Изглежда, че мозъкът на хората с депресия е по-слабо способен да образува нови нервни клетки в сравнение с мозъка на хората без това заболяване. До този извод стигат авторите на изследване, което представя най-всеобхватната досега карта на клетъчните типове в хипокампа на възрастния човек. Тази мозъчна област участва в ученето, паметта и емоциите.
От повече от 20 години някои изследователи подозират, че неврогенезата — процесът на образуване на нови нервни клетки — може да е нарушена в мозъка на хората с депресия. „Вълнуващо е, че това е първото изследване, което показва точно, с разделителна способност на клетъчно ниво, на кой етап от процеса възникват нарушенията и какви молекулярни механизми участват в тях“, казва Амелия Айш, невролог от Пенсилванския университет, която не е участвала в изследването.
Проучването с резултатите, публикувано през седмицата от 17 до 23 август в списание Nature Medicine, не доказва, че нарушената неврогенеза допринася за развитието на депресия. Изследователите подчертават, че депресията засяга множество мозъчни области, а не само хипокампа. Въпреки това откритията могат да насочат към нови терапевтични мишени. „Открихме няколко пътя, които участват в патогенезата и потенциално могат да бъдат повлияни с лекарства“, казва Маура Болдрини Дюпон, невролог от Колумбийския университет и съавтор на проучването.
Изследването предоставя и допълнителни доказателства в подкрепа на предположението, че човешкият мозък продължава да образува нови нервни клетки и в зряла възраст. Съществуването на неврогенеза при възрастните отдавна е предмет на спорове, тъй като някои изследвания не успяват да я установят. Новото проучване отива още една стъпка по-далеч: то подсказва, че тези новообразувани нервни клетки не само съществуват, но и изпълняват определена функция, казва Герд Кемперман, невролог от Германския център за невродегенеративни заболявания в Дрезден.
Авторите са взели мозъчна тъкан от 30 души малко след смъртта им. От донорите 11 са имали голямо депресивно разстройство (MDD), известно и като клинична депресия, а 19 не са имали психични проблеми и са послужили като контролна група. Изследователите са секвенирали РНК от ядрата на близо 500.000 клетки от хипокампа на тези хора. Едноклетъчното РНК секвениране е дало моментна картина на генната активност във всяка клетка. Специалистите знаят кои гени са свързани с различните етапи от развитието на нервните клетки, затова генната активност служи като молекулярен показател за зрелостта на клетките.
След това изследователите са използвали тази информация, за да проследят вероятния ход на неврогенезата. Процесът започва с неврални стволови клетки — клетки, от които могат да се образуват нервни клетки. Те се превръщат в междинни неврални прогениторни клетки, след това се развиват в предшественици на невроните, наречени невробласти, и накрая стават незрели нервни клетки.
В сравнение с контролната група мозъкът на хората с MDD е съдържал по-голям дял неврални стволови клетки и по-малък дял невробласти. Това подсказва, че преходът от един етап към следващия е бил нарушен. „Изглеждаше, че процесът е блокирал“, казва Дюпон. Изследването обаче не е установило по-нисък дял на незрелите нервни клетки при хората с MDD спрямо контролната група, какъвто би се очаквал, ако неврогенезата е спряла, отбелязва Евгения Салта, невролог от Нидерландския институт по невронауки. „Затова може да е още по-интересно да проучим по-подробно как и кога се нарушава неврогенезата с напредването на заболяването“, казва тя.
Експерименти с животни вече са показали възможна връзка между неврогенезата и поведение, наподобяващо депресия. По думите на Дюпон например потискането на неврогенезата при мишки може да влоши реакцията им към стрес и да повлияе на ученето и паметта. Тя добавя, че при хората паметта също има роля в депресията. При хората с депресия се променя разграничаването на модели, тоест способността да различават отделни сигнали и спомени. Така те са склонни да се съсредоточават върху негативните спомени, обяснява изследователката.
Данните от изследването не дават отговор дали при хората нарушената неврогенеза причинява депресия, дали е обратното, или и двете имат обща причина. „Този въпрос все още остава отворен“, казва Кемперман.
Освен резултатите, свързани с депресията, специалистите в областта оценяват високо и огромния обем и дълбочината на събраните данни. Наред с едноклетъчното секвениране изследователите са използвали редица други техники за характеризиране на клетките в човешкия хипокамп. Сред тях са пространствената транскриптомика, която картографира къде в мозъчната тъкан са активни различните гени, и протеомиката, която измерва наличните в тъканта белтъци.































