На нощната страна на далечна планета непрекъснато се образуват гъсти облаци. Когато обаче вятърът ги отнесе от прохладната нощна страна към осветената дневна страна, те бързо се разсейват. Астрономите успяха да установят този метеорологичен модел на планетата WASP-94 A b само чрез изследване на светлината от нейната звезда, достигаща до нас от разстояние 690 светлинни години. Резултатите показват как проследяването на различните фази от въртенето на планетата може да обогати познанията за атмосферите на чужди светове, твърдят изследователите, които представят откритията си в Science.

Обикновено изследователите могат да установят наличието на планети извън Слънчевата система само косвено — например като засекат преминаването на планета пред нейната звезда от гледна точка на Земята, при което тя закрива част от звездната светлина. Това е особено интересно, защото анализът на звездната светлина, преминала през атмосферата на планетата, позволява да се направят изводи за химичния ѝ състав, метеорологичните условия и дори за произхода ѝ. Но дори големите планети закриват едва около 1 % от светлината на звездата, а само много по-малка част от тази светлина преминава през планетната атмосфера. Това оставя едва доловими следи в спектъра на звездата на фона на много по-яркото ѝ излъчване.

Когато Сагник Мукерджи, астроном от Държавния университет на Аризона, и колегите му насочват космическия телескоп „Джеймс Уеб“ към звездата WASP-94 A, ги очаква изненада. „Видяхме поразителна асиметрия в данните“, казва Мукерджи. Телескопът разкрива малки разлики в спектъра на звездната светлина между началото, средата и края на преминаването на планетата пред звездата.

Отвори галерията

Измерванията показват, че при всяко преминаване частта от атмосферата, която първа застава пред звездата, е покрита с гъсти облаци. Те вероятно се състоят от капчици минерали, а не от вода, тъй като температурата на дневната страна на планетата е поне 1600 келвина. Към края на преминаването обаче задната част на атмосферата, която последна пресича звездния диск, е безоблачна. Взети заедно, тези наблюдения подсказват, че докато вятърът обикаля планетата, на нощната ѝ страна непрекъснато се образуват облаци, които преминават към дневната страна и там се разсейват.

Ако изследователите бяха пренебрегнали тази асиметрия, данните щяха да насочват по-скоро към наличието на мъгла на дневната страна, вместо към образуване на облаци на нощната страна. Това би означавало и съвсем различен химичен състав на атмосферата. Учените планират да продължат да изучават атмосферния състав, тъй като той може да даде представа и за това как и къде се е образувала дадена екзопланета, казва Мукерджи.

Авторите ясно и убедително показват, че разликите между дневната и нощната страна са решаващи за определянето на състава на атмосферите на планетите извън Слънчевата система, казва Оливие Деманжон, астроном от Института по астрофизика и космически науки в Португалия. Следите, свързани с образуването на планети, могат да бъдат особено интересни в случая на системата WASP-94 A, която самата обикаля около друга звезда — WASP-94 B. От гледна точка на собствената ни система това изглежда необичайно, но според сегашните ни познания повечето планети във Вселената са се образували и се движат по орбитите си в подобни двойни системи.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата