Звездите и техните планети се образуват от огромни облаци от газ и прах. Гравитацията има решаваща роля за привличането на материя към протозвездата и сплескването на кълбовидния облак в диск, но учените предполагат, че магнитните полета също са от ключово значение. Благодарение на фрагмент от метеорит изследователи наскоро успяха да оценят колко силно е било магнитното поле, когато Слънчевата система е била на 200 хиляди години.
Изследователи от MIT проучиха DOM 08006 — един от най-старите известни метеорити. Те се съсредоточиха върху миниатюрни структури, наречени включения, богати на калций и алуминий, които са се образували в много ранен етап от историята на Слънчевата система. Тези зрънца съдържат феромагнитни елементи, върху които е въздействало древното магнитно поле на Слънчевата система. Запазените следи дават представа как магнитните полета са подпомогнали превръщането на първоначалния облак в протопланетен диск, от който впоследствие са се образували планетите.
„Хрумна ни да проверим дали можем да открием следи от този процес в собствената си Слънчева система, като изследваме метеоритни проби, които наистина са запазили първоначалното си състояние и произхождат от най-ранните етапи на нейното формиране. Особено ни интересуваха най-старите известни материали“, разказва Бенджамин Вайс, професор в MIT и водещ автор на изследването, представящо резултатите. „Занимаваше ни въпросът какви сили са довели до образуването на Слънцето и най-вече на планетите. Само гравитацията ли е действала, или магнитните полета също са имали роля?“
Измерванията показват, че още в ранните години на Слънчевата система в газовия облак е имало силно магнитно поле. То е било по-силно от днешното магнитно поле на Земята и много по-силно от междупланетното поле, което измерваме сега. Магнитното поле на Земята е около 50 микротесла, а междупланетното магнитно поле в околностите ѝ е приблизително 1000 пъти по-слабо. Според оценките древното поле е било от три до десет пъти по-силно от сегашното земно.
Това магнитно поле може да е изиграло решаваща роля за забавянето на движението на материята в ранната Слънчева система. Само под действието на гравитацията зрънцата просто биха продължили да обикалят около зараждащото се Слънце. Нещо обаче ги е забавило и те са започнали да падат навътре, увеличавайки масата на Слънцето, докато то се е превърнало в пълноценна звезда. „Отдавна обсъждаме възможността магнитните полета да са подпомогнали този процес“, казва Вайс.
Вайс и екипът му планират допълнителни изследвания по темата, а други учени се опитват да проучат магнитните полета на други млади звездни системи — задача, която често е по-лесна на думи, отколкото на практика. Вайс участва и във вълнуващата мисия Psyche, чиято цел е богатият на метали астероид Psyche. В зависимост от това как се е образувал, самият Psyche също може да е съхранил древни магнитни следи.
Следващата важна стъпка обаче е да се потърсят стари магнитни следи в още метеорити. „Едва сме започнали да надникваме под повърхността. Това е само един метеорит от определен тип астероид“, казва Вайс. „Искаме да разкрием цялата съвкупност от запазени следи. Може дори да успеем да се върнем още малко по-назад във времето.“































