използват тези знания срещу самите клетки и в полза на пациентите.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата