Откъде мозъкът знае кога да се събуди? Изследователи идентифицираха химичен сигнал, който действа като таймер в мозъка на мишките: отчита продължителността на отделните периоди на сън и броя на прекъсванията им и предсказва вероятността животното да се събуди във всеки даден момент.

Този сигнал може да предложи нов начин за измерване на недостига на сън, тоест на натрупаната загуба на сън. Подобен биомаркер един ден би могъл да доведе до разработването на методи за проверка дали човек страда от недоспиване, казва Кетема Пол, невроучен от Калифорнийския университет, който не е участвал в новото изследване.

„Засега няма еквивалент на теста за трезвеност, който да показва дали сме се наспали“, казва Пол. Той добавя, че подобно изследване би било полезно, за да се гарантира, че хората, извършващи високорискови дейности — например шофьорите на камиони или служителите в болничните спешни отделения — остават бдителни. А недостигът на сън може да има сериозни последици.

Отваряне на галерията

Досегашните изследвания на съня са се съсредоточавали главно върху мозъчните вериги, които събуждат човека за секунди, или върху това как се натрупва недостиг на сън след дни на лош сън. Междинният времеви мащаб обаче — как мозъкът отчита минутите или часовете, прекарани в един непрекъснат период на сън — досега оставаше загадка.

За да проучат този въпрос, Яо Чън, невроучен от Вашингтонския университет, и колегите ѝ потърсили молекулярни сигнали, които се променят постепенно в рамките на един период на сън. Изследователите използвали специален флуоресцентен сензор в мозъка на мишки, за да наблюдават в реално време действието на протеин киназа А (PKA). Този ензим се среща и при хората и по-рано вече е бил свързван с бодърстването. Той добавя химични „маркери“ към белтъците по повърхността на мозъчните клетки.

Учените установили, че наличието на тези маркери следва характерен и предвидим ритъм: когато мишките били будни, степента на маркиране на белтъците оставала висока и постоянна. Щом обаче заспивали, тя започвала да намалява бавно и непрекъснато през целия период на сън. Всеки път, когато мишките преживявали микросъбуждане, тоест кратко прекъсване на съня, сигналът, свързан с PKA, рязко се повишавал, а след това отново спадал.

Това означава, че маркирането отчита едновременно общата продължителност на съня и честотата на прекъсванията му, казва Чън. Тъй като сигналът на PKA отразява тези неспокойни моменти, според изследователите проследяването му позволява по-точно да се предскаже променящата се от миг на миг вероятност мишката да се събуди, отколкото само измерването на времето, през което е спала.

Отваряне на галерията

Сигналът не действа като будилник, който определя точния момент на събуждане, казва Чън. Вместо това той отразява нарастващата физиологична готовност за събуждане, добавя тя. Когато изследователите умишлено държали мишките будни дълго време, а след това ги оставяли да спят, сигналът на PKA достигал още по-ниски нива, отколкото при нормален сън. Тези резултати подсказват, че ензимният сигнал не изпълнява просто ролята на часовник, а отчита каква част от натрупаната потребност от сън е била удовлетворена, казва Чън.

Според Анита Люти, невролог, специализиран в изследването на съня в Лозанския университет, дълго време изследванията в тази област са били насочени предимно към анализа на разпръснати електрически сигнали — например регистрираните чрез електроенцефалограма (ЕЕГ) — с цел да се разбере активността на човешкия мозък по време на сън. Всяко изследване, което хвърля светлина върху случващото се на молекулярно ниво по време на сън, е важно, казва тя.

Люти обаче не е убедена, че сигналът на PKA действително отразява степента на потребност от сън. Според нея тази потребност се натрупва и намалява бавно в продължение на дни, а не в кратките рамки на отделните периоди на сън. По нейно мнение степента на маркиране не показва недостига на сън, а по-скоро колко будни са животните или предсказва прехода към REM сън — сън с бързи движения на очите, по време на който се появяват повечето сънища. Както отбелязва изследователката, други физиологични показатели, като сърдечната честота, също намаляват постепенно по сходен начин и сигнализират, че REM сънят скоро ще започне.

Чън и колегите ѝ планират допълнителни експерименти, при които ще регулират активността на PKA в реално време, за да проверят дали степента на маркиране допринася пряко за намаляването на недостига на сън.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата