Планетите със силно магнитно поле могат да създадат необичайна среда в непосредствена близост до себе си. Земното магнитно поле ни предпазва от космическите лъчи и слънчевия вятър и създава радиационните пояси на Ван Алън. Магнитосферата на Юпитер е най-голямата структура в Слънчевата система. Сатурн също има впечатляващо магнитно поле, което според най-новите изследвания е доста асиметрично.
Магнитосферата на планетата с пръстените се простира на разстояние, равно на десет нейни диаметъра. При Земята магнитното поле се оформя от геодинамото във вътрешността ѝ и от слънчевия вятър. Погледнато откъм Слънцето, то има два симетрични „дяла“. При Сатурн обаче единият дял е много по-голям от другия, а полето е и по-силно наклонено от земното. Причините за това са две. Сатурн се върти много бързо около оста си — едно денонощие трае само 10,7 часа, което допринася за изместването на магнитосферата. Освен това плазмата в системата на Сатурн, особено тази, която идва от Енцелад, допълнително засилва асиметрията.
Според Ян Сю, изследовател в Южния университет за наука и технологии в Китай и водещ автор на изследването, резултатите могат да дадат полезни насоки и за бъдещото проучване на космическата среда около Юпитер и Сатурн. По време на мисията Cassini беше установено, че от южния полюс на Енцелад изригват гейзери, чийто материал образува много широк, но слабо забележим пръстен. Изхвърлените водни молекули могат да се йонизират, а наскоро стана ясно, че това поражда вълни в магнитосферата. Вече знаем, че въздействието е още по-значително.
„В областта на полюсите слънчевият вятър може да прониква директно в магнитосферата. Определянето на местоположението на магнитните полюси на Сатурн може да ни помогне да разберем по-добре и да картографираме цялата магнитна система“, казва съавторът на изследването Андрю Коутс от Лабораторията за космически науки „Мълард“ към UCL. Изследването предоставя и ключово доказателство в подкрепа на отдавнашна теория: бързото въртене на огромни планети като Сатурн и активните им спътници могат да изместят слънчевия вятър като водеща сила при оформянето на магнитосферата. Това показва, че магнитните полета на Сатурн и другите планети гиганти вероятно се различават съществено от земното, добавя ученият.
Енцелад също играе ключова роля в тази среда: той изхвърля огромни количества водна пара, която се йонизира и изпълва магнитното поле с тежка плазма, увличана след това от въртенето на планетата. Мисията Cassini-Huygens е осъществена съвместно от NASA, Европейската космическа агенция (ESA) и Италианската космическа агенция. Откриването на течен океан под повърхността на спътника и на интересни химични процеси там подтикна ESA да планира нова мисия до ледения спътник, за да проучи дали на него може да има живот. Възможно най-подробното познаване на магнитната среда е особено важно и за тези планове.































