Октоподите са сред най-странните същества на Земята — чак до молекулярно ниво. Ново изследване установява, че октоподите от определена еволюционна линия притежават мутация, която не се среща при други организми и позволява на клетките им да произвеждат белтъци с изключителна точност. В резултат белтъците им са по-малко склонни да образуват токсични струпвания.

Изглежда, че това еволюционно нововъведение се е появило приблизително по времето, когато октоподите са започнали бързо да развиват големи нервни системи и нови, сложни форми на поведение, за които е необходим голям мозък. Засега обаче няма преки доказателства, че тези промени са свързани. Резултатите на изследователите са публикувани в сървъра за предпечатни публикации bioRxiv и предстои да излязат и в списание Current Biology.

Всички живи организми — от хората до бактериите — произвеждат белтъци по един и същ основен механизъм. Клетките използват информацията, кодирана в ДНК, за да препишат указанията за изграждане на белтъци във вериги информационна РНК (иРНК). След това те достигат до рибозомите — клетъчните фабрики за белтъци. Рибозомите изграждат белтъци от аминокиселини според кода в иРНК, а самите те също са съставени от белтъци и РНК. Освен това последователностите на рибозомната РНК (рРНК), които образуват триизмерните структури, подпомагащи изграждането на белтъци, съдържат участъци, за които е доказано, че са еднакви при всички известни видове. Последователностите на рРНК са толкова предвидими, че много изследователи ги използват като контрола, за да проверят дали експериментите с РНК протичат правилно.

Отвори галерията

Точно това правели и изследователи от Харвард, когато в рамките на друг експеримент изследвали РНК от вида Octopus bimaculoides в агарозен гел и открили неочаквана празнина между фрагментите на рРНК. Рибозомната РНК обикновено образува голямо, ясно видимо струпване в такива гелове, но учените видели отделни ивици. „Помислихме си, че не сме извлекли РНК правилно“, казва молекулярният биолог от Харвард Nicholas Bellono. Постдокторантът му Rishav Mitra проследил явлението до промяна в гена, кодиращ рРНК. Заради нея веригата се разкъсва на два фрагмента, но те продължават да работят заедно и рибозомата запазва способността си да произвежда белтъци.

Разкъсването настъпва точно в ключова точка от ядрото на рибозомата, където рРНК съпоставя правилната аминокиселина със съответната генетична инструкция. За да установят ролята на това разкъсване, изследователите въвели свързаната с него мутация в бактерии Escherichia coli. Неочаквано промяната направила рибозомите на E. coli изключително прецизни. При включването на аминокиселини в белтъците те допускали приблизително 50 % по-малко грешки от естествените рибозоми на бактериите. Изследователите установили, че рибозомите на октоподите с това разкъсване извършват транслацията значително по-бавно. Според наблюденията им тази високоточна система за транслация намалява вероятността да се образуват дефектни белтъци, които могат да се струпват и да причиняват проблеми в организма.

Изследователите открили също, че разкъсването на рРНК помага на рибозомите на октоподите да обработват точно последователностите на иРНК, редактирани преди транслацията. Известно е, че главоногите редактират своята иРНК много по-често и в по-голяма степен от другите организми. Това редактиране може да придаде нови функции на получения белтък — например способността да работи добре и в студена вода — но същевременно увеличава вероятността той да се нагъне неправилно. Рибозомите на бозайниците са склонни да „засядат“ при обработката на редактирана иРНК, докато специалните рибозоми на октоподите с лекота я превръщат в безупречни белтъци.

Отвори галерията

Изследователите открили доказателства за разкъсването на рРНК при 15 плитководни вида октоподи, но при нито един от изследваните 12 дълбоководни вида. Това подсказва, че вариантът вероятно се е появил за първи път преди около 100 милиона години, точно когато октоподите са се разделили на две еволюционни линии със силно различаващ се начин на живот. Октоподите, преместили се в по-плитки води — среда с повече предизвикателства, хищници и конкуренция — трябвало да се научат да ловуват, да използват инструменти и да избягват хищниците. Докато се приспособявали към тези нови предизвикателства, мозъците им бързо нараствали. Способността да избягват образуването на токсични белтъчни агрегати може да е помогнала на нервните им клетки да оцеляват по-дълго и да функционират по-добре.

Според изследователите механизмите за повишаване на точността при производството на белтъци могат да бъдат полезни и в биоинженерството. Макар все повече компании да се занимават с редактиране на РНК за терапевтични цели, засега малцина проучват възможността за промени в рибозомите. Новите резултати показват, че с малки изменения системата може да бъде фино настроена, за да работи още по-точно.

Откритието показва колко ценно е да се изследват и организми извън обичайно използваните в лабораториите, като мишки или мухи, добавя Clifton Ragsdale, биолог от Чикагския университет, който изучава главоноги. „Когато се натъкваме на странни или необичайни неща, те водят до още потенциално интересни въпроси — не само за еволюцията, но и за функционирането на клетките“, казва той.

Сега изследователите планират да проучат по-задълбочено дали ензим или друг механизъм е отговорен за разкъсването на структурата на рРНК. Те искат да установят и дали въвеждането на това разкъсване при различни видове може да промени поведението им или да им осигури еволюционно предимство по друг начин. Според Bellono октоподът е отличен пример за животно, което развива нови свойства, но по начин, различен от традиционните ни представи.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата