Антарктида не прилича на никое друго място на планетата. Най-изолираният континент на Земята има богат жив свят, част от който не се среща никъде другаде. Ново изследване показа, че такива видове може да има изключително много.

Досега специалистите са се занимавали предимно с характерните за Антарктида сравнително едри организми — от дребната безкрила мушица Belgica antarctica до многобройните морски животни, типични за южния континент. Изглежда обаче, че до момента изследователите са пренебрегвали цяло местообитание. Затова те са се въоръжили с лопати, за да проучат микроскопичните организми в почвите на Антарктида.

Микробите имат едно голямо предимство: те са изключително малки и благодарение на размерите си могат да се издигат във въздуха и да се придвижват през атмосферата. Могат също да попаднат в океанските течения и да бъдат отнесени към нови територии. А и червата на животните им осигуряват местообитание, с което могат да пътуват.

Антарктида обаче е много далеч от всичко останало. „Ако търсим наистина ендемични микроорганизми, Антарктида е добра отправна точка, защото е географски изолиран континент“, казва Ноа Фирер, директор на Центъра за микробни изследвания. „Освен това там има уникални условия, които обикновено не се срещат в други почвени среди. Студът е очевидният пример, но всичко е и изключително сухо. Антарктида е пустиня.“

Отваряне на галерията

Заедно с постдокторанта Ник Драгоун и група изследователи Фирер решава да проучи Антарктида, като се съсредоточи върху група бактерии, разпространени почти навсякъде. Тя е известна като Arthrobacter и се среща от Антарктида до тропиците. Учените секвенират геномите на откритите в Антарктида щамове на Arthrobacter и ги сравняват с щамове от други места. Установяват, че 90 процента от събраните от тях щамове са уникални.

„Представителите на групата Arthrobacter се срещат по цялата планета, но ако разгледаме внимателно отделните щамове, става ясно, че Антарктида има своя собствена, отличителна биологична история — също както при пингвините“, казва Байрън Адамс, професор по биология в университета „Бригъм Йънг“ и съавтор на изследването, в което са представени резултатите.

След това изследователите култивират част от антарктическите проби в лабораторни условия, за да ги проучат по-подробно. Подлагането на бактериите на екстремни условия показва, че макар да растат по-бавно от други щамове, те са изключително устойчиви и могат да издържат на крайни температури и силно засушаване.

„В микробиологията отдавна съществува предположението, че „всичко се среща навсякъде“, казва Драгоун. „Антарктида често е смятана за възможно изключение и нашите резултати подкрепят това. Изглежда, че някои почвени микроорганизми в Антарктида се различават значително от своите родственици в други части на света.“

Може би е по-трудно хората да бъдат убедени да се тревожат за изчезването на микроскопични форми на живот, отколкото за пингвините и тюлените. Но никога не е било толкова належащо да установим точно какво живее в Антарктида. Според NASA между 2002 и 2025 г. Антарктида е губила около 135 гигатона лед годишно.

Още на конференция в Лондон през 2025 г. специалисти бият тревога за драстичните промени в Антарктида, чиито последици ще засегнат всички ни. За да опазим бъдещето на региона, трябва да разберем какво можем да загубим — независимо дали става дума за извисяващите се айсберги в едно от последните диви кътчета на Земята, или за миниатюрните организми, скрити в почвата му, подчертават изследователите.

„Когато говорим за биологично разнообразие, обикновено се сещаме за пингвини, тюлени и китове, но това изследване показва, че много от най-характерните видове в Антарктида са микроскопични“, казва Адамс. „Опазването на биологичното разнообразие на Антарктида означава да съхраним и биологичната история, скрита в почвата.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата