Защо галактиките се въртят? Този въпрос занимава астрономите от около 100 години, откакто става ясно, че мъглявите спираловидни петна по нощното небе всъщност са спирални галактики, съществуващи отделно от Млечния път. Сега учените най-сетне откриха убедителни доказателства за един от механизмите, задвижили галактиките: гравитационните взаимодействия, породили въртене, които водят началото си от времето, когато Вселената е била съвсем млада.

Поне част от въртенето на галактиките се дължи на гравитационното въздействие, което струпванията от газ и тъмна материя са оказвали върху съседните струпвания преди повече от 13,6 милиарда години, още преди образуването на първите галактики, съобщава изследователският екип в списание Nature Astronomy. Изясняването на връзката между днешните въртящи се галактики и това древно завихряне може да помогне на учените да разберат какво точно се е случвало през онази далечна епоха. Изследователите убедително са установили запазени следи от първичното въртене, казва Pablo López, астроном от Националния университет в Кордоба, който не е участвал в изследването.

В съвсем ранната Вселена загадъчната субстанция, известна като тъмна материя, започнала да се събира в големи струпвания, наречени халота. Гравитационното им привличане притегляло газа и така поставило началото на образуването на галактиките. От десетилетия теоретиците се опитват да обяснят как този процес е могъл да придаде въртене на зараждащите се галактики. Според идея от 1969 г. причината е, че все още формиращите се халота се привличали взаимно чрез гравитацията. Ако едно хало имало издължена форма или впоследствие се издължило, краят му, разположен по-близо до масивния съсед, изпитвал по-силно привличане от отдалечения край. Това неравномерно привличане, наречено приливна сила, можело да създаде въртящ момент и да завърти издълженото хало.

Отваряне на галерията

Привържениците на т.нар. теория за приливния въртящ момент предполагали, че щом едно хало започне да се върти, образувалите се от него галактики също ще се въртят и това въртене може да се е запазило до наши дни. Други твърдят, че хаотичният процес на растеж и развитие на галактиките, включващ огромен брой сблъсъци и сливания помежду им, вече е заличил всички следи от първичното въртене. Според López днес има консенсус, че и двете позиции са отчасти верни: по-голямата част от въртенето се дължи на сливанията, но малка част се е запазила от ранните епохи.

За да проверят дали това е така, Ming-Jie Sheng от университета в Сямън и колегите му се опитали да изчислят какво въртене може да е възникнало в древните халота в нашата част на Вселената. Те използвали триизмерна карта на близката Вселена, създадена в рамките на Sloan Digital Sky Survey (SDSS), и симулирали разпределението на протохалотата в ранната Вселена, което би довело до наблюдаваното днес разположение на галактиките. Това разпределение обаче не разкрива нищо за формата и ориентацията на протохалотата. Затова изследователите решили проблема, като използвали самите приливни сили като заместител на информацията за формата им.

„В предишните си симулации показахме, че това приближение възпроизвежда изключително добре посоката на въртене, затова бяхме уверени, че можем да го приложим към наблюденията“, казва Hao-Ran Yu, член на екипа. Eduard Salvador Solé, специалист по наблюдателна космология от Барселонския университет, е съгласен: „Това емпирично приближение не представлява принципен проблем и направените изводи по всяка вероятност са правилни.“

Отваряне на галерията

След като симулирал посоките и скоростите на първичното въртене в различни части на нощното небе, екипът проверил дали галактиките в близката Вселена все още следват този модел. За целта учените използвали данни от друго изследване в рамките на SDSS, което измерва отместванията на дължините на вълните на светлината, излъчвана от звездите и газа в галактиките. Тези отмествания показват с каква скорост те се приближават към нас или се отдалечават от нас. Това позволило на изследователите да оценят скоростите на въртене на повече от 1.600 галактики. Голямата извадка била от решаващо значение, казва Yu, тъй като при отделните галактики първичният сигнал е изключително слаб.

Моделът на въртене, наблюдаван от екипа в близката Вселена, съвпаднал много добре с прогнозата за първичното въртене — до такава степен, че е изключително малко вероятно това да е статистическа случайност. „Резултатите ни предоставят силни наблюдателни доказателства, че първичните приливни въртящи моменти са оставили измерима следа във въртенето на днешните галактики“, казва Yu. Изглежда обаче, че едва около 13 % от днешното въртене води началото си от ранната Вселена.

Ue-Li Pen от Университета в Торонто, който е участвал в изследването, се надява, че ако резултатът бъде потвърден, тази пряка връзка между въртенето на днешните галактики и разпределението на масата в ранната Вселена може да помогне на астрономите да определят и други трудно измерими космологични параметри, например масата на неутриното. „Оказа се, че неутриното също упражнява приливен въртящ момент върху материята, а големината му зависи от масата на неутриното“, казва Pen. „Надяваме се, че това ще предложи нови, сравнително преки методи за измерване на гравитационното въздействие на обекти, които иначе се откриват много трудно.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата