Група астрономи смята, че може би е открила „най-чистата“ звезда, позната досега във Вселената. Според изследователите газът, от който е изградена, може да произхожда от трудни за откриване звезди от популация III — най-ранните звезди във Вселената. Звездите от популация III са се образували от първичен, непримесен водород и хелий и според теориите практически не съдържат по-тежки елементи. Макар никога да не сме ги наблюдавали, моделите сочат, че вероятно са били много големи и горещи.

Температурата им може да е достигала 100 хиляди келвина — с над 90 хиляди градуса повече от тази на Слънцето. Колкото по-горещ е един обект, толкова повече електромагнитно излъчване (светлина) отделя и толкова по-висока е енергията на това излъчване. Звездите от популация III може да са били много по-ярки от Слънцето и да са излъчвали предимно високоенергийна ултравиолетова радиация, а не видима светлина.

Няма нищо загадъчно в това защо досега не сме виждали нито една звезда от популация III: основната причина е времето, което ни дели от тях. „Първите звезди са се образували от чист газ, поради което са били толкова масивни, че вероятно нито една не е оцеляла до днес. Ако преките им потомци са били звезди с достатъчно малка маса, те обаче може да съществуват и днес и да бъдат разпознати по изключително ниското си съдържание на метали“, обясняват изследователите в новото си проучване, представящо резултатите.

Отвори галерията

Когато говорят за елементите в звездите, астрономите наричат метали всички елементи освен водорода и хелия, тъй като тези два елемента са далеч по-разпространени в Космоса от който и да е друг. Следователно металичността на една звезда показва какво е съдържанието на елементи, по-тежки от хелия, в нея.

При изследването на различни звезди в Космоса астрономите са открили редица звезди с много ниска металичност. Досега известната звезда с най-ниска металичност се намираше в плътния диск на Млечния път и имаше общо съдържание на метали (Z) от 1,66 × 10⁻⁶. Наскоро обаче Alexander Ji от Чикагския университет и колегите му, с помощта на студенти, идентифицираха в данните от Sloan Digital Sky Survey-V (SDSS-V) множество звезди с ниска металичност, заслужаващи по-подробно изследване.

След това с телескопите Magellan те получиха спектри с висока разделителна способност на набелязаните кандидати. Така идентифицираха червения гигант с каталожно обозначение SDSS J0715-7334, който също се намира в Млечния път и има по-ниска металичност от всяка друга звезда, открита досега.

Отвори галерията

„Всички по-тежки елементи във Вселената, които астрономите наричат метали, са се образували при астрономически процеси — от реакциите на ядрен синтез във вътрешността на звездите през експлозиите на свръхнови до сблъсъците между звезди с много висока плътност. Откриването на звезда с толкова ниско съдържание на метали показва, че сме попаднали на нещо наистина необикновено“, казва Ji. „Установихме, че J0715−7334 има най-ниската известна металичност, с горна граница Z < 7,8 × 10⁻⁷. Това означава, че съдържанието на метали в нея е около два пъти по-ниско, отколкото при предишния рекордьор J1029+1729.“

Особено интересно е, че тази звезда съдържа и изключително малко въглерод, докато други звезди с ниска металичност, образували се по-късно, обикновено са богати на въглерод. Това също подкрепя предположението, че тя може да е пряк потомък на една от изключително чистите и древни звезди от популация III. В момента звездата обикаля в халото на нашата галактика. Що се отнася до произхода ѝ, изследователите смятат, че може да е дошла от близкия Голям Магеланов облак.

Изследователите се надяват през следващите години с космическия телескоп James Webb да открият още много галактики с изключително ниска металичност и голямо червено отместване. Редица технически ограничения обаче все още пречат на подобно масово откриване на отделни звезди с ниска металичност. Именно затова настоящият резултат е особено значим: той предлага косвен поглед към най-древната звездна популация.

Абонамент за бюлетина

Коментари: 0

За да напишете коментар, първо влезте в профила си!

Все още няма коментари към тази статия!

Помогнете на другите, като споделите какво мислите за статията.
Към началото на страницата