Октоподите са сред най-странните същества на Земята — чак до молекулярно ниво. Ново изследване установява, че октоподите от определена еволюционна линия притежават мутация, която не се среща при други организми и позволява на клетките им да произвеждат белтъци с изключителна точност. В резултат белтъците им са по-малко склонни да образуват токсични струпвания.
Изглежда, че това еволюционно нововъведение се е появило приблизително по времето, когато октоподите са започнали бързо да развиват големи нервни системи и нови, сложни форми на поведение, за които е необходим голям мозък. Засега обаче няма преки доказателства, че тези промени са свързани. Резултатите на изследователите са публикувани в сървъра за предпечатни публикации bioRxiv и предстои да излязат и в списание Current Biology.
Всички живи организми — от хората до бактериите — произвеждат белтъци по един и същ основен механизъм. Клетките използват информацията, кодирана в ДНК, за да препишат указанията за изграждане на белтъци във вериги информационна РНК (иРНК). След това те достигат до рибозомите — клетъчните фабрики за белтъци. Рибозомите изграждат белтъци от аминокиселини според кода в иРНК, а самите те също са съставени от белтъци и РНК. Освен това последователностите на рибозомната РНК (рРНК), които образуват триизмерните структури, подпомагащи изграждането на белтъци, съдържат участъци, за които е доказано, че са еднакви при всички известни видове. Последователностите на рРНК са толкова предвидими, че много изследователи ги използват като контрола, за да проверят дали експериментите с РНК протичат правилно.
Точно това правели и изследователи от Харвард, когато в рамките на друг експеримент изследвали РНК от вида Octopus bimaculoides в агарозен гел и открили неочаквана празнина между фрагментите на рРНК. Рибозомната РНК обикновено образува голямо, ясно видимо струпване в такива гелове, но учените видели отделни ивици. „Помислихме си, че не сме извлекли РНК правилно“, казва молекулярният биолог от Харвард Nicholas Bellono. Постдокторантът му Rishav Mitra проследил явлението до промяна в гена, кодиращ рРНК. Заради нея веригата се разкъсва на два фрагмента, но те продължават да работят заедно и рибозомата запазва способността си да произвежда белтъци.
Разкъсването настъпва точно в ключова точка от ядрото на рибозомата, където рРНК съпоставя правилната аминокиселина със съответната генетична инструкция. За да установят ролята на това разкъсване, изследователите въвели свързаната с него мутация в бактерии Escherichia coli. Неочаквано промяната направила рибозомите на E. coli изключително прецизни. При включването на аминокиселини в белтъците те допускали приблизително 50 % по-малко грешки от естествените рибозоми на бактериите. Изследователите установили, че рибозомите на октоподите с това разкъсване извършват транслацията значително по-бавно. Според наблюденията им тази високоточна система за транслация намалява вероятността да се образуват дефектни белтъци, които могат да се струпват и да причиняват проблеми в организма.
Изследователите открили също, че разкъсването на рРНК помага на рибозомите на октоподите да обработват точно последователностите на иРНК, редактирани преди транслацията. Известно е, че главоногите редактират своята иРНК много по-често и в по-голяма степен от другите организми. Това редактиране може да придаде нови функции на получения белтък — например способността да работи добре и в студена вода — но същевременно увеличава вероятността той да се нагъне неправилно. Рибозомите на бозайниците са склонни да „засядат“ при обработката на редактирана иРНК, докато специалните рибозоми на октоподите с лекота я превръщат в безупречни белтъци.
Изследователите открили доказателства за разкъсването на рРНК при 15 плитководни вида октоподи, но при нито един от изследваните 12 дълбоководни вида. Това подсказва, че вариантът вероятно се е появил за първи път преди около 100 милиона години, точно когато октоподите са се разделили на две еволюционни линии със силно различаващ се начин на живот. Октоподите, преместили се в по-плитки води — среда с повече предизвикателства, хищници и конкуренция — трябвало да се научат да ловуват, да използват инструменти и да избягват хищниците. Докато се приспособявали към тези нови предизвикателства, мозъците им бързо нараствали. Способността да избягват образуването на токсични белтъчни агрегати може да е помогнала на нервните им клетки да оцеляват по-дълго и да функционират по-добре.
Според изследователите механизмите за повишаване на точността при производството на белтъци могат да бъдат полезни и в биоинженерството. Макар все повече компании да се занимават с редактиране на РНК за терапевтични цели, засега малцина проучват възможността за промени в рибозомите. Новите резултати показват, че с малки изменения системата може да бъде фино настроена, за да работи още по-точно.
Откритието показва колко ценно е да се изследват и организми извън обичайно използваните в лабораториите, като мишки или мухи, добавя Clifton Ragsdale, биолог от Чикагския университет, който изучава главоноги. „Когато се натъкваме на странни или необичайни неща, те водят до още потенциално интересни въпроси — не само за еволюцията, но и за функционирането на клетките“, казва той.
Сега изследователите планират да проучат по-задълбочено дали ензим или друг механизъм е отговорен за разкъсването на структурата на рРНК. Те искат да установят и дали въвеждането на това разкъсване при различни видове може да промени поведението им или да им осигури еволюционно предимство по друг начин. Според Bellono октоподът е отличен пример за животно, което развива нови свойства, но по начин, различен от традиционните ни представи.































