Съществува един вид находки, свързани с динозаврите, които са оставали дълго време в телата им, без всъщност да са част от тях. Това са стомашните камъни, наричани още гастролити, открити при най-различни динозаври. По-рано специалистите смятаха, че наличието на гастролити при даден вид е силен признак, че той е бил растителнояден или е разчитал на смилането на храната в стомаха като част от храносмилането си.

Ново изследване обаче показва, че нещата са по-сложни. Всъщност тези изтъркани камъни могат да разкрият много сведения, които иначе може би не бихме открили във фосилните останки. „Гастролитите не бива да се разглеждат просто като доказателство, че даден динозавър е бил растителнояден или е имал мускулест стомах“, казва Рюджи Такасаки, изследовател от Научния университет в Окаяма и автор на новото проучване по темата. „Формата им може да подскаже и колко активно е протичала механичната обработка на храната в стомаха.“

Птиците могат да поглъщат храната си цяла, без това да предизвиква сериозни храносмилателни смущения, защото смилат храната в стомаха си. Това обаче не е била единствената храносмилателна стратегия, с която са разполагали динозаврите. При някои от тях, например завроподите, храната е ферментирала в червата. Така в храносмилателната им система се е образувала своеобразна пещ. Тя може да е отделяла толкова много топлина, че според някои специалисти именно това е една от причините за появата на дългите им шии — така мозъкът е оставал далеч от източника на топлина. Имало е и динозаври, които са дъвчели и са раздробявали храната приблизително като нас, тоест първо със зъбите си.

Отваряне на галерията

Знаем, че тези стратегии са съществували, но невинаги е било лесно да се установи кой вид коя е използвал. Причината е, че меките тъкани — стомахът и червата, по които бихме могли да разберем как е била обработвана храната — обикновено не се запазват във фосилните останки. При липсата на меки тъкани гастролитите са един от видовете находки, които дават сведения за храносмилането. Тези камъни са достатъчно устойчиви, за да се запазят милиони години, но изглежда досега истинската им стойност е била пренебрегвана.

Новото изследване поставя под въпрос опростените досегашни хипотези. Вместо да се съсредоточат единствено върху наличието на стомашни камъни, авторите анализират и формата им. За целта първо са проучили 104 съвременни животни от 46 вида птици и крокодили.

При всяко животно изследователите са разгледали формата на гастролитите, стомашната мускулатура и начина на хранене и са установили тясна връзка между трите фактора. След това с помощта на тези данни са разработили модел, който може да се прилага и към гастролитите на динозаврите.

Отваряне на галерията

Резултатите показват, че заоблените камъни свидетелстват за по-интензивно смилане в червата благодарение на силната стомашна мускулатура. Тези динозаври са се хранели подобно на съвременните птици и са разчитали до голяма степен на стомаха за раздробяването на храната. По-острите и ръбести камъни, от друга страна, показват, че в червата не е протичало съществено смилане. Такива са открити при завроподите, което съответства на представата, че те са разчитали повече на микробната ферментация.

Донякъде изненадващи се оказват резултатите при тероподите. Това са двукраките динозаври, към които спадат Tyrannosaurus rex, Velociraptor и съвременните птици. Често свързваме тази група с хищниците, затова е било малко неочаквано да се открият свидетелства за заоблени гастролити още преди появата на същинските птици. Това обаче може да помогне да се обясни защо тероподите са преминали от животни със зъби към същества с човки.

Мускулестият стомах може да е бил „предадаптация“, позволила намаляването на броя на зъбите при редица строго растителноядни групи, включително съвременните птици, казва Такасаки. Изследването показва също, че храносмилателните стратегии на динозаврите са били много по-разнообразни, отколкото сме смятали досега.

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата