Когато Чарлз Дарвин посещава остров Възнесение през 1836 г., той е поразен от огромния брой зелени морски костенурки (Chelonia mydas), които гнездят по бреговете му. Всеки размножителен сезон тези смели животни напускат местата си за хранене край бразилското крайбрежие и изминават над 2000 километра през океана, за да снесат яйцата си на този малък, отдалечен остров. Как успяват да намерят пътя до толкова малко парче суша насред огромния Атлантически океан? Този въпрос Дарвин задава в свое писмо до списание Nature.

Оттогава учените са събрали убедителни доказателства, че костенурките усещат отделни характеристики на земното геомагнитно поле. Данни, събрани с нов вид проследяващо устройство, също подкрепят идеята, че тези животни използват магнитни карти, за да се ориентират при прекосяването на океана. Системата обаче далеч не е съвършена, съобщават изследователите в списание Science Advances. Затова мигриращите костенурки понякога трябва да преизчисляват маршрута си, след като се отклонят от правилния курс.

Резултатите се вписват много добре в досегашните ни познания за навигацията на костенурките, казва Кенет Ломан, морски биолог от Университета на Северна Каролина, който не е участвал в изследването. Неговият екип по-рано е установил чрез лабораторни експерименти, че костенурките усещат силата на геомагнитното поле и наклона му спрямо земната повърхност. Това им осигурява геомагнитна карта с „две координати“ на заобикалящата ги среда. По-неясно обаче е било доколко точно могат да използват тези координати в открития океан.

Отвори галерията

Греъм Хейс, морски еколог от университета „Дийкин“, посещава остров Възнесение още през 90-те години на миналия век. По време на престоя си той и Паоло Луски, който днес е биолог в Пизанския университет, оборудват зелени морски костенурки със сателитни проследяващи устройства. Хейс си спомня, че още в началото са осъзнали едно съществено ограничение: макар тези предаватели да проследяват точно пътя на костенурките през океана, данните невинаги показват накъде всъщност се опитват да стигнат животните.

Както вятърът може да отклони птиците от траекторията на полета им, така и океанските течения могат да изместят мигриращите костенурки от планирания маршрут. Следователно действителната траектория на животното зависи отчасти от посоката, в която то плува, тоест от курса му по компас, и отчасти от въздействието на околната вода. Според Ломан разграничаването на тези два фактора се е оказало сериозно технологично предизвикателство.

След години разработка Хейс, Луски и колегите им вече разполагат с проследяващо устройство, което записва едновременно и двата компонента. Компасният сензор на предавателя използва уред, наречен магнитометър, за да измерва накъде е обърната костенурката спрямо север. Той работи подобно на ръчен компас. Успоредно с това сателитен предавател изпраща към спътниковата система Argos информация за местоположението на животното и действителния му маршрут.

Истинското предимство на системата, отбелязва Хейс, е изключително бързото предаване на данни. То е от съществено значение за проследяването на животно, което прекарва по-голямата част от времето си под водата и изплува само за кратко, за да си поеме въздух, преди отново да се гмурне. Така за засичането му остава едва част от секундата. За новото изследване учените поставят предаватели на шест женски зелени морски костенурки в местата им за гнездене на архипелага Чагос в Индийския океан. Те закрепват устройствата с епоксидна смола, като внимават всяко от тях да е разположено в най-високата точка на корубата и да сочи право напред по средната линия на тялото на костенурката.

Отвори галерията

Изследователите проследяват костенурките по време на миграцията им на запад към местата за хранене край Сейшелските острови или към подводния риф Сая де Маля. Пътуването от над 1000 километра отнема средно 27,5 дни. По този дълъг маршрут костенурките често се движат продължително в една посока, дори когато това ги отклонява от правилния курс. След това постепенно се преориентират, като понякога им е необходим цял ден, за да поемат отново в правилната посока и да продължат пътя си.

Според Хейс тези корекции на курса в открития океан показват, че морските костенурки имат само приблизителна представа къде се намират и накъде се движат. Способността им да усещат магнитното поле на планетата не им позволява да определят местоположението си с точността на GPS. Затова следват обиколни маршрути, които в крайна сметка ги отвеждат до желаната цел.

Макар картите на костенурките да са приблизителни, по-точен вариант може и да не върши работа. Причината е, че промените в силата и наклона на магнитното поле стават осезаеми само на големи разстояния. Така една костенурка може да измине дълъг път, преди магнитното поле да се промени достатъчно, за да разбере тя, че вече не е там, където трябва да бъде, обяснява Нейтън Пътман, биолог от компанията за екологични изследвания LGL, който не е участвал в проучването. Освен това земното геомагнитно поле леко се изменя от година на година, отбелязва Хейс. Пътман очаква с интерес какви резултати ще даде бъдещото използване на новата технология за проследяване в райони с по-силни океански течения, както и при акули и други морски животни, за които е известно, че изминават големи разстояния.

Що се отнася до костенурките, приблизителната пространствена ориентация може да има еволюционно предимство, отбелязва Хейс. Докато някои животни нямат късмет, изгубват се и пропускат възможността да се размножат, други могат случайно да попаднат на непознати дотогава територии и да създадат нови места за гнездене. „Това не е съвършена навигационна система, но все пак работи доста добре“, казва изследователят.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата