За първи път изследователи приложиха прецизна техника за редактиране на генома, наречена „редактиране на бази“, за да променят генома на човешки ембриони. Съобщението предизвика вълнение и тревога сред учените и специалистите по биоетика. Мнозина смятат, че работата е впечатляваща стъпка към възможността да се поправят мутации, причиняващи заболявания, още в ембрионите. Съществуват обаче и опасения, че технологията може да се използва за създаване на ембриони с „предпочитани“ характеристики. В дните преди 7 юни 2026 г. биологът на развитието Дитер Егли от Колумбийския университет и неговите колеги публикуваха резултатите си в bioRxiv. Изследването все още не е преминало научно рецензиране.
Предишни изследвания показаха, че прилагането на стандартния, но по-неточен метод за генно редактиране върху ембриони може да доведе до загуба на редактираните хромозоми, което прави технологията неизползваема. Новото изследване представлява концептуална промяна, която действително може да доведе до напредък в областта, казва Емре Сели, акушер-гинеколог от Йейлския университет. „Това ще остане в историята като положителна стъпка — по-малко безразсъдна, по-предпазлива и по-етична от предишните опити“, казва Грег Нийли, изследовател по геномика от Университета в Сидни.
Някои учени обаче изразиха опасения относно последиците от изследването. Ханк Грийли, професор по медицинска етика в Станфордския университет, се тревожи, че заможни хора могат да използват изследването като отправна точка за редактиране на бази в своите ембриони.
„Вероятно с няколко милиона долара може да се създадат лаборатория за инвитро оплождане и лаборатория за генетични изследвания и да се започне такава дейност. А резултатът лесно може да се окаже раждането на много болни деца“
— казва Грийли. По думите на Егли той и колегите му също смятат, че подобна инициатива би била преждевременна, тъй като прилагането на редактиране на бази върху ембриони е рисковано начинание.
Коректорите на генома
Работата на китайския учен Хъ Дзиенкуей продължава да оказва силно влияние върху областта на геномното редактиране. През 2018 г. той използва техниката за редактиране на генома от първо поколение CRISPR-Cas9, за да промени ДНК на човешки ембриони. След това ги имплантира на две жени, които по-късно родиха децата. Работата му предизвика широко възмущение в научните среди, защото според мнозина технологията е била твърде рискована за прилагане при хора. В крайна сметка Хъ излежа три години в затвора в Китай за незаконна медицинска дейност. През януари 2026 г. обаче той заяви пред The New York Times, че е много горд с работата си.
Редактирането на бази е метод за генно редактиране от второ поколение, който позволява на учените да извършват прецизни промени на отделни бази в ДНК. Макар също да може да предизвика нежелани генетични промени, той е много по-надежден от по-старата техника CRISPR, която разрязва и двете вериги на ДНК.
Егли и колегите му приложиха редактиране на бази върху човешки ембриони в ранен стадий, за да променят по една база в три гена. Един от тях, PCSK9, помага за регулирането на нивото на „лошия“ холестерол в кръвта и вече е мишена на редица терапии за намаляване на риска от инфаркт или инсулт. Другите два гена, HBG1 и HBG2, участват в производството на фетален хемоглобин. Учените проучват дали тези гени могат да бъдат модифицирани за лечение на заболявания на кръвта като сърповидноклетъчна анемия и таласемия.
При PCSK9 учените от Колумбийския университет направиха една-единствена промяна: замениха аденин с гуанин на определено място в генома, което доведе до изключване на гена. Доказано е, че други естествено срещащи се негови варианти, които също го изключват, намаляват риска от коронарна болест на сърцето. При HBG1 и HGB2 изследователите също замениха база A с G. Тази промяна имитира естествена мутация, която подпомага производството на защитен тип хемоглобин, способен да намали симптомите на сърповидноклетъчната анемия и таласемията.
Промените обаче не настъпиха равномерно във всички клетки: някои получиха новите бази, а други запазиха първоначалните. Така се получи състояние, наречено мозаицизъм. По думите на Егли след приключването на описаните в ръкописа експерименти учените са усъвършенствали процедурите си, за да намалят мозаицизма. Той обаче добавя, че технологията все още не е готова за клинично приложение. При твърде високи дози късият участък иРНК, използван за въвеждане на редактора на ДНК в клетките, е предизвикал спиране на клетъчното делене.
„Тези редактори на бази могат да увредят ембриона. Защо тогава да ги използваме, преди да сме разбрали напълно този ефект? В сегашния си вид методът не може да се прилага. Това е ясно като бял ден“
— казва специалистът.
Опасения и критики
Няколко изследователи изразиха тревога относно последиците от експеримента. Например и Нийли, и Фьодор Урнов, който изучава молекулярни терапии в Калифорнийския университет в Бъркли, отбелязват, че инвитро оплождането (IVF) и генетичният скрининг вече се използват, за да се предотврати предаването на генетични заболявания от родителите на децата им. Както казва Урнов: „От практическа гледна точка този препринт ще повлияе единствено върху бързо разрастващото се движение за редактиране на ембриони с цел подобряване на бебетата.“
Други се страхуват, че новото изследване може да създаде много лош прецедент. „Много съм притеснен. Всяка подобна стъпка превръща такива изследвания в нещо нормално. Хората свикват“, казва Стюарт Нюман, биолог на развитието от New York Medical College.
Според Егли е по-логично ембрионите да бъдат редактирани, отколкото да се чака детето да се роди, а може би и да достигне зряла възраст, и едва тогава да се коригират генетичните нарушения. Във втория случай една мутация може да се размножи до милиарди грешки. При редактирането на ембриони има само едно копие, което трябва да бъде поправено, казва той. Основната мотивация за изследването е да се разбере по-добре процесът на поправка на ДНК в човешките ембриони, който се различава от характерния за по-късните етапи от живота, добавя ученият. На въпроса какво мисли за опасенията, че компании ще се възползват от работата му, Егли отговаря, че заради рисковете не бива да се предприемат подобни начинания.
Същевременно Егли е започнал сътрудничество с нюйоркската компания Nucleus Genomics, която предлага тестове за скрининг на ембриони, използвани при инвитро оплождане. Nucleus Genomics предлага на клиентите си редица изследвания за „генетична оптимизация“. Те включват скрининг за тежки генетични заболявания, както и сложно генетично моделиране за прогнозиране на характеристики като интелигентност и ръст. Един от изследователите на компанията е съавтор на новото проучване.
Според Киан Садеги, основател и главен изпълнителен директор на компанията, предлагането на възможност за редактиране на ембриони на клиентите е логичната следваща стъпка, макар засега да остава далечна цел. „Всичко това е част от една и съща цел. Да помагаме на пациентите да вземат по-информирани репродуктивни решения, за да им се раждат по-здрави деца“, казва той.
Егли подчертава, че категорично се противопоставя на „подобряването“ на ембриони и че подходящите изследвания ще ограничат тази практика:
„Изследванията са необходими и за да осигурят информация, която да помогне за предотвратяване на неправомерното използване на технологията.“
Според Садеги редактирането на ембриони ще има по-скоро ограничено, специализирано приложение за хора, които се страхуват, че могат да предадат генетични заболявания на децата си, и не разполагат с достатъчно здрави ембриони, от които да избират. По думите му редактирането на ембриони за характеристики като интелигентност и ръст в момента е неосъществимо. Те са изключително сложни и се влияят от съвместното действие на множество гени, затова редактирането на бази не би било полезно за тях. Освен това, добавя специалистът, клиентите му, които желаят да подбират ембриони според такива характеристики, и сега могат да използват тестовете за ембрионален скрининг на компанията:
„Те вече се използват в клиниките за инвитро оплождане.“
































