Какво се случва с органите след трансплантация? Според ново изследване — доста интересни неща: сърцата от млади донори стареят бързо в телата на по-възрастни реципиенти, докато по-възрастните сърца, присадени на млади хора, се подмладяват. Резултатите, публикувани в платформата за препринти bioRxiv, все още не са преминали научно рецензиране. Те обаче подсказват, че за трансплантации биха могли да се използват органи от по-възрастни донори, отколкото е обичайно сега.
По света се извършват все повече сърдечни трансплантации, включително на все по-възрастни хора, отчасти защото живеем по-дълго. В САЩ например през 2024 г. са извършени общо 4.636 сърдечни трансплантации — с 81,5 % повече спрямо 2013 г. Въпреки това всяка година стотици хора по света умират, докато чакат нов орган.
Това доведе до опити за трансплантиране на органи от прасета на хора, а на много места насоките бяха променени, за да се увеличи броят на човешките сърца, достъпни за трансплантация. Обикновено се препоръчват донори под 45 години, макар че се разглеждат и по-възрастни кандидати без признаци на значимо коронарно заболяване. Наскоро Джеси Поганик, изследовател на стареенето в Харвард, и колегите му проучиха как се променя биологичната възраст на донорските сърца — тоест степента на натрупаните в клетките увреждания — след трансплантация както при мишки, така и при хора.
Изследователите трансплантирали сърца от млади мишки (на 3 месеца), мишки на средна възраст (на 1 година) и стари мишки (на 1,5–1,67 години) на животни от всяка от трите възрастови групи. След операцията мишките живеели едновременно с присаденото и със собственото си сърце. Четири до шест месеца по-късно животните били евтаназирани и от тях били взети тъканни проби. Учените измерили нивата на метилиране на ДНК в около 320 хиляди генетични региона, търсейки промени, свързани с клетъчните увреждания при стареене. Накрая сравнили свързаните със стареенето нива на метилиране в присадените сърца със стойностите в собствените сърца на животните.
Анализът показал, че биологичната възраст на донорските сърца се променя, доближавайки се до тази на реципиента: по-младите сърца, присадени на по-възрастни животни, стареели по-бързо, докато старите сърца се подмладявали в по-млади реципиенти. Това съответства на предишно изследване, при което два живи организма били свързани хирургично, така че да споделят обща кръвоносна система — процедура, известна като парабиоза. Установено било, че кръвта на младите мишки удължава живота на по-възрастните животни, с които са свързани, и подобрява паметта и способността им за учене. Кръвта на по-възрастните мишки обаче може да увеличи биологичната възраст на младите.
След това Поганик и колегите му прегледали предишни сърдечни трансплантации в бостънската болница Brigham and Women’s, търсейки случаи с налични биопсични проби за изследване на метилирането на ДНК. Те проучили 11 трансплантации със значителна възрастова разлика между донора и реципиента: от 8 до 24 години при присаждане на по-възрастни сърца на по-млади хора и от 38 до 50 години при присаждане на по-млади сърца на по-възрастни хора.
„Забележителното е, че наблюдавахме точно същите ефекти като при мишките“, казва Поганик. Присадените сърца придобили биологичната възраст на новите си приемни организми. Изследователите прегледали и електронните здравни досиета на няколкостотин пациенти със сърдечна трансплантация, за да установят колко добре функционират сърцата една година след операцията и каква е връзката между тези показатели и биологичната възраст.
Те установили, че показатели като сърдечната честота, дебелината на задната стена на сърцето и поносимостта към физическо натоварване съответстват по-скоро на възрастта на реципиента, отколкото на тази на донора. „Някои, но не всички функционални показатели подкрепиха предположението, че тези по-възрастни сърца функционират в по-млади хора така, сякаш са биологично по-млади, и обратното“, казва Поганик. „Някои промени обаче вероятно са просто необратими.“
Не били наблюдавани промени във функционирането на други органи вследствие на сърдечната трансплантация. Изследването трябва да бъде повторено с по-големи групи пациенти и в рамките на различни трансплантационни програми. Резултатите обаче подсказват, че включването на по-възрастни донори би могло да разшири кръга от органи, подходящи за трансплантация, казва Поганик. Според Ейми Фидлър, кардиохирург в Университета в Сан Франциско, досега мнозина са се въздържали да присаждат сърца от по-възрастни донори на по-млади реципиенти заради опасения колко дълго ще функционират органите. Това обаче може да се промени в близко бъдеще.































