Огромен — и то буквално — успех постига техниката, която увеличава клетките до гигантски размери, за да разкрие и най-дребните им детайли. Учените използват полимер, подобен на суперабсорбиращите материали в пелените, за да увеличат обема на биологичните проби един милиард пъти — по 1000 пъти във всяко измерение. С подобно „напомпване“ една клетка би могла да достигне размерите на миши мозък, а проба с големината на дребна монета — тези на олимпийски плувен басейн.

С помощта на тази техника учените могат да картографират разположението на аминокиселините — градивните единици на белтъците — в белтъчните молекули и в малките молекули, наречени пептиди, като използват обикновени светлинни микроскопи. Методът е описан в предпечатна публикация, качена в bioRxiv в началото на юни. Досега толкова детайлното наблюдение на молекули обикновено изискваше скъпи и сложни техники като криоелектронна микроскопия (cryo-EM) и рентгенова кристалография.

„Това е демократизация на структурната биология“

— казва съавторът на изследването Силвио Рицоли, невроучен и специалист по образни методи в Университетския медицински център в Гьотинген (UMG). „Това наистина позволява да се опише белтъкът на най-фундаментално ниво“, добавя друга съавторка, Хелена Ху, биоинженер в Масачузетския технологичен институт (MIT).

Отваряне на галерията

Експанзионна микроскопия

Законите на физиката ограничават оптичната разделителна способност на светлинните микроскопи: обекти, отдалечени на по-малко от около 200 нанометра един от друг, не могат да бъдат разграничени. Методите за светлинна микроскопия със „свръхвисока разделителна способност“, които обикновено разчитат на оптични похвати и скъпо оборудване, свалиха тази граница под 10 nm.

През 2015 г. невроинженерът от MIT и съавтор на изследването Едуард Бойдън и негови колеги разработват алтернативен метод за постигане на изключително висока разделителна способност с обикновени флуоресцентни светлинни микроскопи. Изследователите използват набъбващ хидрогел, за да увеличат размерите на тъканните проби около четири пъти във всяка посока. Така клетъчните компоненти се отдалечават един от друг, което подобрява разделителната способност.

Оттогава учените непрекъснато усъвършенстват метода на Бойдън, наречен „експанзионна микроскопия“, като раздуват пробите до все по-голям обем. Доскоро обаче практически достижимото увеличение на размерите изглеждаше ограничено до около 20 пъти. За да преминат тази граница, изследователите разработват нова рецептура за хидрогел, с която разширяват пробите още повече. Те прилагат и разновидност на експанзионната микроскопия, наречена ONE микроскопия, за да картографират белтъчни структури със светлинен микроскоп.

Пречистените белтъци са прикрепени към хидрогела, а след това са разградени с ензими или топлина, което позволява разширяването им със запазване на пространствената структура.

Гигантски белтъци

При постигнатото по този начин 1000-кратно разширяване учените маркират няколко от деветте аминокиселини, изграждащи пептида mCLING. След това заснемат взаимното разположение на градивните му единици с флуоресцентен микроскоп. Измерванията съответстват на структурите на mCLING, получени чрез компютърни симулации.

Методът разкрива и структурата на белтък, наречен нанотяло — миниатюрна разновидност на антитяло — както и разположението на отделни негови аминокиселини. Освен това изследователите използват техниката, за да картографират вече известната структура на зеления флуоресцентен белтък (GFP), който е един от основните инструменти в биотехнологиите за маркиране на други белтъци.

Отваряне на галерията

Според оценката на изследователите техният модел на GFP, реконструиран от хиляди моментни снимки, достига разделителна способност от около 1,2 nm, или 12 ангстрьома. Това отстъпва на достъпната в публичните хранилища структура на GFP, определена чрез рентгенова кристалография с разделителна способност от 1,9 ангстрьома, както и на нивото на детайлност, което специалистите редовно постигат с криоелектронна микроскопия.

Али Шаиб, специалист по наноскопия в UMG и съавтор на изследването, обаче обяснява, че благодарение на методологични подобрения в още непубликуван експеримент е постигната разделителна способност под 10 ангстрьома при пречистени белтъци. Рицоли отбелязва, че изследователите вече могат да определят с разделителна способност от около 10 ангстрьома и формата на белтъци, които все още се намират вътре в клетките.

„Стремим се с достъпни оптични микроскопи да създаваме изображения, подобни на получаваните с криоелектронни микроскопи“

— казва Шаиб.

Рицоли същевременно подчертава, че техники като микроскопията с 1000-кратно разширяване трябва да се оценяват според биологичната информация, която могат да разкрият. „Не мисля, че всичко опира до разделителната способност. Важното е какво може да се види с нея.“

По-евтина микроскопия?

По-ранните методи за светлинна микроскопия със свръхвисока разделителна способност също са достигали разделителна способност на ниво ангстрьоми, казва Лотар Шермелех, специалист по образни методи в Оксфордския университет. Структурната информация, която те предоставят, обаче е ограничена. „Това изследване променя всичко. Да се наблюдава GFP по този начин е просто фантастично“, казва специалистът.

Кирти Пракаш, специалист по изчислителна биология в Университета „Ръскин“, обаче се съмнява дали пробите, увеличени 1000 пъти във всяко измерение, действително запазват първоначалните си характеристики. Според него структурните детайли, представени в изследването, трябва да бъдат потвърдени и с други методи. „Това е много впечатляващ и вълнуващ резултат. Но лично аз смятам, че не са разкрити нови биологични факти“, казва той.

Увеличаването на обема на биологичните проби един милиард пъти поставя очевидни предизвикателства. При такива размери дори средно големи белтъци могат да запълнят цялото зрително поле на микроскопа, казва Джон Даниъл, изследовател по експериментална фотоника в Университета в Сейнт Андрюс. За да се получат структури с висока разделителна способност, е необходимо да се „усреднят“ изображенията на множество частици. Затова учените трябва да съберат голям брой изображения, за да реконструират една-единствена белтъчна структура, обяснява специалистът.

Отваряне на галерията

Според Ху техниката може да се съчетае и с автоматизирано заснемане: изглежда, че геловете запазват размерите си с дни, без да се свиват. Освен това с нея могат да се изобразяват и белтъци, които са твърде малки за изследване с криоелектронна микроскопия, добавя тя.

Въпреки тези трудности Даниъл се надява, че методите за светлинна микроскопия като този с 1000-кратно разширяване ще разкрият нови подробности за структурата на белтъците и други биомолекули. Според него те могат да намалят финансовите бариери пред структурната биология. В Африка например работи само един център за криоелектронна микроскопия. Както казва изследователят:

„С микроскоп за пет до десет хиляди долара би могло да се получават изображения, разкриващи структурата на белтъците. А такива микроскопи има и там, където криоелектронни микроскопи не са достъпни.“

Абонамент за бюлетина

0 коментара

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Обратно към началото на страницата