Пристъпите са най-очевидният симптом на епилепсията, но не са единствената форма на необичайна мозъчна активност при хората с това заболяване. Кратки електрически разряди, наречени интериктални спайкове, могат да възникват стотици или хиляди пъти дневно, обикновено без засегнатият човек да ги забележи. Макар да не са толкова опасни, колкото пристъпите, те могат да предизвикат краткотрайно объркване и да допринесат за дългосрочни когнитивни проблеми дори при хора, чиито по-тежки пристъпи са под контрол.

В ново изследване, основано на изключително подробни записи на активността в човешкия мозък, учените установяват, че тези спайкове възникват като част от координирана поредица от събития, която следва устойчив и предвидим модел. В проучването, публикувано в Nature Neuroscience, се посочва също, че спайковете засягат част от невроните, участващи във възприемането на речта, като за кратко ги отклоняват от обичайните им задачи.

Новите резултати са значими, казва Дженифър Гелинас, невролог и изследовател на епилепсията в Калифорнийския университет, която не е участвала в проучването. Според нея изследването може да проправи пътя за ново поколение технологии за мозъчна стимулация, способни да предвиждат и предотвратяват спайковете, преди те да причинят вреда.

Отвори галерията

Спайковете, наречени така заради характерните остри пикове в ЕЕГ записите, някога са били смятани от лекарите за безвредни, но все повече данни показват обратното. През 2023 г. неврологът от Калифорнийския университет Джонатан Клийн и неговият екип съобщават, че хора с темпорална епилепсия не могат да си спомнят или да повторят дума, казана им по време на спайк — усещането им е, че съзнанието им е останало празно. В проучване от 2025 г. авторите вече стигат до заключението, че спайковете по време на сън са основната причина за проблемите с дългосрочната памет при хората с темпорална епилепсия.

Имплантируемите устройства за мозъчна стимулация, използвани за потискане на пристъпите, могат да откриват спайковете и да реагират на тях, но не могат да ги предвиждат. А при този вид лечение, наречено реагираща невростимулация със затворен контур, може да минат години, преди епилептичната активност да утихне. Някои противоепилептични лекарства също могат да намалят спайковете, но овладяването им не е толкова лесно, колкото звучи, казва Даниел Фабо, изследовател на епилепсията в Сегедския университет, който не е участвал в новото проучване. По думите му противоепилептичните лекарства се изпитват за ефекта им върху пристъпите, а не върху спайковете, и прекомерната им употреба може да повлияе на когнитивните функции.

За да разберат кои неврони участват в спайковете, Клийн, неврохирургът от UCSF Едуард Чанг, докторантът Александър Силва и други изследователи използват мозъчни сонди с форма на тънка лента, наречени Neuropixel. Всяко от тези устройства с дебелина на косъм може едновременно да проследява индивидуалната активност на повече от 100 неврона. Сондите са имплантирани в мозъчни области, за които е известно, че генерират пристъпи. Процедурата е извършена при четирима пациенти, на които малко по-късно е предстояла операция за отстраняване на част от мозъчната тъкан.

Отвори галерията

Данните от сондите показват координирана активност между три различни групи неврони при възникването на спайковете. Едната група повишава активността си около върха на спайка и непосредствено след него, а втората я повишава преди върха, след което я намалява. Третата група поддържа активността си както по време на спайка, така и след него. Клийн смята, че тази група вероятно се състои от инхибиторни неврони, които се опитват да потиснат спайка.

Каквато и да е ролята им във възникването и развитието на спайковете, изследователите установяват, че преобладаващата част от тези клетки обикновено участват в обработването и възприемането на езика. Възможно е да има и други причини за когнитивните нарушения, предизвикани от спайковете, казва Клийн, но този механизъм изглежда играе ключова роля: спайковете отклоняват от обичайната им работа или поемат контрола над същите неврони, които обикновено участват в когнитивните функции. Затова в съответния момент тези клетки са по-малко способни да обработват информация.

Същественото е, че новите данни позволяват да се открият характерни промени в моделите на разреждане на невроните до 1 секунда преди възникването на спайка. Това открива големи възможности за намеса чрез методи за невростимулация, които биха могли да спрат развитието на спайковете, преди те да повлияят на когнитивните функции, казват Гелинас и Клийн. Одобрените в момента технологии не могат да засичат активността на отделните неврони, която предвещава появата на спайк, нито да реагират на нея, добавя Клийн. Някои компании обаче вече разполагат с подходящи експериментални технологии, така че подобни решения се задават на хоризонта.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата